Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Ужасно глупаво е да допуснеш противникът ти да говори истината вместо теб

gerbИван СТАМБОЛОВ - СУЛА

Слава Богу, че „ние простите граждани“ сме в множествено число. Иначе щяхме да срещнем проблеми с граматическия род – мъжки ли да е, женски ли да бъде или някакъв трети. И дали ако изберем за себе си мъжки или женски род, няма да обидим някого. И изобщо, недоумявам как никой досега не се е сетил да тури в ред граматиката. Какви са тия мъжки и женски родове на думите? След като половете вече са над 30, то редно е толкова да бъдат и граматическите родове на съществителните имена! Откъде накъде

„Европейският съюз“ ще е в мъжки род!

Хитът на седмицата е Истанбулската конвенция. Тя предизвика дебат и чак пропука управляващата коалиция. Някой се провикна във Фейсбук: „Който е против Истанбулската конвенция, той е за биенето на бабички!“ (биенето на бабички не е ли забранено и сега?).

И изобщо кому е нужна тази конвенция? Хващам се на бас, че тя с нищо няма да промени домашното насилие.

Вероятно отново става дума преди всичко за пари. Специални фондове ще потекат към специални НПО-та в изпълнение заръките на конвенцията. Големи суми ще сменят притежателите си или пък ще се върнат при притежателите си чисти и невинни. Но защо по този идиотски начин, защо чрез ровичкане в човешката ДНК? Свършиха ли прилепите и червеношийките?

И защо ние пак първи тичаме да ратифицираме? Обещаха ли ни нещо, заплашиха ли ни? Или просто се киприм като папуняци за европредседателството? Струва ми се, че

ставаме свидетели на

две самоубийства.

Първото е на самия Европейски съюз, който с всяка своя глупост подарява на противниците си аргументи в критиката срещу него. Второто самоубийство е на ГЕРБ, който е на власт, единствено защото е успял да убеди някого, че изразява точно тези ценности, които конвенции като Истанбулската целенасочено рушат.

Проблемът с въпросната конвенция е този, че под формата на движение за защита срещу домашното насилие над жени – проблем отдавна регулиран в законодателствата на държавите – се прокрадват някакви странни идеи. Например, дефиниция за „пол“. В конвенцията пише:

„Пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете“.

Аз вече не знам това обикновена простотия ли е или организирано зло! Полът е едно от безспорно обективните неща. Анатомията познава два вида полови органи при бозайниците, включително и при човека. Въпросът е физически, биологически, еволюционен ако щете, но не и обществено-психологически. Какви социални роли, поведения и дейности? Ако си се родил с мъжки полови органи, си мъж; ако си се родил с женски – жена си.

Какво трудно и неясно има?

Какво тук подлежи на обсъждане? Когато вездесъщата наука открие някакъв трети вид полови органи, ще говорим и за трети пол. Но дори и тогава принадлежността към половете няма да е въпрос на лично решение, а природна даденост. Ама някакъв мъж се чувствал жена! То и много луди се мислят за Наполеон, но не спират да ги лекуват.

И още нещо. Горната дефиниция е обидна с отсъствието на елементарна интелигентност в нея. Що за дефиниция е тази, която се гради върху хипотеза? Казват, че „пол“ е нещо, което „определено общество смята за подходящо за жените и мъжете“. Кое е това „определено общество“? Как се определя неговата определеност? Какво значи „смята“ – резултат от референдум ли е „смятането“, резултат от парламентарна дейност? Какво значи „подходящо“ – икономически състоятелно, състоятелно социално, морално, естетически?… Ако под „определено общество“ решим да разбираме афганистанското, то можем ли да конкретизираме дефиницията по следния начин: „Жена ­– същество, което след като го изнасилят е редно да бъде пребито с камъни, защото е съблазнило изнасилвача си“? Това ли е духът на Истанбулската конвенция?

Какво значи „социален пол“? Нещо като „социален магнитен полюс“, като „социално лято и социална зима, социален ден и социална нощ“, нещо като въпрос на договорка? Какво значи “включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като нестереотипни роли на пола“ дори и в детските градини? Кои са тези „развиващи се възможности“, кой определя как се развиват? Или просто трябва да обявим ненормалното за нормално, за да може то да се бори за привилегии, за които нормалните да плащат? И не казвайте, че нормата е нещо субективно и въпрос на обществена договорка. В много случаи може да е така, но по фундаменталните въпроси нормата е

ОБЕКТИВНА,

независеща от конюнктурата и субективните интереси, и АБСОЛЮТНА, неподлежаща на условности. Земята се върти около Слънцето, желязото е метал, Европа е на север от екватора и майка ти е жена, а баща ти е мъж, независимо от това как ти се харесва и какво нашепва неповторимата ти индивидуалност.

Уродливото не бива да се превръща в норма. Ако приемаме, че човекът е бозайник с една глава, две ръце и два крака, то ако се роди мутант (да речем след нещо като Чернобил) с две глави, четири ръце и без крака, то трябва ли на мига да променим дефиницията за „човек“? Всяко отпадане от естествения ред на нещата води само до нещастия.

Какво значи „разчупване на стереотипите за мъжете и жените от най-ранна възраст“? Дайте тогава да „разчупим“ и стереотипите за добро и зло, за законно и незаконно. Всеки, който има право сам да определи дали е мъж или жена, логично е да има право да определи и дали са наказуеми или ненаказуеми неговите действия. Дайте, щом е така, законът да стане условен и относителен, въпрос на лична интерпретация и моментно настроение!

Наистина,

конвенцията е глупост

и от нея (освен, както казахме, да се прегрупират едни пари) вероятно няма да произлезе нищо. Но ако ГЕРБ се хване на това хоро, независимо срещу какво са го изтъргували, ще сложи край на представата за себе си като дясна, камо ли като консервативна партия. Ще ги замерят с камъни не само здравите патриархални избиратели по места, но и потомствената градска интелигенция, която може да не е толкова шумна като умните и красиви жълтопаветници, но все още е значително по-многобройна от тях. И тогава на Бойко Борисов няма да му помогне нито смирено да се черкува със свещица в ръка, нито да прибелва очи нагоре към „Началника“, защото „Началникът“ отдавна се е изказал по въпроса за „разчупването на стереотипите за мъжете и жените“ и е направил това изказване в Содом и Гомор.

По същия начин, по който Европейският съюз ще подари на противниците си несъкрушими аргументи против себе си, и ГЕРБ ще дадат оръжие на враговете си, ако застанат на страната на конвенцията. Споровете и вълненията около тази глупост ще се превърнат в политически натиск. Срещу ГЕРБ ще скочат всички желаещи да го изместят, без да ги е грижа за жените и домашното насилие. Единствено може би „автентичната“ десница отново ще се раздели на враждуващи лагери, макар че сега от нея се иска само да посегне и да си прибере гласовете, които даде в заем на ГЕРБ през 2009 г. Лошото обаче е, че ако ГЕРБ подкрепи ратифицирането на Истанбулската конвенция, няма да се стигне до обратно преструктуриране на дясното пространство, а до поредното му разпокъсване, от което

ще спечелят преди всичко БСП и ДПС.

Ужасно глупаво е да даваш на противника си възможност да застане на страната на истината и да заеме правилната позиция, която е трябвало да заемеш ти. Глупаво е да допуснеш противникът ти да говори истината вместо теб.

Ама, толкова ли е важна тази конвенция, ще кажете, че чак да застраши политическото съществуване на ГЕРБ! Сама по себе си може би не, но идеологически тя недвусмислено се показва като част от една голяма тенденция в последните десетилетия. Идеологията на Истанбулската конвенция с целия си релативизъм и джендър-патос е част от масирания поход срещу установения ред и в частност срещу традициите, на които се крепи той. Ясен израз на постмодерната „религия“ за целенасочено унищожаване на „капиталистическото репресивно общество и пазарните механизми“ и установяване на царството на свободата, където „ще бъдат премахнати всякакви задръжки и комплекси“. Според апологетите на тази „религия“ познатият свят трябва да бъде унищожен и заменен от „едно свободно и щастливо съществуване, в което играта ще доминира над работата, а човешката чувствителност най-после ще бъде освободена от репресията на разума“. Според един от пророците на тази пострелигия – германо-еврейският философ и кумир на Анжела Дейвис, Херберт Маркузе – „историята на човечеството се гради върху репресирането на стремежа към удоволствие и върху преобразуването на сексуалните инстинкти в работа“. Либидото пък било „отклонено“ към обществено полезни изяви, работата водела до загуба на свобода и до отчуждение и било безсмислено да се върши.

Тоест, целта на „световната революция“ не иска да подобри икономическото и социално положение на трудещите се (което, оказва се, вече е достатъчно добро), а

иска просто да разруши обществото,

което ако не стане по един начин, ще стане по друг. Абстрактният стремеж към разрушение се нарича „зло“, а що се отнася до общество, основано на либидото и удоволствието, то насилието в него ще се случва през всеки 2-3 минути и никакви конвенции няма да го спасят.

Ето в този отбор иска да се запише ГЕРБ и затова смятам, че политическото му съществуване е застрашено. Да се знае: аз съм ПРОТИВ ратифицирането на този документ и отношението на политическите сили към него ще определи моето отношение към тях. Не го забравяйте, когато пак дойдете да искате гласа ми. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

---------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този текст е в личния блог на автора „Ъплоуднати постинги за делитване“.

 

 

   Fluida

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort