Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Написано с глупава наивност от един нещастник...

rumenРумен СКРИНСКИ

Повечето хора напускат родното си място. И  с това не казвам нищо ново. Това отдавна не е новина. Това се е превърнало в ежедневна необходима практика, както  да идеш до магазина за сирене... И това е най-лошото! Не, не сиренето! Бягството!

Личното спасение! Настройването на режима „майната му на всичко!“ Имам десет причини да не мисля така, защото се чувствам свободен да мисля различно от всеобщите клишета и сладникави каламбури. Който бърза за Терминал 2, да не чете това! Който отива до магазина, да вземе и кисело мляко.

Причина първа: Аз и приятелите

Ако телефонът не спира да звъни, а фейсбук се пълни с всевъзможни оферти за безцелно скитане, баскетбол, висене на лятната сцена, чоплене на семки пред читалището и тем подобни съблазняващи предложения, значи всичко е наред. Ти най-вероятно имаш що-годе приличната приятелска среда, с която можеш да правиш разнообразни неща от четене на Елин Пелин и безпринципно размишление над косинусовата теорема, до обсъждане на теми от светското местно злободневие в компанията на евтин сладолед и сянката в парка... Или пък в големия град с приятелите от университета, с които всяко прекарано време ти се струва малко... Благодарим! Друго засега е ненужно!

Причина втора: Аз и семейството

Необходимо и достатъчно условие да останеш където и да било, ако с теб са най-близките. Това е като Аксиома без доказване, като Теорема с ясно и кратко доказателство... Това е, като да знаеш къде се намираш. Да не губиш корен, да не плесенясаш... Точка.

Причина трета: Аз и останалите хора

Не ги разбирам дежурните оплаквачи, които постоянно живеят заради принципа „Ох, само да отида някъде, където никой не ме познава, та да се отърва!“.  Ами хайде, отивай! Изгуби се... Толкова е хубаво, когато тръгнеш за магазина за точени кори, а по пътя се разговориш с десет човека, които ти разказват какво са правили по цял ден.

Някои го намират за досадно, аз обичам да ги слушам, защото това са нашенците, чичовците, байганьовците дори – колоритни, пъстри, свежи, искрени в яда и радостта си, честни и лъжливи, всякакви. В чуждия град какво е – пътуващи разкривени лица и безжизненост! Сам сред хората не е хубаво... И сам до магазина да идеш – пак не е. Отидох за точени кори, а се върнах с бутер тесто и повече събрани истории. Така става хубава баница.

Причина четвърта: Аз и моето куче

Кучето е поставено в отделна причина просто заради признака „четири лапи“, отличаващ го от хората. Иначе то си е абсолютно пълноправен член на семейството и приятелското обкръжение. Общуването с него е незаменимо усещане  и който точно в този момент си мисли, че вече говоря глупости, да погледне в ъгъла, там му е багажа за Терминал 2. Дългите разходки, безкрайните игри, веселите следобеди на реката... Който може така отвъд границата да общува, нека го прави. Аз не мога.

Следват друг тип причини...

Причина пета: Аз и образованието

В България не можеш да получиш кой знае колко качествено образование. Няма нужда от факти, всеки има своя собствен горчиво-сладък опит. Ала че имаш шанс да се доказваш и да се бориш с обстоятелствата, това е безспорно.  С тая раздута държавна поръчка във ВУЗ-овете, всеки келепирджия е студент... И после, вярно, всички са безработни с дипломи. И тук идва маневрата – личностните качества.

Да, да, не мислете, че наивно разсъждавам. Наясно съм за онези хора, които минават под масата. Ама те цял живот ще минават под нея и накрая ще се заклещят. Има място и под нашето корумпирано Слънце за добри специалисти. Защото едно е да оперираш тазобедрена става, друго е да си мислиш, че това е някаква кост в главата. Хора и хора. Трябва да останем, за да работим за по-добрата половина на България.  Или ако толкова предпочитате – да се образоваме навън, но да помагаме на по-добрата половина на България, защото по-лошата освен, че е неграмотна, ами и гласува! Леле Боже, тези гласуват! Как да не емигрира човек?!

Причина шеста: Аз и гласуването

Болна тема. Повдига ми се. Нетърпими хора нетърпеливо чакат в нетърпение да станат търпеливо за дълго пак народни избраници. Аман от търпение и глупост! Омръзна ми да ви търпя! И си обещавам, че няма ви търпя, защото търпеливо ще работя с други нетърпеливи да ви… сменим. Имам търпение, за хубавите неща човек трябва да чака търпеливо и да се труди работливо.

Ще узреят зелените плодове на българските гласоподаватели, ще стане. Бавно е, може да не доживея, но пък дотогава ще гласувам търпеливо по съвест и ще преча с каквото мога на онези с накапаните от соса бешамел вратовръзки. Търпеливо и по малко.. Нямам търпение да направим още нещо смислено като нация, което да се различава от „Българската Коледа“. Например да гласуваме, като си променим с нетърпеливи протести Изборния кодекс и да въведем класификатор „грамотност” преди бюлетината. И хич не ми говорете за дискриминация! Нямаш право да си прост и бездарен! Ако трябва и Конституцията да се промени и там да пише, че право да гласуват имат всички грамотни! Аз гласувах да остана и да променям колкото мога!

Причина седма: аз като гражданин

Всеки, който си мисли, че държавата или общината му е длъжна, първо да си погледне в ръцете. Ако току-що си е метнал мазната найлонка от гнусната пица с кренвирш и изпечени мухи пред, а не вътре в контейнера за боклук, моля, да излита през терминала. Където и да иде обаче, ще го накарат и обществената кофа да почисти като глоба... Не може да живееш като паразит! Просто си излишен такъв! Пречиш. Не създаваш благо. Отвратителен човек, с една дума.

Да живееш сред други, е сложен процес. Той изисква редица знания, които се научават само… като живееш с другите. В обществото фигурират принципи и правила на взаимодействие. Ако току-що излизаш от пещерата си, поне само наблюдавай какво правят останалите. Ние, българите, все още трудно живеем в общество. Все още сме екстремални индивидуалисти, гледащи собствената си нива, собствената си слива, собствената си кофа за боклук. Ама и около тях на нищо не прилича! Нивата – в тръни. Сливата – в червеи. Кофата – преливаща. Ами ако сами не си ги почистим, нито от Брюксел ще дойдат, нито от Русия, колкото и да им се иска на някои псевдочервени. Ей така, трябва да си изчистим и държавата. Не е срамно да си IT специалист или акадамичен културтрегер, за да въртиш обществената метла. Не е срамно бе, говеда!

Причина осма: аз и бъдещето

 Още великите римляни са го измислили. Когато голям военен стратег, трибун или император се завръща от победна мисия  и обявява триумф, като почетно влиза през централните градски порти, трябва да носи в себе си акакий – малка торбичка с пръст. Така е и след има-няма 2 000 години. Трябва да знаем, че нищо не ни принадлежи и че сме само призвани да се трудим за постигането на начертаните от нас цели.

Да не забравяме своята торбичка с пръст при големите победи и тя да бъде нашия индикатор за изтичащото време, когато сме изпаднали в безделие и униние. Има смисъл да се бориш за всичко, което е около теб. Има смисъл да дадеш нещо на света, който те е отгледал. Дай му нещо добро! Каквото и да е! Дай му, дори и да си емигрирал вече! Не му давай само своя личен акакий, защото много пръст се събира от кални души! И много черно става тогава..

Причина девета: аз и община Павел баня

Клишетата са излишни, затова ще се постарая да ги избегна. Искам да бъда и честен… Ще бъда! Съмишленици не останаха. Просто емигрираха. Няма и с кого до магазина да идеш. Добре де, прави сте, има с кого, ама душата ти все ходи сама, нали!? По пътя на личното спасение все вървим с едни и същи изтрити обуща, а се връщаме само за „Карнавала“ и „Коледа“. Избягали сме, а ни липсва нашето (на някои сигурно вече не, защото отдавна са си затрили акакия!).

А общината, тая пуста-опустяла община, се задъхва. На цялата и територия вилнеят едни змейове и змеици, които сами себе си предават, сами от себе си се хранят, самите те като зловония се носят до бистрите извори и чешми, където обикновеният иначе човечец си пълни водата. Уж не те е страх от чудовищата, ама те пък те тормозят само с присъствието си. Как да не ги брулнеш с кривака по кухата кратуна?! Криваци има, не е да кажеш друго. Ама един човек може ли две тояги, три тояги, четири тояги да държи?! Трудно. Та затова и змейовете си дерибействат, че и от минералните извори взеха да пият, тия смърдящи недоразумения...

Хайде сега! Къде отидохме, защо емигрирахме? Оставихме си нашето като разграден двор. Всеки влиза-излиза, вдига ръка, гласува, пише, мишкува, прави се на луд, търси все уют... Хубаво ще е поне за малко да се върнем блудните, поне за да отпушим чешмите и изворите, където лежат онези грозотии, да ги брулнем с кривака, да ги пратим за атракция в ранчо „Четири сезона“, та да ги кълват и ритат онези щрауси с дългите шии… Хубаво ще е, ама... не се връщате и да гласувате даже!

Ей затова ми е болката. Малко сме, а тези, които искаме да привлечем, по цял ден се тъпчат с баклава и спят. Спят, спят... И пак баклава...

Но ще измислим нещо! И малко да сме, все ще измислим нещо... Наздраве, змейове! Някой да разчупи питата, някой да налее виното, ето ти на тебе трийсетте сребърника!..

Причина десета: Аз и личното щастие

„Системно съобщение: процесът се осъществява на територията на Република България в района на Розовата долина. Моля, изчакайте! Време до приключване на процеса – неизвестно!“

                                              

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n