Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

AngelaТвърди американката Анджела Родел, музикант и преводач

Петър МАРЧЕВ

Аджела Родел е от град Минеаполис, щата Минесота. Музикант и литературен преводач. Преди близо 20 години се влюбва в „Мистерията на българските гласове”, а от около десетина години живее в София. Концертира с етно-рок групата „Гологан”. Снима се в български филми. Приема за своя мисия да запознае англоезичния свят с чара на българската литература.

 

 

За какво мечтаеше в детските си години, каква искаше да станеш като пораснеш, Анджела?

- Музикант. Със сестра ми дори правехме спектакли пред огледалото и пред нашите.

От какво семейство произхождаш?

- Американци от средната класа и бялата раса. Либерални, добри хора. Винаги са ми позволявали да изпробвам нови неща и не са ме ограничавали в това отношение.

Кога за пръв път чу думата „България”?

- Бях студентка в първи курс в Йейл, когато чух за пръв път хора “Мистерията на българските гласове.” За мен България винаги е била свързана преди всичко с българския фолклор.

Как реагираха близките ти в Минеаполис на решението ти да отидеш да живееш едва ли не на Марс?

- Приеха го като поредната ми авантюра. От дете правех най-различни щуротии, така че това не беше такава изненада за тях.

Дразни ли те склонността на българите да фамилиарничат?

- Ни най-малко. В Америка правим същото – говорим на непознати, обръщаме се на малко име към хора, които не са ни близки, не държим на някакъв висок стил.

Лично за мен бе истинско откровение твоята поява по телевизията в българска национална носия, изключително вдъхновяващо е да видиш едно русокосо момиче от Минесота да пее така красиво нашите народни песни. Тогава човек си казва: „Лелее, какво богатство сме имали, а сме го забутали в килера!”... В този смисъл - познато ли ти е чувството за мисия?

- Ако става дума за мисия, при мен тя по-скоро е преводаческа. Иначе има достатъчно българи, които поддържат певческата традиция.

Освен теб, има ли още някакви общи допирни точки между Америка и България?

- Много българи, включително мои познати и приятели, са живели в Америка. Не бих се нарекла по никакъв начин единствена допирна точка между двете страни.

 

Какво е отношението ти към:

-         музиката и музикантите?

                 - Обожавам ги.

-         литературата и писателите?

               - Работя с тях ежедневно. Обичам литературата безкрайно.

-         живота и смъртта?

               -  Както на всички би ми се искало да живея вечно, но няма как да стане.

-         Бога?

- Имам католическо възпитание, но не бих казала, че съм католичка.

Вярвам, че има висша сила, но не се определям като последователка на конкретна религия.

-         USA?

- Има много неща, които обичам в родината си, но като цяло съм доста критично настроена към политиката в Щатите. Ако бях Обама, щях да променя доста неща.

-         България?

- Обичам България и българите, но мисля, че трябва да престанат постоянно да се вайкат.

-         себе си?

- Както към Америка – има неща, които харесвам, към други съм критично настроена, но едно е сигурно – сама съм си господар.

-         хората?

- Като цяло вярвам, че хората са добри. Не споделям българското виждане, че всеки изначално се опитва да те преметне.

-         децата?

- Преди се страхувах от тяхната ирационалност, но вече, като майка, се радвам на тази им черта.

 

-         храната?

-         Обичам да ям, не да готвя.

 

-         мъжете?

- Както към Америка и мен самата.

-         парите?

- Не са най-важното нещо, но без тях не може. Звучи клиширано, но си е така.

-         модата?

- Пълен невежа съм в тази област.

-         политиката?

- Ангажирана съм в някаква степен, но се опитвам да не се вживявам прекалено много в тази тема.

 

Кои са основните плюсове и минуси на българите и на България?

- Плюсовете: животът тук не е толкова забързан, все още има време да се кефиш, да го посветиш на душевността си. Минусите: черногледство, апатия, завист. Българите сте по принцип талантливи, интелигентни хора. Стига вече с тези комплекси от комунизма!

А на Америка и американците?

- Плюсовете: позволяваме си да мечтаем. Като цяло сме позитивно, оптимистично настроени. Минусите: прекомерен работохолизъм, прекалено внимание към материалното, отчужденост.

Кой е най-великият българин? И съответно – американец?

- Лично за мен – Филип Кутев. Без него никога не бих открила България. Американец – Мартин Лутер Кинг.

А кой е най-тежкият проблем на България и как би могъл да се реши той, какъв е твоят съвет?

- Корупцията на всички нива. Съветът ми? Разчитам на новото поколение – хора, които са били в чужбина и са видели, че е по-добре за всички правилата да се спазват.

Какво те прави щастлива?

- Любовта, музиката, ракията.

Над какъв проект работиш сега?

- Превеждам “Физика на тъгата” на Георги Господинов.

 

Киното – като натрапник ли влезе в живота ти?

- Не, като неканен, но драг гост.

Опитай се да съпоставиш преживяването „Козелът” със снимките на „7 часа разлика”.

- „Козелът” беше интензивно преживяване -  снимки всеки ден в продължение на три месеца. „7 часа разлика” се точеше няколко години. Но и в двата случая имах удоволствието да работя с чудесни актьори, от които съм научила много.

 

Промени ли се отношението на близките ти в Щатите, като разбраха, че се снимаш в БГ-филми? Казаха ли си: „Оо, виж ти – Анджела станала кино-звезда!”

- По-скоро го приеха като поредната ми лудория.

 

Имаш ли покани да се снимаш в нови кино-проекти?

- Отвреме навреме, малки неща.

Един мой добър познат – проф. Петер Юхас казваше за себе си – аз съм българин от унгарски произход. А ти каква си?

- Отдавна вече се чувствам част от българската култура и език.

Стана ли православна, видях че сте венчавани в православен храм?

-         Оказа се, че католиците могат спокойно да се венчават в православни храмове без да си сменят вярата.

Проектът „Гологан” затворена страница ли е?

- Не. В момента работим върху нов материал.

Успяваш ли да следиш какво се случва в съвременната българска литература?

- Опитвам се. Преди да се роди дъщеря ми Керана, успявах да прочета почти всичко, което излизаше, но сега е по-трудно, разбираемо е...

Доколко е основателен синдромът на провинциализма, от който страда БГ-литературата? Можеш ли да кажеш нещо успокоително на българските писатели?

- Проблемът според мен не е в провинциализма, а в липсата на професионални редактори. Иначе българските писатели нямат нужда от успокояване, а по-скоро от градивна критика.

 

Как избираш авторите и книгите, които превеждаш?

- Ако някой автор ме грабне, се опитвам да търся издател за него и така...

 

Какъв е интересът в САЩ към българската литература?

- За съжаление почти никакъв, но заедно с с фондация “Елизабет Костова” и издателство “Open Letter” се опитваме да променим това.

Кои са хитовете на американския литературен пазар?

- Успешни са съвременни американски автори като Джонатан Франзен и Кормак Маккарти, както и писатели от други култури/произходи, които пишат на английски: Халед Хосейни, Джумпа Лахири, Александър Хемон...

Грях ли е словоблудството, по-специално в литературата?

- Зависи. Има автори, които те засипват с думи, но пишат гениално. Например David Foster Wallace.

 

Коя дума използват най-често:

-         американците?

               -  Like.

-         българите?

                - Зависи от поколението и региона. За млади софиянци – “бате”.

-         ти самата?

                - “Чакайте бе, хора!”

Какво искаш да кажеш на българите, а и на хората въобще?

- Не се разкисвайте в негативни емоции! Няма смисъл.

Петте най-велики книги според Анджела Родел:

„Моби Дик” на Херман Мелвил,Уилям Фокнър - „Врява и безумство”, Дептфордската трилогия на Робертсон Дейвис, „Морето!Морето!” на Айрис Мърдок   

Петте най-велики песни:

„Калиманку Денку” в изпълнението на Янка Рупкина, “Battle of Evermore” на Led Zeppelin, Messe de Nostre Dame от Guillaume de Machaut, всичко на Bob Dylan, “White Rabbit” на Jefferson Airplane

Петте най-велики филма:

„Проходът Милър” на братя Коен, „Доктор Стрейнджлав” на Стенли Кубрик, „Смърт във Венеция” на Висконти, „16 свещи” на Джон Хюз, „Това е Спинал Тап” на Роб Райнер

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n