Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

ВМРО се противопостави на позицията на гръцкия Св. Синод

kdkdГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

„Ние от ВМРО не приемаме позицията на Св. Синод на Гърция, че БПЦ „се намесва в юрисдикцията на Сръбската православна църква“ с решението на нашия Св. Синод да приеме молбата на „схизматичната Македонска православна църква“ да поеме ролята на църква-майка“, това заявиха в официална декларация днес войводите от ВМРО-БНД. Те настояват, че тази позиция е ултимативна, невярна и опасна за отношенията в православния свят. Твърденията, че Македонската църква исторически е под шапката на сръбската, насаждат нови църковни интриги, които могат да върнат църковните отношения столетия назад.

Войводите припомнят, че Охридската архиепископия според своята история е недвусмислено и доказано българска. Така е позната и призната. Опитът на гръцкия клир да я причисли към сръбската духовна територия възражда старото гръцко-сръбско съглашателство против интересите на народа в Македония. Народ, който само до преди половин век се определяше като български, а днес постепенно отново получава свободата на самоопределение.

Българската православна църква черпи своите права да бъде църква-майка на македонската от историческия факт, че македонските епархии са епархии на Българската екзархия. Те са присъединени чрез Референдум. През мракобесния период на Коминтернов диктат са откъснати напълно неправомерно с чисто политически действия. Сега, в разгара на нова ера по отношение на политиката спрямо Македония и Западните Балкани като цяло, историческата справедливост трябва да бъде възстановена.

„Ето защо ние от ВМРО – Българско национално движение, съзнавайки автономността на църквата и отделяйки изцяло църковния от политическия живот, обръщаме внимание на историческите факти. Само и единствено те към настоящия момент трябва да са водещи. Само и единствено те трябва да бъдат взети под внимание при бъдещите разговори за статута на Македонската православна църква“, потвърждават от ВМРО-БНД.

 

Историята без маска и грим

Стремежът към самостоятелна българска църква през ХІХ век е обоснован както от историческите и канонически права, произтичащи от автокефалния статут на Търновската патриаршия и Охридската архиепископия, премахнати по време на турското робство, така и от духовното потисничество на Цариградската патриаршия, която се ползва с предоставеното и от султана право да управлява всички православни. Управлението на Цариградската патриаршия в българските епархии е белязано от ширеща се корупция, или така наречената „симония“, при която всеки свещенически сан е обект на покупко-продажба.

Борбата за независима българска църква обхваща почти целия ХІХ век и в нея участват всички български краища – от Тулча до Охрид и Велес, и от Видин и Ниш до Лозенград, Одрин и Цариград. Основният въпрос засяга т. н. „спорни епархии“, голямата част от които са в Македония. Цариградската патриаршия не иска да се откаже от значителните приходи, идващи от Македония и за това се стреми да ограничи Българската екзархия единствено в Северна България. Срещу това се противопоставят и заинтересованите сили, които ясно виждат в границите на църквата, границите на бъдещата българска държава. Успешното признаване на Екзархията с фермана от 1870 г. принуждава Цариградската патриаршия да свика православен събор и да поиска обявяването на Българската Екзархия за неканонична. В разрез с каноните и при липсата на няколко православни патриаршии свиканият през 1872 г. поместен събор обявява Българската екзархия за схизматична. Тясната връзка между православното население в Македония и Екзархията се изразява в активно участие в църковните борби, което довежда до това още преди създаването на българската държава Велешка, Охридска и Скопска епархии да бъдат причислени към диоцеза на българската църква.

След Берлинския договор Българската екзархия се превръща в истинска народна църква, която развива широка духовна и просветна дейност. През 1912 г. Екзархията има в Македония и Одринска Тракия 7 митрополити и 1310 свещеника в 21 църковни общини, 1331 църкви, 234 параклиса и 73 манастира. Цялото това богатство е унищожено по времето на Балканските войни от сръбските и гръцки военни власти. По време на Междусъюзническата война сръбската администрация в Македония екстернира 5 екзархийски владици, убива или принуждава да се обявят за сърби 833 български свещеници, а 761 български църкви са превърнати в сръбски. Същото е положението и в завзета от Гърция Беломорска Македония. През 1913 г. независимата и авторитетна Карнегиева комисия констатира, че гръцките власти заграбват, забраняват или обявяват за гръцки 120 български черковно-училищни настоятелства, 350 основни български училища, 25 класни и 4 средни училища с 750 учители и 26 000 ученици. Същото е направено с 357 български черкви и параклиси, 22 читалища, 120 училищни и частни библиотеки и три български печатници в Солун.

 

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort