Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Ангел Джамбазки открива изненадващи паралели между ситуацията от 2001 и днес

tankГБ

Село Гошинце се намира в община Липково, Кумановски регион. Разположено е в подножието на планината Скопска Черна Гора, на самата граница с Косово.

Според официалното преброяване на населението, през 2002 населението му е било от 424 души, като 420 от тях са се определили като етнически албанци, един като бошняк и трима като „други“. По време на т.нар. „гражданска война“ от 2001 в този регион, Куманово-липковския, поради сложния терен и близостта с Косово, имаше най-голяма концентрация на гранични „инциденти“ и сблъсъци между правителствените сили и албанските паравоенни формирования, по-известни като УЧК (Ushtria Çlirimtare Kombëtare - UÇK), в превод „Освободителна народна армия“ – ОНА, действала в Македония и под името АНО – Армия за национално освобождение.     

През 2001 сблъсъците започнаха след като на 22 януари беше нападнат полицейски пост в друго гранично село – Теарце, на 10 км северно от  Тетово, в подножието на Шар планина. Нападението беше извършено в 2.30 през нощта с гранатомети, като при нападението загина един полицейски служител – полицаят Момир Стояновски, а трима други, между които и етнически албанец са ранени, като по-късно един почива от раните си.

Впоследствие, в следващите няколко дни следват нападения, сблъсъци, мобилизация на армията на РМ, в крайна сметка – етнически конфликт.

Прелюбопитно е обаче, каква е обстановката в Р Македония в навечерието на нападението в Теарце, „взривило“ конфликта.

В периода януари-февруари 2001 се случва комбинация от събития, които започват с оповестяването от тогавашния лидер на опозиционния СДСМ Бранко Цървенковски на политическа афера с около 150 случая на подслушване на видни личности. Лидерът на опозицията директно обвини за подслушването правителството на тогавашния премиер Любчо Георгиевски.

“Това не е скандал или мегаскандал, а пълен мрак, който се провежда от една тоталитарна власт. След това, в Република Македония, с тази власт, нито един гражданин не може да бъде сигурен за личното си пространство”, заяви тогава Цървенковски.

Само пет дни по-късно, още докато продължаваха политическите препирни дали е имало подслушване и какви са неговите размери, след политическата “бомба”, която пусна Цървенковски, в тетовското село Теарце, в 2.30 през нощта е нападнат местният полицейски участък.

Повторението на събитията е смайващо.

От около три месеца, от началото на февруари,  лидерът на Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев започна да обнародва незаконни записи на телефонни разговори. Неотдавна той активира 18-ата поред „бомба“, както сам нарича разкритията си. Тя се отнасяше до пазарлък на управляващата партия с нейния коалиционен партньор - албанския Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), във връзка с наказателни дела срещу етнически албанци за извършени от тях престъпления по време на военния конфликт в Македония през 2001 г. Амнистирането на тези албанци беше в резултат на специален закон, приет, както твърди Заев, в резултат тъкмо на пазарлъка с ДСИ.

Преди тази „бомба“ бяха изнесени записи, които твърдят и показват смайваща корупция, мащабни злоупотреби в икономиката, намеси на премиера Груевски дори в промяната на градоустройствените планове в Скопие, в подножието на планината Водно (разположена на юг от Скопие, също като Витоша, квартал със скъпи и луксозни жилища), с цел лично облагодетелстване. Отделно масово подслушване на всичко живо в Скопие, включително чужди дипломати, сред които и българските такива. Отделно пряка намеса на председателя на парламента в работата на правоохранителните органи, който звъни на министъра на вътрешните работи Янкуловска, за да освободи партийни дейци, арестувани за изборни измами и престъпления срещу правосъдието.  

Отделно афера с десетки офшорни фирми, със седалище в Белиз, свързани с премиера и най-близкото му обкръжение. Познато, нали?

Хайде някой сега да поспори какъв е етническият произход на голямата част от неалбанското население на Република Македония. Още едно, уви, също толкова неопровержимо доказателство. Шеф, или, както е официално „председател“ на тайните служби на Македония, а именно на Управлението за сигурност и контраразузнаване – УСК е Сашо Миалков, братовчед на премиера Груевски. Още малко за семейството, което управлява Македония,разследване на сайта „Биволъ“:

„Новата политическа обстановка в Македония, създадена след като партията ВМРО-ДПМНЕ дойде на власт, се оказа много изгодна за Миялков. Това доведе до разцвета на „семейството“, както ги наричат местните жители – тройката най-могъщи политици в страната: Миялков, братовчед му, премиерът Никола Груевски, и Зоран Ставревски, който е заместник министър-председател, министър на финансите и е бил кум на сватбата на Груевски. На всичко отгоре, братът на Миялков – Владимир – е съветник в кабинета на Генералния директор на македонската митница.“

Найс, а? Министър-председател, заместник министър-председател и министър на финансите и съветник на генералния директор на митниците са си братовчед, брат, кум, сват, на булката брат, на шурето познат и прочее, и прочее.Мила родна картинка. Отделно си назначиха президент, чиито правомощия, роля и функции са аналогични на тази на нашия такъв, тоест, да раздава букети и ордени и да не пречи.

Препоръчвам цялото разследване на „Биволъ“ по темата, впечатляващо е, разкрива подземни връзки на семейството, което управлява Македония с тъмни личности от старото югославско подземие, генерали, служители на КОС и УДБА, с мрежа от покупко-продажби на огромни недвижими имоти, хазарт, огромни инвестиции в Чешката република и прочее, и прочее.

Отделно Груевски вече повече от 9 години не е ходил на редовни избори.

На няколко пъти предизвиква предсрочни избори, когато са му угодни и успява да ги спечели, главно по патентования от ДПС у нас начин. Безработицата в Македония официално е над 30 процента. Същевременно почни всяко семейство има по един свой член някъде на работа и за многохилядната армия на държавната и общинска бюрокрация и администрация. Работата в администрацията е безценна и никой не може да си позволи да я загуби. Защото отваря и други врати, иначе здраво заключени – към образование, лечение и прочее, и прочее.

Местните гаулайтери на ДПМНЕ имат списък на държавните и общински служители по квартали, адреси и домови книги. В наверечието на изборите тези хора се привикват от местните и партийни активисти и им се дава необходимата и изисквана от тях бройка гласове от всяко семейство. Разбира се, всички се стараят със зъби и нокти да я изпълнят, защото алтернативата е уволнение от службата, което е равносилно или на глад или на миграция, защото в Македония няма какво да се работи, ако не си свързан с местния партиен началник на ДПМНЕ. Поне от 9 години насам.

На пръв поглед изглежда невъзможно за организация, но все пак става дума за население с размерите на София, от което най-малко 30-35 % са албанци, тоест не са целева група на изборната администрацията на ДПМНЕ. На последните извънредни парламентарни избори ВМРО-ДПМНЕ и коалицията “За по-добра Македония” са спечелили 480 687 гласове срещу 283 895 гласа за коалицията, водена от СДСМ. Не е невъзможно за организиране, когато държиш всички държавни и общински служби в ръцете си. Отделно помага и избирателната система, която има областен изборен праг, тоест, има състезание в отделните изборни единици, което също помага на управляващите при организиране на поредната им изборна „победа“.

Следващият инструмент, който семейството успешно овладя е тоталния контрол върху медиите. Опозиционните бързо бяха стиснати и закрити, а собствениците им се озоваха в затвора или загадъчно падат от високи мостове с колите си. Конкретен пример – мощна някога независима, частна телевизия А1, една от първите изобщо на Балканите, беше съсипана от ревизии и проверки, беше закрита, а нейният собственик и управител Велия Рамковски, скоропостижно се озова в затвора. Все още продължават гоненията срещу дъщеря му.

Друг случай – странната и неизяснена смърт на известният журналист, редактор и издател на „Фокус“ – Никола Младенов. Човек изключително уважаван, с остро перо, талантлив и последователен критик на всяко управление от самото начало на независимостта. Няколко дни преди да „самокатастрофира“ сам, на пуст път, в равен участък, започва поредица от силно критични за „диктатурата“ на Груевски статии и разследвания. Смъртта му не е изяснена, както и странната поредица от позвънявания на мобилните му телефони, които така и не бяха открити. Очаквано, след смъртта му, силно критичното издание „Фокус“ престана да излиза.

На практика единствените свободни и достъпни медии в Македония понастоящем, са електронните такива.

Такава е и съдбата на опозиционните политици – бившият министър и партиен лидер Любе Бошковски, известен като Брат Любе, вече няколко години е в затвор по обвинения в престъпления срещу политическата система. И интересното е, че тъкмо, когато останат няколко месеца, докато излезе, съдът неколкократно го осъжда по друго обвинение и той си остава зад решетките. Няколко съдебни процеса се водят и срещу водачите на ВМРО – Народна партия, понастоящем най-пробългарската политическа организация в Македония.

Тук идва ред да споменем и няколко думи за

положението на македонските граждани с българско национално самосъзнание.

Темата, разбира се, е огромна и е за отделен текст, но няма как да не бъде засегната и тук. Буквално допреди месец всяка власт в Скопие отричаше съществуването им и отказваше да признае техните политически права на свобода на словото, на сдружаване в политически и обществени организации, на използване на български език като официален.

След подписването на Охридския рамков договор, с който завърши гражданската война от 2001, бяха направени редица промени в конституцията и устройствените закони на държавата. С тези промени бяха признати редица малцинствени права на всякакви „малцинства“ и етнически групи. Турци, сърби, бошняци, албанци, цигани, дори „гюпци“(да, пак цигани, ама внос от Египет) и прочее, и прочее. Без българите, разбира се. Този мълчалив отказ, тази омерта, поддържана от всяка власт, по отношение на наличието на голяма общност от хора с българско национално съзнание в Македония дори е известна в електроните медии край Вардар, като „Б комплекс“, или комплексът от българския произход.

Парадоксално или може би не, всички партии в опозиция, са „пробългарски“ и заиграват с чувствата, очакванията и надеждите на тази българска общност, но, когато се доберат до властта, отново нахлупват шайкачите и започват да гледат на север.Отново ще кажа – мила родна картинка.

Преди месец обаче, ситуацията коренно се промени.

В приетата от Европейския парламент резолюция, резултат от усилията и борбата на всички български представители, бяха постигнати поне два изключително важни резултата. Първият беше записът „настоятелно съветва правителството в Скопие да се грижи и да защитава правата на всички свои граждани, включително и на тези с българско национално самосъзнание“. Сам по себе си този текст няма аналог в борбата за защита на правата и законните интереси на българите в Македония. Вторият – изричен запис, който съветва правителството в Скопие да работи за двустранен договор за добросъседство с България, преди началото на преговорния процес.

На този фон няма как да не бъдат отбелязани и дейността на БККС, и на дружествата за македонско-българско приятелство. През миналата седмица повече от хиляда човека се стекоха на събор в Битоля, по повод петата годишнина от основаването на Дружествата за Македонско-Българско приятелство. Повече от хиляда човека!

Българи от Македония, събрали се в Македония.

Където да се обявиш открито за българин все още означава да си рискуваш работата, най-малко. Толкова хора дори в България могат да съберат не повече от четири-пет партии и обществени организации, ако не транспортират с влакове, автобуси и какво ли още не цигани за митинг на БСП и ДПС или кренвирш-ултраси, за да пълнят националния стадион.

Но, както вече отбелязах – темата българи и българщина в Македония днес, изисква и задължава отделно внимание. 

На практика премиера, брата, братовчеда, шурето, кума и свата са си организирали една малка диктатурка, дълбоко в сенките на размирните Западни Балкани, около Косово и Босна, на сещате се кое на географията, доскоро напълно необезпокоявани.

Доскоро. Защото вътрешно-политическата ситуация в Македония все повече се превръща във важен за ЕС и ЕП въпрос. Уважението и отношението към правителството в Скопие са около точката на замръзване. Преговорният процес за присъединяване към ЕС на практика е спрян. Смесеният парламентарен комитет ЕП – Македония, на когото съм заместник-председател на практика не фукционира. Не само заради бойкота на опозицията и неучастието и в него. Вече трети път се отлага заседанието му в Скопие, което е ясен и недвусмислен знак за отношението на Европейския парламент към властта в Скопие.

Председателят на Европейската комисия, Жан- Клод Юнкер отказа среща на Груевски. Представителите на правителството в Скопие се скитат немили-недраги из коридорите, в очакване някой да ги приеме, редом с вече печално известните у нас деятели на МКО(на кратко иранските муджахидини). Все повече гласове от всички политически групи в ЕП изискват пълно и открито разследване на огромния скандал с подслушването и корупцията. Наскоро Съветът на министрите препоръча отново пълно, прозрачно и широкомащабно разследване на тези данни.

Информация на сайта actualno.com  - Жозеф Дол, лидерът на Европейската народна партия (ЕНП), най-голямата партия в Европарламента натиска Груевски за бързо решаване на кризата.

Вече няколко месеца различни обществени и социални групи в Македония протестират с искания за социални права, служебно преходно правителство и нови избори. Груевски се прави, че не ги вижда и чува. Организира контрамитинги, обвинява опозицията в опит за държавен преврат и държавна измяна, праща емисари по села и паланки да обещават водопроводи и градинки, и да увещават населението, колко е стабилна „владата“ и как ще ги пребори „предавниците“.

Властта на управляващото семейство е затънала до гуша в корупция и множество престъпни деяния. Има много какво да губи. Видимо няма да отстъпи лесно. Цървенковски, бивш лидер на СДСМ, бивш президент и премиер, призова за масови протести срещу „тирана“ Груевски. Повечето анализатори са единодушни, че Македония е в пълна парализа.

Задава се Мегдан

Наскоро Есад Рахич, бивш народен представител и висш функционер на СДСМ заяви за „Фокус“ – „Груевски трябва да избере между Живков и Чаушеско“.

На този фон, при тази ситуация, през нощта на 21 април, в 2.30 група от около четиридесетина въоръжени мъже завземат пограничен полицейски пост в село Гошинце, Липковско, завързват трима от четиримата полицаи, които се намират вътре, набиват четвъртия, обявяват, че са от УЧК и си заминават.

Изненада? Сценаристите даже не си правят труда да попроменят сценария или поне часа на извършването на „терористичния“ акт.  

Разбира се, властта веднага ревна, че е жертва на „терористичен“ акт. Няколко български ФБ-шарана и пълни аматьори по „македонския въпрос“ веднага се вързаха и поискаха да обявим война на Косово. Няколко назначени „българи“ от Македония, на ведомост при Миалков (това е братовчедът), веднага попитаха къде са българските комити.

Всички останали анализатори са на мнение, че става дума за категорична правителствена провокация, която да отклони общественото внимание от скандалите, корупцията, подслушването и тоталния провал на правителството в Скопие и на управляващото семейство.

Сайтът „Фокус“ в ролята на местен еквивалент на нашите „Не!новини“ дори публикува ироничен текст, представен като позиция на „терористите“.

Изводът - Груевски пали огън, който не може да загаси.

Предишният такъв сценарий, от 2001, струваше стотици животи и за малко не доведе до разпад на държавата Македония. Предстои да видим дали този път ще успее. За българския интерес и кауза в тази битка – в следващ текст.

 -----------

Бел. ред. Първата публикация на този анализ е в „Лентата”

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n