Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Филмът с изплагиатстван сюжет „Формата на водата“ взе най-много статуетки

formaГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Филмът на мексиканския режисьор Гийермо дел Торо „Формата на водата” (The Shape of Water) получи 4 статуетки „Оскар” на 90-ата церемония по раздаване на призовете на американската академия за киноизкуство. Лентата на Дел Торо е най-добър филм, а той – най-добър режисьор. За най-добър актьор в главна роля беше определен Гари Олдман за превъплъщението си в Уинстън Чърчил в „Най-мрачният час” ("Darkest Hour"). Също очаквано, за най-добра актриса в главна роля беше призната Франсис Макдорманд за участието си в „Три билборда извън града” ("Three Billboards Outside Ebbing, Missouri"). За участието си в същия филм награда за най-добра поддържаща мъжка роля получи Сам Рокуел. Най-добрата актриса в поддържаща роля е Алисън Джани за „Аз, Тоня” ("I, Tonya"). Най-добър чуждестранен филм е чилийският "A Fantastic Woman". Най-добра анимация е "Coco". Най-добър пълнометражен документален филм е лентата „Икар” за допинга в руския спорт. За най-добър оригинален сценарий беше отличен Джордан Пийл за „Бягай” ("Get Out"), а за най-добър адаптиран – Джеймс Айвъри за „Призови ме с твоето име” ("Call Me By Your Name"). За най-добър художник спечели „Формата на водата”. Четвъртата статуетка на филма беше за най-добра музика на Александър Деспла. Равносметката - общо „Формата на водата” взе 4 награди, „Дюнкерк” – 3, „Три билборда извън града”, „Най-мрачният час”, "Coco" и "Blade Runner 2049" – по две.

За тези, които все още не са гледали най-наградения оскарски филм – ето една рецензия на журналиста Васил Жечев:

 

„Формата на водата“ като пропаганда

на политкоректността

Това не само, че е лента, натоварена с обвинения в плагиатство, но е и емблематичен политкоректен филм. Иконичен, бих казал дори. Там добрите главни герои са – момиче с нарушения в говора и слуха (нали така се казва сега), чернокожа жена, гей художник, приятел на момичето, който, забележете, започва да сваля деликатно бармана в едно заведение, казвайки му: „бих желал да те опозная повече“, докато му хваща ръката; в този момент, за да се подсили несимпатичната реакция на зрителите към ухажвания, който веднага си дърпа ръката ужасен, сценаристите вкарват в заведението чернокожа двойка, която той изгонва ужасно злобно, докато геят се застъпва за тях, но и той накрая бива прогонен.

В следващите кадри елегантно се вмъква и неговата аргументация, в минорен тон, жално, в красиви цветове и подходяща композиция, похотливецът обяснява как имал нужда от любов и той. Естествено, другият протагонист е чудовището, което е някакъв вид русалка, но мъжка, доста смущаваща на външен вид. Насекомообразна някаква. Главната героиня, тази, която не може да говори, се влюбва в него, и дори правят секс.

Върхът е, как в това филмче, което е предимно за деца, тя отговаря с ръце на въпроса на чернокожата си приятелка как са успели да се съешат, демонстрирайки механизма на ерекцията му и къде се крие неговото мъжко достойнство.

Ужасна картинка, момичето разтваря събрани шепи, показва пръстче между тях, повдигайки го нагоре, докато се залива в идиотски смях.

А, щях да забравя, още от почти първите кадри, въведението в историята, с които се очертава характера на героите, към момичето режисьорът е безпощадно щедър, рисувайки силното ѝ либидо, като я дава в кадър в банята, докато тя трескаво мастурбира. Тя мастурбира реално през почти цялото време, докато не удовлетворява в един момент сексуалното си желание с ракообразното същество, и тези сеанси на онанията не са спестени на зрителите от всички възрасти нито за миг.

Всъщност, ако някой не е разбрал досега, тази мъжка русалка е аналогия на бежанеца, мигрантът от друг свят, неразбран, нежелан и подложен на тормоз, също както тълпите, прииждащи по икономически причини от цяла Африка. Както за тях, така и за мъжката русалка – инсект, се застъпват всички прогресивни и подложени на насилие сили – чернокожи, гейове, жени, и въобще хора с необуздано либидо, а и граждани с дефицити. И сега за капак, забележете още веднъж, злият антагонист, този който кара кръвта ти да заври още с първата си поява в кадър, между другото, брилянтно драматургически и актьорски конструирано, е човек, който през цялото време аргументира лошотията си с цитати от Библията. Въобще, всяко свое зло дело, той го подсилва с тлъст цитат от нея. И расизма си, и ксенофобията, и омразата си към хората с увреждания и женомразството…

Режисьорът Гийермо дел Торо, както пише в биографията му, е бил отгледан от своята изключително набожна баба католичка. Дел Торо е достатъчно възрастен, което ми дава надежда, че баба му отдавна си е отишла, та да не може да се наслади на пропагандния, майсторски направен иначе и силно художествен филм. По-добре и за него, защото не ми е ясно как щеше да се почувства той – сирачето, което е било отгледано от християнка, а днес така манипулативно и настървено се изправя срещу духовния фундамент на своята роднина, която го е отървала от „прекрасния“ живот, който го е очаквал в интернат или при приемно семейство. Дали щеше да му е ОК да я погледне в очите, а?! К’во мислите?

P.S.

Забравих още нещо, което ще добавя тук. Антагонисти във филма са и службите на Русия, които също желаят да навредят на чудовището-бежанец. Изобщо, всичко се случва във филма по учебника за политпропаганда. Те, забележете, взривяват лабораторията, в която е съществото, с еврейска бомба. Коментарът на главния зловещ антагонист - този, християнският фундаменталист - е, че руснаците мразят евреите, но обичат техните бомби.

 

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort