Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Мистериозността им се връзва с дейността на Тайните служби на Великите сили

vlБлагой ЕМАНУИЛОВ

Понятието „почерк“ се употребява най-вече при писмената реч. Начинът по който дадено лице изписва буквените знаци е негов почерк. В криминалистиката също се говори за почерк.

Еднаквостта на действията при извършване на различни престъпления говори за почерк на извършителя. Преди години например в София се извършваха убийства на жени с удар в главата с камък. Това даде основание на криминалистите да заключат, че убийствата се извършват от едно и също лице. До този извод те стигнаха по почерка. И когато убиецът беше заловен, той получи прозвището „Жоро павето“.

Един и същ почерк се долавя и при две големи събития от историята на България. Едното е залавянето на Васил Левски. Веднага след залавянето се появява твърдението, че той е предаден на турските власти от поп Кръстьо. Други пък казват, че предателят е Величка Хашнова. Има и твърдения, макар и малко поддържани, че предателя може да бъде и Пано Бонджора или Добри Механжията, или свекърът на Величка Хашнова - хаджи Мичо. Но сред множеството хипотези има и такава, която изключва всякакво предателство. Според нея Васил Левски е заловен поради собствената си грешка в поведението си при срещата с турските заптиета на Пази-мост. Така това събитие си остава неизяснено и до днес. То си стои

покрито с тайнственост.

Другото събитие е убийството на Христо Ботев. И за неговото обяснение са натрупани камара от хипотези. Загадъчният момент тук е, че войводата е паднал не по време на сражение, когато срещу него са стреляли стотици вражески пушки. Изтрелът, който го поваля идва след като турската тръба е свирила „отбой“, стрелбата е прекратена, четата е слязла от позициите си и е тръгнала към Крушевсия извор да утоли жаждата си. Обстановката е напълно спокойна, когато проехтява смъртоносния изтрел. И оттук започват хипотезите. Откъде е дошъл той? И кой е натиснал спусъка? Най-популярната, която е и официалното становище на историческата ни наука, е че убиеца е черкезинът Джамбулет. Тя обаче автоматично отпада при твърдението на Никола Обретенов, че изстрела се чул от изток. В тази посока се е намирала четата и не е възможно черкезинът да е останал незабелязан от очите на многобройните четници.

Следващата хипотеза е самоубийство. Войводата сам стреля в черепа си. Мнозина четници твърдят, че раната била под дясната вежда, други в челото. А обичайното място при самоубийците, които стрелят с пистолет в главата си е дясното слепоочие. Това е мястото между външния ъгъл на дясното око и ушната мида. То е мястото най-удобно за самоубиеца. Никой не перчи ръката си, че да поставя цевта пемпедикулярно на челото. Такава е констатацията на следствената практика и съдебната медицина. Поредната хипотеза хвърля вината върху Перо Херцеговенеца. Той е първият от списъка с "наши" убийци. След сигнала на турската тръба “отбой“ и боят стихнал, щабът седнал при скаличката на връх Камарата и там Христо Ботев предложил: „Моето мнение е ако искате да ме последвате да отидем в Сърбия.“ Перо направил словесно възражение и застрелял войводата по „революционна необходимост.“ В думите на Ботев той видял отстъпление от революцията. Нещо като дезертьорство. А дезертьорите във всички времена ги разстрелват. Но трудно е да се приеме постановката „революционна необходимост“.

Следващият „наш“ е Никола Войновски. След слизането на четата от Радецки при селото Козлодуй войводата го назначава за военен командир. Никола Войновски е завършил Одеското пехотно училище. Той е с военно образование. Скоро обаче Христо Ботев се разочарова от него и започва да се съветва с Петър Симеонов -Перо. Перо е участвал в Херцеговското въстание и в боевете при планински условия се справял по-добре от редовия офицер. Наистина Войновски е имал само теоретични военни познания. След пренебрежителното отношение към него от страна на войводата, той се почуствал с унизено офицерско достойнство и решил да си отмъсти. Затова се твърди в хипотезата, че

той е прекия убиец на Христо Ботев.

Или, според Росен Тахов, Никола Войновски е определил убиеца. Изключително трудно е обаче да се приеме, Никола Войновски с мотив за лично отмъщение да реши да убие не кого да е, а войводата. Пред когото са стояли сериозни задачи.

Поредната хипотеза е, че убиецът е Георги Апостолов. Когато Гюргевският комитет решава да вдигне в България въстание, той назначава за главен апостол на Врачанския революционен окръг Стоян Заимов, а за негови помощници Георги Апостолов и Никола Обретенов. Те отиват във Враца, но скоро се връщат в Букурещ. И Враца не въстава. И като последица четата на Христо Ботев не получава очакваната помощ. Войводата хвърля вината върху двамата дезертирали от Враца апостоли. Веднъж още на Оряховското пристанище, където пратеници от Враца известяват на Христо Ботев, че Враца не е готова за въстание. И втори път след сражението на Милин камък. И в душите на Никола Обретенов и Георги Апостолов се поражда страх. Дали Христо Ботев няма да ги изправи пред революционен съд. А каква ще е присъдата за предателите се е знаела още от времето на Васил Левски. Но това Ботев можел да направи само ако е жив. И така идва идеята за неговото ликвидиране. Хипотезата определя за пряк убиец Георги Апостолов. „Човек лют, сърдит до немай-къде.“ Дали обаче Обретенов и Апостолов са изпитвали такъв страх може само да се гадае. Или той е съществувал само във въображението на авторите на хипотезата.

Следващата версия за убийството на Христо Ботев е на Марин Караиванов - Макар. Отначало авторът описва за попадането на Христо Ботев под влиянието на големите анархисти Михаил Бакунин и Сергей Нечаев. И той станал опасен за руското самодържавие. И естествено попада в полезрението на Руската царска тайна полиция - „Охранка“-та. По-късно Руското имперско военно разузнаване внедрява в четата на Христо Ботев

своя агент капитан Арует Загрин.

Неговата мисия е физическото ликвидиране на Христо Ботев. Но според Макар, Арует Загрин е убит във врачанските лозя на 19 май 1876 г. И с убийството на Ботев се справя вербуваният от царската „Охранка“ ербап масон Никола Обретенов, подкрепен от своите масонизирани аркадаши Георги Апостолов, Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото. И по-надолу, когато на 20 май 1876г. под връх Камарата след боя до скаличката Ботев пита щаба си: „Да продължаваме ли или да се отправяме към Сърбия?“ Обретенов отведнъж изпада в амок и от упор прострелва Ботев в сърцето, след което го гръмва за всеки случай и в главата.

Втори изстрел обаче не е имало. Твърдението за рана в челото е във въображението само на някои четници. Така по твърдение на Марин Караиванов прекият убиец на войводата е Никола Обретенов. Но от историята ние, българите, знаем, че Никола Обретенов и Георги Апостолов са тези които най-много са работили за организирането на четата. С врачански пари те са закупили и оръжието, с което е въоръжена тя. Излиза обаче, че щом Обретенов е агент на руските тайни служби, че четата не е дело на българската революционна емиграция, а на Русия и масоните. Излиза още, че четата е образувана, за да бъде убит войводата ѝ Христо Ботев. Но той става войвода в последния момент, когато тя вече е готова и след отказа на Панайот Хитов и Филип Тотю да поемат войводството.

Така че и тази хипотеза не дава отговор на въпроса:

Кой и защо уби Христо Ботев?

И така, въпросът за убийството на Христо Ботев си остана неизяснен. Таен. Покрит с тайнственост. Със същата тайнственост каквато има и при залавянето на Васил Левски.

И тук вече може да се помисли: Тази тайнственост и при двете събития не е ли почерк на едно лице или служба? Но кое е това лице или служба? Кого застрашават Васил Левски и Христо Ботев? Знае се, те са титаните на Национално-освободителната революция. А тази революция застрашава интересите и на Турската, и на Австро-Унгарската, и на Руската империя на Балканите. Тя ще доведе до промяна на статуквото в България, старателно пазено от големите Европейски държави, т.н. велики сили: Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия след Кримската война.

И на тайните служби от тези държави е възложена задачата да елиминират водачите на българската революция. На Оскар Монтлонг е възложено да се справи с Васил Левски. Официално той идва в Русчук като австро-унгарски консул. Но вдействителност е агент на тайните им служби. Данните са оскъдни, но все пак съществуват.

Софийският мютесариф (областен управител) Мазхар паша води следствието срещу нападението на турската хазна в Арабаконак. На 18 ноемви 1872 г. той изпраща до каймакамина в Ловеч телеграма № 1097, с която иска поп Кръстьо да бъде арестуван и изпратен в София. Свещеникът наистина е арестуван в същия ден - 18 ноември, но не е изпратен в София, а на следващия ден е пуснат от конака. След седмица на 24 ноември 1872 год. Мазхар паша изпраща телеграма № 1117 до колегата си мютесарифа на Търново, с която иска да му бъде изпратена „цялата преписка, съдържаща писмените донесения и словесните показания на поп Кръстьо.“ Но пак нищо не е изпратено за София.

И при това бездействие на околийския и областния управител, които са органи на държавната власт, Мазхар паша би следвало да се оплаче на великия везир или поне на валията в Русе. Но той се оплаква на Оскар Монтлонг. И близо до логиката е, че Монтлонг нарежда на Мазхар паша да изпрати тези телеграми, а в Ловеч и Търново нарежда исканията да не се изпълняват. Следователно, той има власт, предоставена му от турското правителство. А такава власт се предоставя само на

агенти на тайните служби.

И още. Георги Александров, атомен физик и поет, но ангажиран и с историята, пише в книгата си „Обесеният Левски не е... Васил Левски“, че австрийският генерален конслул в Русе Оскар Монтлонг се интересува твърде много от комитетите на БРЦК и от личността на самия Левски. И по-нататък: на 15-16 декември 1872 г. турското правителство официално уведомява чуждестранните представители в турската столица, че при опит да премине от България в Румъния в град Хърсово е заловен Васил Левски. И веднага бил откаран в София.

Когато обаче на 27 декември с.г. в Къкринското ханче е заловен самият Васил Левски, Турция се извинява: „Станало е грешка. Заловеният в Хърсово не е Левски, а приличащият на него турчин Осман.“ И Георги Александров на същото място пише: „Кой е твърдял, че заловения в Хърсово не е Левски, а е турчина Осман? Твърди го Оскар Монтлонг.“

Така става ясно: играта със залавянето на Осман е конспиративна игра, част от операцията по залавянето на Васил Левски, която се ръководи от Оскар Монтлонг. Така тайните служби ликвидират водача на революционната организация в България - Васил Левски.

А сега да се прехвърлим

на Христо Ботев.

Официалната историография твърди, че задачата на четата е да окаже помощ на врачанските въстаници. Но в литературата масово се пише, че четата търси и очаква помощ от тях. И изниква въпросът: Кой на кого е трябвало да помогне? Или има и нещо друго, за което също се пише, но оскъдно и плахо.

Стефан Каракостов в книгата си „Ботев в спомените на съвременниците си” том втори на стр. 112 е написал: „А четата трябва да се включи във въстанието в западна България с център Враца и от там да подаде ръка на Средногорието.” И Никола Кючуков в спомените си пише, че на 20 май сутринта в колибата на Димитър Мазната е взето решение четата да продължи пътя си за Панагюрище. Ботев бил съгласен, но не издал такава заповед.

А в спомените на Стоян Заимов, поместени в книгата на Стефан Каракостов и писани през юли 1878 г. в Русе, в къщата на Никола Обретенов и понеже той не е участвал в четата Стефан Каракостов счита, че това са спомени на самия Никола Обретенов. Той е разказвал, а Стоян Заимов е пишел. В тези спомени на стр. 99 се описва, че след „разпръсването на дружината като пилци една част от около 80 четници се събра над Черепиш манастир и реши да прехвърлим Стара планина и да се намесим във въстанието в Панагюрско.” И на стр. 100 продължава: „На 25 май... дружината се отправя към панагюрските въстаници.”

А Росен Тахов в книгата си „Убийството на Ботев” на стр. 83 пише: „Неговата / на Ботев - Б. Е. / цел била да поведе многохилядна армия, да освободи отечеството си и дори да влезе в Цариград.” Едва ли Росен Тахов е изсмукал от пръстите си това твърдение. В спомените си Димитър Тодоров - Димитрото пише, че след клетвата и целуване на земята „...Ботев държа пламенна реч в която каза, че отиваме да освободим България и ако сме патриоти сплотени,

можем да влезнем

   дори и в Цариград.” 

Така, че целта на четата не е била да помогне на Враца, а да мине от там, врачанските въстаници да се присъединят към нея и да продължи към Панагюрище. И тамошните въстаници да се присъединят и тя да продължи към Тракия, посока към турската столица.

Без съмнение се е вярвало, че минавайки през села и градове към четата ще се присъединяват все нови и нови четници. /Подобно вярата на Раковски, че от Сърбия ще влезе в България малка с чета, но докато стигне до Черно море тя щяла да стане 5000 души./ И войводата Христо Ботев е бил убеден в нарастването на четата. Но това не е станало и той е нахокал Обретенов и Апостолов. И Обретенов се оплаква: „Изядохме калая.”

Навярно е имало такъв план. Четата да обедини въстаническите центрове и така да спомогнат за разрастването на въстанието. Данни за неговото съществуване историците не са открили. Но агентите на тайните служби и на турскате и на европейски са се добрали до него. Информацията е подадена на правителствата и е взето решение да се внедри в четата таен агент, който да я елиминира в подходящ момент с убийството на войводата. Впрочем има исторически данни, които оправдават вземането на такива мерки. В спомените си Стоян Заимов описва разпита му в извънредния съд в Русе на 11 август 1876 г.

Председателят на съдебния състав Хакъ паша задава въпрос на Стоян Заимов:

- Подсъдимий, в обвинителния акт е казано, че през 1875 г. на 12 август вие лично сте организирали шайка подпалвачи и сте отпътували тайно за Цариград с цел да го запалите в деня на общото въстание, това истина ли е?

- Да, на 12 август 1875 г. отпътувах от Галац с тайна дружина за Цариград. Дружинатами беше въоръжена с револвери, ками, отрова и подпалителни вещества. - отговаря Стоян Заимов.

- Защо не подпалихте Цариград? - е следващия въпрос.

- Защото получихме известие, че Старозагорското въстание е потушено.

- В случай, че сполучеше Старозагорското въстание, какво щеше да прави дружината?

   Щяхме да запалим столицата.

- отговаря Стоян Заимов.

Известно е, че дружината подпалвачи не е заловена. Но данни за нея правителствата са получили от агентите на тайните служби - и турски, и европейски, и руски. И от признанията на подсъдимия става ясно, че подпалването на Цариград е в зависимост от развоя на въстанието в България.

И сега, през май 1876 г. когато четата на Христо Ботев няма да спре във Враца, а ще продължи към Панагюрище и от там навярно към турската столица, нормално е властите да се попитат: при този размах на въстанието в България няма ли да възкръсне идеята за подпалване на Цариград? И вземат съответните мерки да се спре похода на четата, като се ликвидира войводата. И на 17 май в Бекет на параход „Радецки” заедно с четниците се качва и руснак. Четниците го наричат русиянец. В документа му за самоличност е отбелязано името Теофан Раданов. Той твърди, че е от Петербург и е княз. И четниците го наричат „руския княз”. Данни за този човек дава авторът на „209 хъшовски жития” Георги Тахов. Данни дават и самите четници. През 1875 г. участвал в Херцеговското въстание като доброволец. След въстанието се завръща в Русия. А през януари 1876 г. се появява в Крайовец. Среща се с Петър Симеонов - Пере. С него се познавал от Херцеговина.

Редица четници твърдят, че още с качването си на парахода руският княз се сближил с войводата Христо Ботев. И бил постоянно с него. Спас Соколов пише в спомените си на стр. 536, че Ботев се придружавал от Обретенов, Апостолов и руския княз. А в „Сентенция №92” обвинителен акт и присъдата на Димитър Икономов е записано:„Коста Апостолов от Свищов изповяда, че предводителя на четата бил Ботев, а негови помощници Перо и русиянеца офицер Теофан Раданов. 

Но какво става с руския княз?

Спас Соколов пише: „Убиха го на 18 май през нощта.” Андрей Матев в спомените си за брат си Георги Матев пише „че той и руския княз изгорели в колиба във врачанските лозя. И в пепелището е намерена цевта от оръжието на Георги Матев. Останки от руския княз няма. А Георги Тахов пише, че Матев и княза изкачат от горящата колиба и са убити. На 19 май Г.Тахов съобщава, че в един от труповете са намерени документи като сръбски паспорт на името Теофан Раданович. Според друг документ Теофан Раданов е командир на щабна рота от 1-ва доброволческа дружина в Сърбия. От други документи са установили, че истинското име на бунтовника е Арует Загрин от областта Курландия в Русия. Всички документи са изпратени от видинския мютесариф до валията в Русе с писмо с дата 29 май 1876 г.

От така установените данни обаче могат да се направят само два верни извода.

Първият е, че в четата на Христо Ботев е внедрен агент на нечия тайна служба. И вторият е, че мисията на този агент е да елиминира четата на Христо Ботев като фактор в революционната обстановка в България през пролетта на 1876 г. Документите, установяващи, че агента е руснак не означават, че е от руските тайни служби; че името му е Арует Загрин не означава, че това е истинското му рождено име. Документите, установяващи, че Теофан Раданович или Арует Загрин е убит на 18 или 19 май не означават, че агентът е убит на тази дата. Това се прави съзнателно, защото убитият агент на 18 май, не може да е убиец на войводата на 20 май. Това е типичен похват на тайните служби за прикриване на престъпния характер на собствените си действия.

Ярък пример е при залавянето на Васил Левски, за който вече се спомена. Залавят турчина Осман, а се твърди, че е заловен Васил Левски. И така, и при залавянето на Левски, и при убийството на Ботев почеркът е един и същи:

тайнственост на действията.

А лицата, които прилагат тази тайнственост са тайните служби. Затова, ако искаме да намерим истината за тези две големи събития от нашата История, трябва да се насочим към тях. А не да се въртим из Ловеч и връх Волът от Врачанския балкан.

А за това как е стрелял агентът, директно или скрит в храстите никога няма да се узнае. Както няма да се узнае и от куршума на кого загиват Перо и Георги Апостолов. А Никола Обретенов е оставен за свидетел. Той трябва да каже, че Христо Ботев - войводата не е повален по време на сражението от куршума на една от стотиците вражески пушки, насочени към него. Предупреден е да мълчи в интерес на своята сигурност. Оттук и неговата непостоянност в обясненията си.

И накрая, нека цитираме един пасаж от споменатата книга на Стефан Каракостов. Отгоре стои заглавието: „ХР. БОТЕВ И НЕГОВАТА ЧЕТА В ОЧИТЕ НА ТУРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ”. На стр. 150 авторът е написал: „Турското / и на великите сили - Б. Е. / разузнаване знае от свойте агенти още през 1875 г., че предстои прехвърляне на нови чети през Дунава. През декември 1875 г. то предупреди свойте власти да бъдат бдителни и изпрати нови агенти в Румъния. Агентите знаят, че Стоян Заимов е избягал от Диарбекир, прехвърлил се е в Русия и от там в Галац се готви да нахлуе в България. Русенският валия взема специални мерки на 21 декември 1875 г. На 4 ноември 1875 г. видинският мютесариф пише на ломския каймакамин, че предстои да бъде прехвърлено оръжие чрез сръбски артисти.” Така, вижда се, че всичко се е знаело!

И накрая един риторичен въпрос: Защо старите войводи Панайот Хитов и Филип Тотю са се отказали от войводството на четата?! Дали не са имали данни, че се готви покушение срещу войводата?!

 

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort