Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Проф. Овчаров е проучил надгробната ѝ плоча, вградена в храм в Скопие

marinaГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Уникалното средновековно златно съкровище, което попадна в ръцете на полицията в Казанлък преди два дни, търси своя „собственик“. По-точно  - аристократката, чието притежание са били изящните златни накити. Най-именитият жив български археолог понастоящем – проф. Николай Овчаров - стесни кръга на „заподозрените“ , насочвайки своето внимание към придворния кръг на крънския деспот Елтимир.

Кой е Елтимир? През 1280-1292 г. цар на България е Георги I Тертер. Негов роден брат е деспот Елтимир, който управлява областта около голямата крепост Крън в Южна България. Той се жени за дъщерята на следващия български цар Смилец - Марина, като от този брак се ражда синът им Йоан Драгушин. През 1300 г. на престола се възкачва синът на Георги I Тертер - Теодор Светослав. Първоначално отношенията с чичо му Елтимир са добри, но към 1305 г. се влошават. Новият монарх в Търновград явно се страхува от претенциите на другия клон на Тертеровци върху царския престол. Малко по-късно крънският деспот умира, а Марина и синът ѝ намират убежище в Константинопол.

И така, ако се върнем на темата със златните бижута, първата „заподозряна“ е деспотица Марина. Оказва се, че проф. Овчаров е свързан по забележителен начин със съдбата на тази българска аристократка.  В края на лятото на 1989 година младият тогава археолог успява да проникне в хранилищата на Скопския исторически музей. Там вниманието му е привлечено от мраморна плоча с изящен надпис на старобългарски. Плочата е открита от един монах през 1852, тъй като е била вградена в стените на православен храм в Скопие. Историците са установили, че става въпрос за надгробна плоча на жена от аристокрацията, която посочва точната дата на смъртта ѝ – 7. април 1355 г. Историците приемат за вярна хипотезата, че става дума за майката на първия сръбски цар Стефан Душан – българската княгиня Теодора. Тя е дъщеря на българския цар Смилец и жена на краля на Сърбия - Стефан Дечански.

„Идеята бе залегнала стабилно в науката, докато едно откритие я опроверга кардинално. – разказва проф. Н. Овчаров. - През 80-те години на миналия век, при реставрация на средновековната църква "Св. Георги" на Полошкия манастир край град Кавадарци във Вардарско, под стенописите от 1607 г. учените откриха друг живописен пласт и цяла ктиторска композиция от 1343 - 1345 г., придружена с подробни пояснителни надписи. Отгоре в цял ръст са нарисувани сръбският владетел Стефан Душан, съпругата му и сестра на българския цар Иван Александър - Елена, както и престолонаследникът Урош. Отдолу пък е аристократът Йоан Драгушин с жена си и невръстното им дете. Срещу Йоан е представена майка му Марина, като монахиня, която държи в ръце макет на църквата.“

Изследователите на този древен стенопис приемат, базирайки се на изобразените подробности в дрехите, че Йоан Драгушин е заемал изключително високо положение в йерархията на тогавашната сръбска  държава. Но най-интересни са съпътстващите текстове. В тях Йоан Драгушин е обозначен като син на деспот Елтимир и "истински брат" на сръбския цар Стефан Душан. Майка му пък е деспотица Марина, получила след замонашването си духовното име Мария. Именно нея видният изкуствовед акад. Цветан Грозданов свързва убедително с жената, отбелязана в надгробната плоча от Скопие. Като "истинска майка" и "истински брат" Стефан Душан определя Марина и Йоан Драгушин и в свои официални писмени документи. Вече е доказано, че това са специални титли, създадени от сръбския владетел за любимите си леля и първи братовчед. Защото Марина не е никоя друга, а родната сестра на неговата майка - Теодора.

С две думи – най-вероятната притежателка на ювелирните средновековни бижута, открити при обиск на казанлъшки иманяри, е деспотица Марина, живяла в Крънската крепост, емигрирала после в Цариград и намерила смъртта си в западнобългарския град Скопие на 7. април 1355 година.

---------------------------------------------------------

Ето как са изглеждали съпругата и синът на деспот Елтимир:

 

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n