Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Добрата новина: Правителството най-после даде база за Националната школа по физика "Тео"!

TeoГБ

"Днес Правителството предостави на Община Казанлък безвъзмездно двуетажен учебен корпус на бившия Техникум по хидравлика. Материалната база ще бъде ползвана от уникалната школа по физика, създадена от учителя Теодосий Теодосиев."

*   *   *

Когато човек прекрачи за пръв път прага на Националната школа по физика в Казанлък, изпада в шок. От двете страни на входа към школата са наредени нарязани дърва за огрев. В съседното, по-голямо помещение, зад десетина старички чина са насядали младежи, които решават задачи. Откриваме легендарния преподавател Теодосий Теодосиев в трето миниатюрно помещение, препълнено с кашони. Той изчислява нещо зад отрупаното си с експериментални джунджурии бюро. Нима така се прави Голямата физика?! Във всеки случай, приликата с едновремешните килийни училища е пълна…

Но тук – при тези примитивни условия и чрез тази „технология” са „произведени” 9 от общо 13-те златни медалисти на България от международните олимпиади по физика. Част от тези медалисти днес са водещи специалисти и заемат престижни позиции в световните научни и технологични центрове.

Каква е технологията, по която Тео произвежда

шампиони в своята „фабрика за гении"?

"Първо, трябва да има златни майки и златни бащи, които да ги родят тези шампиони. - усмихва се Теодосиев. - След това, трябва да има известна доза семеен морал, който да ги научи да работят. Именно децата от такива семейства, които имат наистина сериозен интерес, идват в моята школа и остават."

Оттам нататък всичко е въпрос на многочасов, многогодишен труд. Но и въпрос на система. Най-напред се започва с математиката. През учебната година занятията са в събота и неделя. За тях до Казанлък пътуват и много таланти от София, Варна, Плевен, Бургас… А когато са на лагер-школи през лятото, работят сутрин от 8 до 24 часа вечерта. Прекъсват занятията само за храна.

Но най-хубавото е, че учениците на Тео са един щастлив колектив. Изключително сърдечни отношения има между всички, наред с доброжелателната конкуренция. А как се постига това? „Разбира се, има и възпитателна работа, не само учене. - обяснява Тео. - Физиката е една мирогледна наука, ние се занимаваме и с философски въпроси - с търсене на нравствения Абсолют, ентропията и седемте смъртни гряха." Според него, спойката на света е Законът за любовта отпреди 2000 години. В школата на Тео го имат и като формула - това е антиентропията... „Антиентропията обозначава съграждащото начало. - твърди Теодосиев. - Има формула за Божествено и сатанинско. И това на децата им е много интересно, а също и на възрастните..."

Но нека загърбим временно божествения Тео /от гръцки θεος (теос) – Бог/ и да видим как се справят неговите Ангели. Димитър Ангелов, например, работи в Германия и прави лазери на базата на влакнеста оптика - нещо, което никой друг в света не може да прави още. Лазерът се побира в едно куфарче и може да среже корабна броня. Това са свръхмодерни технологии. Елена Атанасова е автор на откритие от световна величина и влезе в учебниците по ядрена физика; нейна апаратура се използва в Колайдера в Швейцария. Иван Николинов е в Детройт и прави едни от най-успешните автомобили с водородни двигатели… Но по-подробно искам да разкажа за четирима от учениците на Тео. Христо Иглев, Павлин Савов, Николай Кърджилов и Петко Динев.

   ХРИСТО

Христо Иглев е едно от "златните момчета" на Тео. Той завършва „лазерна физика” в СУ "Св. Климент Охридски". След това специализира в Триест, в Световната организация по оптика. Накрая печели стипендия и заминава за Техническия университет в Мюнхен. Сега е преподавател по нелинейна оптика и лазерна физика във Физическия факултет там. Христо Иглев засега е и единственият българин, ръководил проект в свръхамбициозната немска програма за стимулиране на 10-те най-добри университета в Германия, която е на стойност 2,5 милиарда евро. Христо бива избран за ръководител на един от подпроектите в клъстера  "Мюнхенски изследователски център по фотоника". Този център се дотира с 50 млн. евро за 5 години.

Обикновено човек като чуе „лазерна физика" си представя лазерни оръжия, „Междузвездни войни" и прочие. Но работата на Христо Иглев в Мюнхенския университет е доста по-различна от тази масова представа. В неговата катедра изследват свръхбързи процеси, като за тази цел разработват собствени лазери. Генерират свръхкъси импулси и свръхбързи процеси. Това е една много интересна научна област - Нобеловата награда за физика за 2005 г. е присъдена именно за изследвания в областта на лазерната физика и лазерната спектроскопия.

Всъщност, името на младия физик нашумява още през 2006 г., когато екипът, в който работи, направи откритието „Топъл лед”. Изследователите, ръководени от проф. Алфред Лоберо, откриват, че е възможно ледът да бъде затоплен до температура над 20 градуса по Целзий, без да се стопи веднага. "Според нас, ефектът, който води до топене на леда в нашите експерименти, е подобен на този, който води до денатурализация на белтъци при температури над 42 градуса, а именно - колективното разпадане на структурата от водородни връзки", обяснява Христо Иглев.

Резултатът показва, че структурата на леда при температура, близка до точката на топене, е значително по-стабилна, отколкото бе смятано досега. Тази информация е от голямо значение за учените, изследващи свойствата на т.нар. водородни връзки между отделните водни молекули. Тъй като този тип връзки определят и структурата и стабилността на гените и протеините, изследванията в университета в Мюнхен представляват голям интерес за биологичните науки... Толкова за Христо. Само да добавя нещо куриозно - непосредствено след публикуването в научните списания на тяхното откритие, казанлъчанинът получил оферта за работа от новосъздадена фирма за сладолед! Идеята им била Иглев да разработи нови вкусове на охлаждащото лакомство...                                                        

    ПАВЛИН

Павлин Савов е учил две години физика в Софийския университет, след това завършва астрофизика в Масачузетския технологичен институт в Бостън. После започва докторат в КАЛТЕК /Калифорнийския технологичен институт/ в Лос Анджелис. Темата на докторантурата му е свързана с откриването на гравитационни вълни от черните дупки и други астро-източници. Негов научен ръководител е проф. Кип Торн. Благодарение на него се среща и работи и със самия Стивън Хокинг.

"Проф. Торн е много добър приятел с проф. Стивън Хокинг. По негова покана мистър Хокинг идваше всяка година през пролетта в Лос Анджелис, за да работи в продължение на един месец с нашата докторантска група по теоретична астрофизика и гравитация. Аз специализирах симулиране на гравитационни вълни и засичане на истински гравитационни вълни от Космоса, а също и създаване на инструменти за откриване на гравитационни вълни”, разказва Павлин.
След като защитава доктората си през март 2008 година и става най-младият доктор по астрофизика в САЩ, Павлин Савов сменя посоката. Започва магистратура по финансово инженерство в Университета Бъркли, включвайки се в тяхната бизнес-програма. И оттам - към "Голдман Сакс". Понастоящем работи там като куант /от Quantitative Аnalyst/ или математически анализатор. „Това, което съм правил във физиката, сега го правя във финансите, може горе-долу така да се каже”, казва младият казанлъчанин. Той разработва математически модели на пазарите, рисковете на мениджмънта и ценообразуването. Това включва решаването на стохастични диференциални уравнения - теоретично, както и чрез компютърни симулации. Пример за такива симулации са широк клас алгоритми, наречени "Монте Карло"...

    НИКОЛАЙ
Компютърната томография е метод за триизмерно визуализиране на вътрешната структура на обемни тела. Освен в медицината, томографията може да се използва и за научни цели, като например за създаването на триизмерно изображение на магнитно поле чрез използването на поляризирани неутрони. Това откритие бе направено преди няколко години от доктора на физическите науки Николай Кърджилов и доведе до създаването на нови революционни методи за изследване и оптимиране на високотемпературни свръхпроводящи материали и минимизиране на енергийните загуби в електрически устройства като трансформатори и електродвигатели.

Междувременно, казанлъчанинът и неговият екип сътвориха още две нови научни сензации с адрес: Томографската лаборатория към научноизследователския Хелмхолц Центрум в Берлин. Те развълнуваха световната научна общественост и бяха публикувани в престижни световни научни списания. В случая става въпрос за използване на томографски изследвания на палеонтологически вкаменелости отпреди стотици милиони години. Първото изследване доведе до корекции в еволюционната теория при влечугите. Досега се е смятало, че в еволюционното си развитие змиите са произлезли от влечуги със змиеподобна анатомия като например двуножките (Аmfisbaenia), които живеят в тропическа Африка и Южна Америка и наподобяват по външен вид на дъждовни червеи. Нова теория, базираща се на генетични признаци, свързва змиите със игуаните и вараните – големи гущери в Африка и Латинска Америка. Дебатите по това коя е вярната теория вълнуват палеонтолозите от известно време насам. Отговор на този въпрос бе намерен в рентгеновата томография на вкаменелост отпреди 47 милиона години на малък гущер от пещерата Месел, която се намира в околностите на немския град Дармщат. Томографското изследване показа, че на базата на анатомични и генетични признаци змиите са преки родственици на Комодо-Вараните. Резултатите от това изследване са публикувани в списанието NATURE 473, 364-367 (19 май 2011).

Друго важно откритие на д-р Кърджилов, което бе постигнато с помощта на рентгеновата томография, е детектирането на едно вирусно костно заболяване при изледването на костен материал на 150 милиона години от динозавър (Dysalotosaurus lettowvorbecki) открит в Тендагуру, Танзания и съхраняван в Природонаучния музей в Берлин. Сензационното в случая е, че тази болест се среща при хората и в наши дни, така наречената болест на Пагет (Osteodistrofia). При нея се наблюдава деформиране на костната структура при черепа, гръбначния стълб и седалищните кости. Най-ранните прояви на болестта при хората са наблюдавани при археологически разкопки от ерата на Неолита (ранната каменна ера). Ето защо доказателството, че болестта е съществувала още при динозаврите от ерата Юра води до извода, че Парамуховирусите са съществували още преди 150 милиона години и са имали същото пагубно въздействие върху здравето на живите организми. Резултатите от това изследване бяха публикувани в реномираното научно списание „Current Biology”, Volume 21, Issue 17, R647-R648, 2011.                                                    

   ПЕТКО

Ако върнем лентата назад, първият успешен експеримент на Теодосий Теодосиев се нарича Петко Динев.

„В осми клас Тео ни посрещна като класен, тъкмо беше завършил Университета”, спомня си Петко. Теодосиев също харесал класа си, после се оформил един отбор от 5-6 души за олимпиадите и се започнало... Така идва водоразделната 1977 година, когато десетокласникът Петко Динев спечелва първия златен медал за България от Международната олимпиада по физика в Прага. Този пръв успех дал криле на Тео. През 1980 година младият казанлъчанин е приет „физика” в Софийския университет. Тъй като светлината винаги го е интригувала, специализира „оптика”. Така свързва целия си досегашен живот със светлината. Освен това, в университета го научават и как да прави светлина. Това, което му липсвало, е как да я улови. „Затова сега правя видеокамери. – казва Петко Динев. - Много хора са ми казвали – ами как така от оптика се прехвърли на камери и електроника? Аз им отговарям – това е едно и също нещо, но погледнато от две страни.”

След като завършва следването си в СУ, участва в екипа, който разработва специална видеокамера за полета на втория български космонавт Александър Александров. След това го ангажират в борбата срещу шпионажа. Осем месеца работи в специално предприятие, което произвежда лазери за сателитна локация. Тогава, през 1986-а е времето на Студената война и идеята на системата, която правят в Стара Загора, е чрез нея да се локализират и проследяват шпионските спътници на американците.

„Работата беше много интересна, но просто моята настройка беше малко по-различна”, признава Петко сега. Той искал да се занимава с физика, затова се връща в София. Явява се на конкурс и става асистент в катедрата по физика във ВМЕИ; в същата катедра вече работи като асистент и бъдещата му съпруга. По-късно, през 1991 година, в гладните луканови времена решават, че трябва да излязат навън. Легално човек можеше да направи това като отиде да учи в чужбина… След известни перипетии из Виена, най-после се озовават във Флорида, САЩ.

„В Атлантик юнивърсити аз се прехвърлих от физика на електроника по няколко причини. – обяснява Петко Динев. – Първо, запознах се с един професор, който е работил с двама нобелови лауреати; единият от тях е Денис Габор – откривателят на холографията. Освен това, моят професор ръководеше една от лабораториите на НАСА. Така че изкушението беше доста голямо. Така аз си избрах за тема на дисертацията „Цифрова обработка на сигнали”, предимно изображения...”

Работил за НАСА няколко години, но след като завършил доктората си, се прехвърлил в „Дейвид Сърнофф рисърч сентър” в Принстън. Дейвид Сърнофф е руски емигрант, известен е и с това, че първи е хванал SOS-сигнала на „Титаник”. Две години по-късно казанлъчанинът се връща обратно във Флорида, в град Бока Ратон, където живее и до днес. Година след това Петко Динев основава технологичната компания „Импъркс Инкорпорейтид”, която се занимава с производството на видеокамери и компютърна периферия – платки /фрейм-грабъри/, които приемат информацията от камерата и я прехвърлят в компютъра. По принцип, това са камери за автоматичен контрол на качеството при дадено производство. Понастоящем клиенти на „Импъркс” са „Тойота”, „Сони”, „Шарп”, „Панасоник”, „LG” и „Самсунг”. А също и „Дженеръл Илектрик”, ”Нипон пейпър”, „Сименс”, „Карл Цайс”... В Щатите военните купуват техните камери за флота, за безпилотните разузнавателни самолети от типа „Predator”; а НАСА е поръчала нов тип камера, като идеята им е да я използват в международната космическа станция „Мир”…

    Послеслов

И така, Националната школа по физика „Тео” е истински феномен, това е вън от съмнение. И феноменалното в случая е, че всички впечатляващи успехи са постигнати въпреки всичко... Нещо повече – Школата на Тео е един нагледен пример за цяла България, една безотказна българска рецепта за успех: интелект, плюс всеотдаен труд, плюс морал.

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n