Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Едно историческо разследване, което доказва, че Солунските братя са създали своята Азбука не за чехите от малка Моравия, а за славянобългарите от Великоморавия

greatmoravia

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Кои са Кирил и Методий?

Искате ли да чуете отговора на един средностатистически българин? Представете си го с малко по-дебел врат и златен ланец, дебел колкото синджирите край паметника на Левски: „Как бее, браточка – знаем ги аз Солунските брадъри! Баща им бил византийски шеф у Солун, но майка им била нашенка, българка.

Може да е била там на гурбет, знам ли… Затова брадърите Кирил и Методи съчинили азбука за славяните. И как станала тая работа - повикал ги някой си Рости, царя на Великоморавия. И Солунските братя заминали нататък къде Чехия – хем да учат моравците на “А, Бе…”, хем да дегустират чешката бира… Обаче немците, нали ги знаеш, вдигнали джабала, че Кирил и Методи им се пречкат у краката и им крадат църковното стадо. После и папата ги повикала на среща в Рим, ама там Кирил умрял и го погребали в “Сан Клементе” – та да стават после

крамоли между българската

и македонската делегация

всяка година по 24-ти май… Знаем си ги аз и Солунските братоци, и папите, и измислените македонци!..”

Добре, приемаме, че мнозинството днешни българи се досещат, че Кирил и Методий са онези древни, почти праисторически човеци, които са измислили славянската азбука. Нашите съвременници, обаче, не могат да отговорят на много по-важният въпрос: ЗАЩО солунските братя са създали тази нова азбука? Почти никой, не само от младите, но и от по-възрастните българи, не знае, че тази нова азбука е създадена с мисията да се преведе на славянски език най-важната новина за човечеството – благата вест за раждането в човешка плът на Божия син Иисус Христос.

Но, дори да загърбим знанията на средностатистическия нашенец, позицията и на българските академици-медиевисти не се различава много от това, което чухме. По някаква странна инерция нашите историци продължават да настояват, че св. Константин създава славянската писменост за Великоморавската мисия, която имала за цел да християнизира на техния роден език славяните-моравци от Централна Европа. Същите моравци, чиито потомци днес са поданици на Чехия. Доказано е, че Солунските братя владеят съвършено старобългарски, езика на българските славяни. Но няма как да знаят езика на моравците, който е сходен с чешкия. Кой знае защо, Константин-Кирил и брат му Методий си взимат за помощници в тази мисия петима славянобългари – Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий. Които също не говорят моравски. Що за нелепост и за какво става въпрос всъщност?

По всичко личи, че в случая “Кирил и Методий” става дума за един голям заговор.

Заговор срещу историческата истина.

Или пък за едно велико заблуждение. Научна заблуда, при която поколения съвременни български историци повтарят като папагали една необоснована и исторически погрешна теза. И трябваше от село Комади от Голямата унгарска пуста да дойде в България един унгарец, за да ни отвори очите. Ето какво твърди българистът проф. Петер Юхас:

“Общоприето е мнението, че делото на Кирил и Методий възниква преди всичко във връзка с тяхната Моравска мисия, при моравските славяни и едва след нея то става достояние на останалите славянски народи и на първо място – на българския. Но на това място аз искам да задам въпроса: в коя Моравия всъщност византийският император Михаил ІІІ изпраща Солунските братя? Защото в историческите извори от ІХ век се говори за две Моравии. Баварският географ в труда си “Описание на лежащите на северния бряг на река Дунав територии и градове”, писан 817 и 843 г., съобщава следното: “В Бой марка /по-късната Чехия/ има 15 града. При моравците пък има 11 града. България е неизмеримо голяма държава и там живеят много хора, а има само пет града единствено поради това, че при тях няма навик да се строят градове. Има още един народ, наречен мархони /моравци/, имащ 30 града. Това са страни, чиито граници се допират.” Както виждаме, Баварският географ говори за две Моравии. Значи, едната Моравия е била малка – с 11 крепости и се е намирала до Чехия, а другата е по-голяма и има 30 крепости и се намира по-на юг – около мястото, където река Драва се влива в Дунав. Тези две Моравии не са представлявали териториална цялост, тъй като са били разделени от северозападните български земи, които там са граничели със земите на франките. За две държави с името Моравия говори и византийският император Константин Багренородни в съчинението си “За управлението на империята”. Едната той нарича просто Моравия, а другата Велика Моравия.”

Според Петер Юхас, народностното име на моравците, както и името на техните държави произлизат от името на река Морава. В басейна на Дунав, обаче има две такива реки – едната се влива в нея при Братислава, а другата се съединява с Дунав източно от Белград. И тази втора река, за която става дума,

се нарича Българска Морава.

Около нейните брегове била разположена държавата “Велика Моравия – непокръстената”, според определението на император Константин Багренородни. По своя етнически състав, народът на южната Моравия е съставен от славянобългарските племена тимочани, браничевци и абодрити, които в продължение на близо 150 години са били в състава на българската държава. Именно на тази Великоморавия бил управник княз Растица, известен и като Ростислав. Той получил властта си след смъртта на чичо си Моймир през 846 г. след Христа, и то от краля на Германия Людовик – както твърдят хронистите в известните Фулденски анали… И този княз Растица-Ростислав изпраща пратеничество при византийския император в края на 862 година с молба да им изпрати учени мъже, които да разясняват християнското учение на техния език. По пратениците Михаил ІІІ връща препоръчително писмо, в което се казва “Императорът по Божия милост му изпраща /на Ростислав/ най-мъдрия мъж, който владее и моравския език…

Нека оставим на спокойствие проф. Юхас, защото искам да ви питам нещо - направи ли ви впечатление светкавичната бързина, с която византийският император откликнал на прошението на моравците? Логичното обяснение е, че византийците вече са имали готова азбука за славянобългарския език, както и преведени на този същия език Евангелие и богослужебна книжнина. А за моравците това било добре дошло, тъй като те говорели на същия език, използван от всички славянобългарски племена – на територията и извън територията на Българската държава. За тази, продължила десетилетия мисионерска подготовка за християнизацията на българските славяни, красноречиво говори и следният факт: Константин, станал известен по-късно с прозвището си Философ, бил отведен от Солун в Константинопол от влиятелния логотет Теоктист в далечната 843-та година. И още тогава едва 16-годишният младеж получава свободен достъп в императорския двор… Подобен жест спрямо едно никому неизвестно момче от провинцията очевидно не е случаен. Освен, ако на него не са възлагани големи надежди и държавнически планове… Но нека проследим

житието на тази забележителна личност

от самото му начало.

Сега с интернет и вездесъщия Гугъл няма нищо по-лесно… “Константин е роден в 827 г. в Солун, като най-малкото от седемте деца на висшия византийски военачалник, друнгария Лъв, подстратег (помощник-управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многолюдно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на Бога, на царя и на цялата солунска област“. Съществува хипотеза, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са гърци, а простонароден славянски език братята научават на пазара в Солун”  – това ни съобщава услужливо всезнаещата Уикипедия. Която, обаче все още не е научила, че братята Кирил и Методий са внуци на български болярин, приближен на владетелския двор в Плиска и емигрирал във Византия по времето на кан Телериг... Тази теза е добре защитена от историците Михаил Маргаритов и неговата съпруга Ангелика Маргаритоф-Хофер Едле фон Сулмтал в книгата им „За Кирил и Методий”/. Изд. Тангра ТаНакРа, София, 1999/  

Звучи сензационно, нали?

Но сега искам да си припомним един друг факт, свързан с Брегалнишката мисия на по-малкия от солунските братя. За мисията на Константин сред славянобългарите от долината на река Брегалница има данни в краткото му житие ("Житие и подвизи на преподобния наш отец Кирил Философ"), съставено не по-късно от края на X в., най-вероятно в охридското книжовно средище.  "След това той (Кирил - бел.а.) отиде на р. Брегалница и там намери няколко от славянското племе покръстени. А които пък намери непокръстени, той ги покръсти и ги обърна в православната вяра. И създаде им букви на славянски език. Тези, които обърна в християнската вяра, бяха 54 000." Видяхте ли? Тук пък пише, че Азбуката е създадена не за Моравската, а за Брегалнишката мисия, която е много по-рано във времето...

“Неоспорим факт е, че изследователите на делото на Солунските братя се натъкват на противоречиви данни и факти. – обяснява проф. Петер Юхас. - Смущаващо, например, е пълното мълчание на византийските източници за просветителската дейност на Кирил и Методий във Великоморавия. Това мълчание, обаче има съвсем прозаично обяснение, след като вече доказахме, че през ІХ век в Европа са съществували две моравски княжества. Като южната Моравия по етническия състав на населението си, представлява по същество

втора българска държава.

Затова, ако разгърнем актовете на Цариградския църковен събор от 879 година – сред подписите на архиепископите и митрополитите фигурира и името на Агатон Моравски от Моравската епархия на България. И тази податка несъмнено доказва един неоспорим факт – че Моравската мисия е била само част от Българската мисия на солунските братя. За Българско-Моравска мисия пише последователно и известният средновековен хронист Йосиф Симоний Асемани. Неговото становище се подкрепя и от един друг, оставян досега без внимание факт – в гореспоменатите актове на Цариградския събор моравският княз Светополк /приемник на чичо си Ростислав, обединил земите на южна, българска Великоморавия с тези на Северна Моравия/ фигурира като член на българското пратеничество...” 

С други думи – няма противоречие между съобщението в краткото житие на Кирил, че той е създал азбуката за славянобългарите по долината на р. Брегалница и написаното в Панонските легенди твърдение, че Константин-Кирил създал писмената си след като бил натоварен с Моравската мисия. Тъй като дейността на Константин сред брегалнишките славяни е била всъщност неделима част от Моравската мисия. За последното намираме потвърждение и в Моравската легенда: “И така, като тръгнал /Кирил заедно с Методий/, първо пристигнал при българите, които с Божия помощ обърнал чрез своята проповед във вярата. Като продължил оттам, пристигнал в страната Моравия…” И още: Когато узнал всичко това, папа Николай се възрадвал на това, което му било съобщено, именно за покръстването на българския моравски народ…”

Така... Мисля, че стигнахме до крайната цел – да разобличим една многовековна лъжа, или по-скоро – заблуда. Според която светите братя Кирил и Методий са написали своята глаголица заради просвещението на славяните от северната, малката Моравия, намираща се през ІХ век на територията на днешна Чехия. Разбирам, че за словаците и чехите това е един национален мит, около който те са градили своя идентитет и национално самочувствие. Но за нас – българите, за славянството и за историческата истина това твърдение е просто една лъжа, никому ненужна лъжа…

 

--------------------------------------------------------

/По материали от книгата „Кирил и Методий в Българската Моравия”, проф. Петер Юхас, ИК „Огледало”, София, 2000/

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n