Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Кога ке падне фашизоидният режим на Груевски?

gruioПетър МАРЧЕВ

Иде ли край Вардаро „македонска пролет”, по подобие на „арабската пролет”, която атакува властта на редица тоталитарни деспоти в арабския свят?

Това, което се случва от месец-два в Скопие, ни дава положителен отговор. Малкият диктатор, както наричат западните медии премиера Никола Груевски, управлява Вардарската република от 2006 година. За това време амбициозният младок успя да циментира солидно своята балканска диктатура с фашизоидни елементи. Ето как - първо с всестранните си опити да инфилтрира сред населението Античната теория за произхода на съвременните „македонци”. Тази измислена теория е призвана да осигури изплъзващия се македонски идентитет и е колкото комична, толкова и родствена с Расовата теория на Третия райх. Защото антиквизацията на Р Македония отнема априори възможността за национално самоопределение на индивида и подлага на гонения и унижения всеки, който не се чувства потомък на бисексуалния Александър Македонски, а се чувства българин. Второ – режимът на Груевски се крепи на манипулиране на изборните резултати. И трето – очеваден е тоталният контрол на режима над съда и останалите „независими” по презумпция институции и най-вече над медиите. Ето и конкретни примери – убийството преди две години на независимия журналист и издател Никола Младенов и вкарването в затвора на журналиста Томислав Кежаровски, който разследваше този случай.

Публична тайна е, че Малкият диктатор нямаше шансове да стане такъв, ако не бяха задружните усилия на триото Русия – Сърбия – Гърция. Крайната им цел – да се блокира евроинтеграцията на Вардарската република, за да остане тя в орбитата на Сърбия. Това е стара руска политика, която въпреки смяната на режимите /царски-болшевишки-авторитарен/ се прокарва и защитава с удивителна последователност. Целта на тази политика е била и е: България да бъде отслабена, за сметка на Сърбия и Гърция. Поради тази причина изконно българската област Македония бе открадната от лоното на Майка България. Като над тамошното българско население бяха извършени нечувани по жестокостта си денационализаторски експерименти: на гърцизиране, на сърбизиране, на македонизиране.

Загледани в пъповете си, Европа и САЩ допуснаха Македония да остане последната тоталитарна държава на Европейския континент. Едва след като Русия започна да се държи като СССР по Сталиново време и да анексира полуострови и територии, чичо Сам и леля Юръп си дадоха сметка, че е време недоразумението „Груйо” да бъде поправено. Така опозиционерът Зоран Заев изведнъж си зареди патрондаша с подхвърлени му флашки, заредени с компромати: записи на хиляди подслушвани опозиционери и чужди дипломати, криминални сделки на груйовците, ецетера... Така се появи сякаш от нищото и „амстердамската тройка” в състав Никола Димитров, Владимир Лазаревик и Перо Димшовски. И тримата са участвали в управлението на страната от ВМРО-ДПМНЕ. Никола Димитров е бивш посланик на Македония в САЩ и Холандия, включително и като преговарящ в спора за името на страната. Владимир Лазаревик е бивш заместник-министър на здравеопазването, а Перо Димшоски – бивш заместник-министър на земеделието. И тримата са млади, демократично и прозападно ориентирани. "Ние отправяме апел към хората в Македония за революция на съвестта. Ние искаме да сме част от НАТО, от ЕС, да се решат ключовите въпроси, които обременяват страната ни и да започнем да работим за бъдещето на Македония", заяви Вл. Лазаревик от ефира на една българска телевизия.

В момента текат сложни и трудни преговори между Груевски и Заев. И забележете къде се преговаря – в Брюксел! Вчера британският посланик в Скопие Чарлз Гарет публично предложи съставяне на преходно служебно правителство в Македония. Според местни анализатори, ако хората от амстердамската тройка успеят да вземат властта във ВМРО-ДПМНЕ, това ще деблокира много от зациклилите процеси в републиката. Макар и да определят ДПМНЕ и СДСМ като двете ръце на едно тяло, чиято глава лежи и мисли в Белград, познавачи на местните политически нрави имат и надежда за промяна. В смисъл, че Зоран Заев не принадлежи към историческите сърбомани /между двете войни сърбите са имали списъци със сърбомански семейства във Вардарско, на чиято помощ може да се осланя сръбската власт/. „Той е просто югославски ученик, а не сръбски слуга с директен линк към Белград”, твърдят някои политически анализатори.
Така че, въпреки съпротивата на агентите на УДБ-а и КГБ, пролетта се задава полека-лека и край Вардаро, очигледно... Пардон – очевидно.

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n