Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Един разговор с отец Кирил, чрез който ние, българите, можем да се огледаме в румънското духовно огледало

kirilГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Свещеник Кирил Синев е роден в Казанлък през 1983 година в многодетно семейство. Завършил е бакалавърска степен и магистратура в Православния богословски факултет „Патриарх Юстиниан” към Букурещкия университет

(2002 - 2008). Учил е пиано, бил е хорист в казанлъшкия църковен хор „Св. Йоан Дамаскин” и букурещкия свещенически хор „Те Деум лаудамус”. Превел е книгата на румънския биофизик Вирджилиу Георге  „Въздействието на телевизията върху човешкия ум“, която е издадена под заглавието „Телевизията и детето“ от столичното изд. „Омофор“ през 2010. Ръкоположен е за дякон (на Гергьовден, 2008) от Русенския митрополит Неофит (днес Патриарх Български). На 16. януари 2011 бива отличен с офикията „протодякон” от същия митрополит. Бил съм сътрудник (регионален редактор за Русенска епархия) на Официалния уебсайт на Св. Синод на БПЦ – Българска патриаршия и сайта на Русенска митрополия. На 6. май 2014 г. е ръкоположен за свещеник от Русенския митрополит Наум. Понастоящем служи в русенския храм „Св. Възнесение” (от 1. август 2014), а от 1. декември 2014 г. е назначен за председател на църковното настоятелство на храм „Св. Архангел Михаил” в с. Долно Абланово и храм „Св. Параскева” в с. Просена. Сътрудничи активно на възстановеното през тази година издание на Русенска митрополия – вестник „Вяра и живот“.

 

Благословете, отец Кириле! Вие бяхте основния организатор на участието на българските младежи, които се включиха в православни младежки срещи в Румъния през последните три години. Какво представляваха тези събори?

-  Действително, по покана на Румънския патриарх Даниил и с благословението на Българския патриарх Неофит и Св. Синод на БПЦ през 2015, 2016 и 2017 година български православни младежи взеха участие в Европейската среща на православната младеж (в Клуж-Напока, 4. – 7. септември 2015), в Срещата на православните младежи от цял свят (в Букурещ, 1. – 4. септември 2016) и в Православната младежка среща /в Яш, 1. – 4. септември 2017/.  Слава Богу, приоритет в мисията на Румънската църква е работата с младежта. Именно по този повод се организират тези мащабни прояви. Целта е да се обърне внимание на подрастващите, да се опознаят в дълбочина техните проблеми, търсения и преживявания и самите младежи да „подскажат” предложения за по-живо и безпрепятствено общуване между тях и Църквата, за по-ясно възприемане на евангелското послание. Организаторите бяха изключително добре подготвени и отзивчиви. Младежите участваха ежедневно в богослужения, имаше тематични уъркшопове в различни училища, посещения на културни забележителности, младежки концерти, запознаване с местните традиции. По време на тематичните дискусии бяха обсъждани различни екзистенциални теми и въпроси на съвременната биоетика, които са на дневен ред пред обществото. Международният характер на тези срещи допълнително обогатяваше общуването и обмяната на опит между младите… А на заминаване домакините много мъдро, освен храната за път, бяха ни приготвили и друга храна – духовна. Тя се състоеше в няколко книги за проблемите на младежта, видени през призмата на Православието.

 

Всичко това звучи много вдъхновяващо! Имаше ли много желаещи да участват от наша, българска страна?

-   За всяка от тези Срещи беше създаван специален Химн, провеждаше се мащабно литийно шествие по главните градски улици, духовна конференция от авторитетни църковни личности, а също така се отслужваше и Божествена Литургия на открито. Атмосферата по време на тези четири дни от Срещите е наистина неописуема. Градът оживява, младежта е особено поласкана от вниманието към нея и всички водени дебати биват систематизирани. Така румънските йерарси се съобразяват с младежките виждания.

Организирането на тези младежки срещи ни мобилизира мисионерски. Подобно на евангелската притча за поканените на трапезата (които взели да се извиняват и отказали да дойдат) започнахме да търсим връзка с православните ни младежи. Оказа се, че такива почти няма. Започнахме да ги търсим извън храма и да се опитаме да ги мотивираме да участват в това уникално духовно събитие.

За всяка от тези Срещи биват подготвяни младежи-доброволци. Много добре си спомням думите на патриарх Даниил, който тактично обърна внимание на организаторите, че вече натрупания потенциал от подготвените доброволци трябва умело да се използва в бъдеще. В резултат на което ежегодните младежки срещи се превърнаха в традиция. Вече стана ясно, че през 2018 г. домакин на младежката среща ще бъде град Сибиу.

Редно е и нашата Църква да има приоритет в мисионерската си дейност. Безспорно, приоритет трябва да са младите. Днес някои будни енории организират поклонения. Тези поклонения също трябва да са приоритетно насочени към младите. Духовникът е призван винаги да мисионерства, особено когато е в своя среда – напр. по време на поклонение, което Румънския патриарх Даниил нарича „пътуване с Бога”.

 

Вие сте румънски възпитаник, познавате добре ситуацията в Румъния - можете ли да направите една съпоставка между вярата на българския и румънския народ?

- Неведнъж наши сънародници са споделяли, че при техни посещения в Румъния им прави голямо впечатление, че „румънците са по-вярващи”. От пръв поглед, при посещение в Румъния българите не намират някаква съществена разлика между нашия манталитет и този на румънците. Това обаче категорично не важи за отношението на румънците към вярата и Църквата.

Мнозина си задават въпроса - как е възможно само една река (Дунав) да дели двата народа, а да е налице коренно различно отношение към вярата? Затова с право си задават въпроса: на какво се дължи това? Погледнато исторически, аз обикновено отговарям, като изтъквам за причина петвековното политическо османско робство и църковна независимост, половинвековният комунистически атеистичен режим, годините на печалноизвестния разкол в началото на демокрацията и липсата на политическа воля за въвеждане на предмет „Религия” в училищата ни. Но същевременно си давам сметка, че това не са всички причини за равнодушното отношение към вярата у нас.

 

Сега, на Бъдни вечер, няма как да не поговорим и за Рождество Христово. Впрочем, жива ли е традиция на коледуването в Румъния?

-  Да, тъй като се намираме в благодатния период на Христовото Рождество, следва да допълним, че румънските коледни песни са с изявено богословско съдържание. Докато у нас е налице силен фолклорен елемент в коледните песни или ползваме западни такива. Поради това за някои наши по-ревностни църковни певци е недопустимо изпълняването им в храма.

В Румъния коледуват активно не само деца, но и много студенти, хорове от млади духовници. Румънските коледни песни представляват от една страна музикални шедьоври изключително обичани от народа, а от друга страна са изпълнени с ясно богословско послание.

В тази връзка наши духовни чеда се оплакват от откровено пошлата музика, която днес се предлага на младото поколение у нас и за съжаление звучи навсякъде на обществени места. Казвам го със съжаление, в наши храмове (в Русе) изобщо не се чуват рождественски песнопения (имам предвид по време на Рождественския период). Все едно никой не очаква Родилия се във Витлеемската пещера Спасител…

koled

/следва/

 

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort