Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Призовава в злободневно интервю родолюбецът и филантроп д-р Милен Врабевски

mivrГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Д-р Милен Врабевски е един от най-успелите българи на нашето съвремие. Роден е във Варна, където завършва Първа езикова гимназия и Медицинския университет. Собственик и изпълнителен директор е на една от най-големите научно-изследователски организации в Централна и Източна Европа.

Д-р Врабевски е основател и председател на Фондация „Българска памет“, която реализира множество инициативи за съхранение на българското културно-историческо наследство. Подкрепя програми, свързани с иновации в образованието, кариерно развитие на младите хора в България, реинтеграцията на българската диаспора и борбата с демографската криза в страната. За благотворителната си дейност д-р Врабевски получава множество отличия, сред които са „Гражданската награда“ на Европейския парламент, „Личност на годината с изключителен принос към каузата на филантропията в България“, „Будител на годината“, „Апостол на българщината“, „Почетен гражданин на Варна“.

 

Г-н Врабевски, за родолюбивото гражданство у нас не е тайна активната дейност на вашата фондация „Българска памет“, която работи активно с младите българи от диаспората. В организираните от вас срещи, събори и лагери участват български деца от Молдова, Украйна, Македония, Сърбия, Румъния, работите с гагаузите и с българомохамеданите, които също са част от българската нация. И все пак, лично аз се изненадах /приятно разбира се/, когато разбрах от тв-ефира, че всъщност сте може би основен двигател в процесите на сближаване между БПЦ и Македонската православна църква…  

- Виждате ли, аз от години живея с проблемите на хората в Македония, имам много приятели там, включително и сред духовенството. Наш дълг беше да подкрепим вярващия народ в Македония, за да бъде решен този, вече 50-годишен сериозен проблем със схизматичния статут на Македонската православна църква. Но трябва да знаете, че писмото, изпратено на 9. ноември т.г. от Синода на МПЦ до нашия Синод е само върхът на айсберга… върхът на няколкогодишни усилия, предварителни срещи за сондиране на мнения от страна на архиереите и т.н.  В края на краищата, получихме уникален исторически шанс чрез тази покана от македонския Св. Синод да им станем Църква-Майка. Изключително точна и мъдра бе и реакцията на нашите синодални архиереи…  

И не само църковният въпрос, напоследък се случиха и други позитивни за нас събития в региона и аз съм доволен, че успях да съдействам за тези случвания. Да, става въпрос за натиска, който оказахме по всички фронтове, за да бъде признато българско малцинство в Албания. И още - понастоящем има реална възможност пробългарски кандидат за кмет да спечели местните избори в региона на Мала Преспа (Албания), където трaдиционно нагласите са македонистки. Да спомена и подписването на отлагания 20 години договор за добросъседство с Р. Македония...

Въобще, политическият климат на Балканите и в Европа е изключително подходящ за постигането на стратегически национални цели от страна на България. Особено Председателството ни от януари догодина на ЕС ще улесни сближаването на балканските страни. И нека не губим самочувствието си, защото ние сме средно голяма европейска сила, с право на гласове в ЕП колкото Австрия и Швеция. Има цели 11 държави от ЕС, които са с по-малко гласове от нас. Гласовете на по-малките обаче се чуват много повече от нашия. Защо ли? Защото по традиция трудно поемаме важни инициативи и живеем с един вменен ни през последните 100 години комплекс за малоценност.

И, може би именно заради този комплекс аз бях обвинен, че като не съм историк, нямам право да се меся в тези събития...

 

Да, но има една твърде важна подробност – че Историята в повечето случаи се пише от хора с държавническо мислене и размах. Докато за историците остава само да описват и анализират пост фактум свършеното от другите.

- Вижте, по принцип не обичам хора, които работят срещу държавата си. Враг съм им и се старая да съм тяхна алтернатива във всяко едно отношение… А мога да си позволя да действам по този начин, защото съм неразделна част от обществения живот на Р. Македония, тъй като инвестирам в децата им (те са и наши деца). Тези, които ни обясняват как няма да се получи това с Майката-Църква или как ще пострадаме, ако го направим, как да имат моята гледна точка? В какво са инвестирали в живота си? И като човек, който с лични средства поддържа църкви и манастири, настоявам да се чуе и моето мнение. От четири години се занимавам с казуса и не смятам да се отказвам.

Работещи тези са нужни. Те са предпоставки за разбирателство. И нека най-сетне свикнем с реалността, че Р. Македония е независима държава и е редно по международното право да я третираме като такава!

 

Аз споделям един принцип от Литературата: който го може – пише талантливи книги, които променят мирогледа на милиони; а който не го може – той пише литературна критика. Това е литературна максима, но тя е общовалидна и приложима във всички сфери на обществения живот. Завистта е стара колкото Каин и Авел… Но, ако останем на литературна вълна, е добре да си припомним думите на дядо Вазов: „И всякоя възраст, класа, пол, занятье/ зимаше участье в това предприятье“. И да ги прилагаме и ние, днешните българи, на ползу роду… 

- Да, примерът на нашите предци от епохата на Възраждането, е достоен за подражание. В много по-тежките условия на отоманско владичество те постигнаха чудеса – възкресиха Българската православна църква, създадоха една модерна за времето си държава. От нас сега се иска да надградим това, което те ни завещаха.

Разбира се, църковният канон е нещо фундаментално. Но в реалния живот много често се наблюдават и прояви на църковна политика. Например, наложената ни през 1872 година схизма, е пример на политическо-църковно решение, наложено от елинизма. Вдигането на схизмата през 1953 година също е политика. Канонизирането на т. нар. „сурдулишките мъченици“ от Сръбската православна църква не е ли по-скоро политически, отколкото каноничен акт?

Обърнете внимание на точното наименование на нашата Църква, тя не е само православна, но е и Българска. Това е националната ни религия. Влиянието ѝ за просперитета на обществото ни е въпрос и на национална сигурност.

Църквата и държавата трябва да вървят заедно и да се грижат за напредъка на народа. Не е вярно, че църквата не прави политика. Всички поместни църкви го доказват. Гърците - в битката за името Македония, сърбите в създаването на т.нар. Православна Охридска Архиепископия (гръко-православна печка архиепископия, забележете), русите - с Украйна и прочие…

 

 

sa

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort