Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

или Кого забрави да похвали Доналд Туск

vinoАнна ДУНДАКОВА

Българското винопроизводство преживява истински Ренесанс и родните изби се поставят редом до едни от най-известните френски, италиански, испански производители.

Достойна конкуренция сме и на Новия свят. А това в голяма степен се дължи както на професионализма на винарите и техните усилия, така и на много добрите климатични условия, които имаме в България. Тракийската низина бе избрана за втората най-добра винена дестинация в света.

Модерни български вина от уникални за страната ни сортове – на това заложи протоколът по време на коктейла след официалното откриване на българското председателство на ЕС. Близо 400 високопоставени гости и членове на европейските институции присъстваха на събитието, заедно с родни политици, дипломати и мениджъри. „Бутилка българско вино е най-чудесна реклама и спомен, който всеки чужденец може да отнесе от страната ви”, коментирали еврогостите по време на приема.

Близо 31 млн. лв от ЕС ще бъдат отпуснати за лозарство, 86 проекта в тази област ще получат финансиране, предназначено за финансовата 2018 г.

Да погледнем изминалата винена година в цифри и показатели: Над 200 хил. т грозде бяха преработени за вино от реколта 2017. Това е повече от предходните две години, а качеството е отлично според земеделското министерство. Според изпълнителния директор на Агенцията по лозата и виното Красимир Коев, годишно в страната се произвеждат 350-360 хил. тона грозде, като през миналата година над 200 хил. от тях са отишли за производство на вино, а останалите за ракия, оцет и други, а тази година се очаква показателят да скочи поне с 20 % заради повече поръчки за вино от чужбина.

Компаниите посочват още, че през последните години расте консумацията на бели и розе вина, като очакват тази тенденция стабилно да се запази.

Новите тенденции в сектора са за чистосортови вина, без дъб. Българските традиционни сортове привличат все повече вниманието на специалистите и консуматорите. На международните пазари започнаха да се търсят вина с по-нисък алкохолен градус и по-кратко отлежаване в дъбови бъчви. Трендът е към леки вина, в които се усеща повече натуралният вкус на гроздето.

Данните за износа на българско вино показват, че то се продава в над 45 държави. Същевременно обаче има няколко страни, към които е насочен най-сериозният български износ. През последните години абсолютният лидер в експорта на България е Полша, където според данните на НСИ продажбите са повече от тези в останалите четири най-големи пазара за българска продукция - Русия, Швеция, Китай и Великобритания. Наблюденията в сектора са, че към Полша и Русия България прави продажби в ниския ценови сегмент, като доминиращ е износът на червено вино. Но пък постепенно започва да расте делът на продажбите на по-скъпи вина на различни пазари, включително в ЕС и държави като Китай, САЩ, Япония и др.

През последните 2-3 години клиентите на българско вино в Европа проявяват засилен интерес към качествени и по-скъпи български вина, които обаче се продават в по-малки обеми. Можем да кажем, че европейските потребители преоткриват България в това отношение, но процесът едва сега започва. България е на 23-то място в света по площта на лозята и на 21-во по количествата произведено вино. В ЕС България е осмият най-голям производител на грозде и десетият най-голям на вино. Иначе през магазини, хотели и ресторанти клиентите в България са похарчили 175 млн. лв. за вино през 2017 г.

Експортът на вино се развива изключително динамично. За първото шестмесечие на 2017 г. ръстът спрямо същия период на предходната е повече от 30%.

Компаниите се целят и в пазари като САЩ, Канада, Великобритания, Бенелюкс. "Стремим се да се позиционираме добре и в държави, където консумацията на вино на глава от населението е все още много малка, но расте с бързи темпове", посочват специалистите, допълвайки, че такива са по-голямата част от държавите в Азия и някои в Близкия изток. Именно Азия се посочва от другите производители и като пазара с най-голям потенциал за растеж през следващите години. Китай вече е основен фактор за ръста на консумацията на вино по света.

7,5 млн. ха са общо площите с лозя по света. Петте водещи страни по този показател са Испания, следвана от Китай, Франция, Италия и Турция – в тези страни са 51% от площите.

Докато в Европа като цяло площите намаляват, от 2012 до 2017 г. е отбелязан ръст в страни като Китай, Чили, Перу, Мексико и Нова Зеландия.

От 2000 г. производството на грозде в света расте от 64,8 млн. т до 75,8 млн. т, с известни колебания заради климатични фактори. 39% от гроздето се произвежда в Европа, 34% - в Азия и 18,4% - в Америка.

През 2017 г. 47,3% от гроздето е използвано за производство на вино, 35,8% за прясна консумация, 8% за стафиди (произвеждани основно в Турция, САЩ, Китай и Иран) и 5,5% за сокове.

По количество произведено грозде първите пет страни са Китай, Италия, САЩ, Франция и Испания.Тъй като в Китай само 20% от производството отива за вино, по този показател в първата петица са Италия, Франция, Испания, САЩ, Австралия, а Китай е на шесто място.

/следва/

 

 

   Fluida

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort