Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

През 1963 година пленум на БКП взема предателското решение

NikitaГБ

Разследващият журналист Христо Христов пръв изрови и публикува в своя сайт desebg.com  стенограмата от пленума на ЦК на БКП от декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков за сливане на България със Съветския съюз.

С две думи, близането на задни части не е патент на т. нар. Демокрация.

Историята на подобно достойно за презрение поведение се корени в годините непосредствено след Освобождението: да си спомним българските русофили, които нямаха нищо против Княжество България да се превърне в руска Задунайска губерния. После тази верноподаническа политика се подема от българските комунисти – спомнете си само гнусните страници от историята, когато БКП насилствено денационализира българите в Пиринския край, прекръщавайки ги в „македонци” – само и само да се угоди на грузинския мустакатко. 17 години по-късно правешкият хитрец реши, че ще бетонира властта си в НРБ доживот, ако подари България на Съветския съюз.

За първи път въпросът за присъединяването на България към СССР е поставен от Тодор Живков пред пленума на ЦК на БКП на 31 юли 1963 г. На него първият секретар на партията излага разбирането си, че „суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”.

Пленумът, на който е обсъдено предложението му се провежда на 4 декември 1963 г. и остава скрит от обществото по обясними причини. Според Христо Христов, стратегията на Живков е следната: „Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост. Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.

Когато след години НРБ стане едно цяло със Съветския съюз, тя не ще загуби нищо от своя суверенитет и независимост, ще бъде във всяко отношение суверен и пълноправен член на общото семейство на съветските социалистически републики”.

В доклада си той подчертава:

„Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава.

Политбюро смята, че ударението в нашата непосредствена практическа работа през близките години трябва да се постави върху по-нататъшното все по-пълно икономическо и културно свързване на българския народ със съветския народ, върху мероприятията за всестранно развитие и укрепване на братската дружба и сътрудничество между тях...

Ние сме дълбоко убедени, като преценяваме условията в нашата страна, че в сравнение с другите социалистически страни, НРБ по-бързо ще се подготви за обединение със СССР.”

Парадоксално е с каква лекота БГ-комунистите наричат черното бяло и обратно. Така например, Пленумът на ЦК оценява като „забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм” инициативата на Живков и единодушно одобрява доклада му „за по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на НРБ със Съветския съюз”, като решава да се издигне „на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз, да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни”.

Все пак, комунистите имат известни страхове да оповестят публично предателските си намерения. Първият секретар настоява „гениалната” му политика да се реализира на тъмно, тъй като много добре осъзнава, че ще има съпротива срещу подобно унизяващо нацията решение:

„Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Защо? Ако ние започнем да говорим, ще плъзнат слухове. Ние не можем да говорим, тъй като този въпрос не е само наш. Този въпрос е и на Съветския съюз...

Ние, Политбюро, смятаме, че не с такъв ентусиазъм цялата наша партия и народът ще възприеме това. Ще има среди, които няма да го възприемат. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това... Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”

В крайна сметка, Никита Хрушчов, който е начело на Съветската империя няма време да реагира, тъй като на 14 октомври 1964 година е свален от поста. Но Живков не „кандисва” – предложението му да станем 16-а съветска република е отправяно към Кремъл още три пъти. През 1973 година даже се приема план-график за синхронизиране на всички държавни институции на НРБ с тези на СССР. Има данни, че и т.нар. Възродителен процес не е авторска измислица на Живков и БКП, а е наложен от Големия брат с експериментална цел. Тъй като стратезите на Съветската империя са търсели начини да решат назряващите проблеми с мюсюлманското население в някои от републиките си.

  

 

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

webstarmax