Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Нашего брата между атонските песнопения и вулгарния рап на ежедневието

aton

Николай ФЕНЕРСКИ

Днес е много по-трудно, братя и сестри. Опитът на Злото е станал толкова богат, изучило се е във вековете война срещу човечеството и така умело ни ментосва, че е доста по-тежко да му се измъкнеш, отколкото преди хиляда години, да речем.

Намира ти слабото място бързо и удря точно там. И притежава най-разнообразни инструменти. Ако не знаеш какво да направиш, си загубен. Инерцията му се увеличава, заюрило се е това Зло по наклонената плоскост надолу и се стреми да завлече в ада колкото може повече заблудени човешки същества. Силата му расте не с дни, а с часове - като в оня стар филм "Ловци на духове".

Бях за втори път на Света гора от 23 до 26 април тази година. Предния път беше преди две години, 2016. Със слизането от кораба на пристанището попадаш в друг свят. В измолен от монасите свят. Усещането е сякаш си дете в обятията на майка си, както каза един приятел. И обратното също важи – излизаш от тази земя и попадаш в генералната репетиция за ада. Простотиите те заливат със страшна сила и пропукват чувството за чистота и уют.

За трите дни изминахме пеша около трийсет и пет километра. На Света гора хората ходят не на фитнес, спа или пешеходен туризъм, а на поклонение. Неслучайно споменах годината – 2018 лета са изминали от Христос – искат или не искат, хората днес живеят във време, измервано от онези събития, не от някакви други. Цивилизацията ни е християнска по подразбиране, колкото и да им е неприятно на някои. Предполагам, че ги боли от този факт и искат да сменят летоброенето, но Господ си знае работата. Върху стенопис от една църква забелязах образите на Сократ и Аристотел, праведници от времето преди Христос... Нито един представител на хедонизма обаче няма там.

Да изминеш няколко километра пеша по пътеките на Атон само за да се поклониш на някоя християнска светиня, е занимание аскетско и велико. Само по себе си това пътешествие е молитва. Краката те заболяват, тялото се изморява и едва тогава в душата се появява смирение. На смирението му е нужна здрава основа. Смирение на препълнен стомах е някак невъзможно... После в храма можеш да запишеш имената на близки, приятели и познати за здраве, а също и за упокой, ако вече не са на този свят – монасите ще се помолят за тях. Да имаш вяра, живеейки в света, днес е много трудно поради онази голяма мощ, която злото е добило. Но дори невярващите, попаднали на Света гора, разбират, че вярата е сила по-голяма. На такова място човек изпитва покой не заради морето и планината на едно място, не заради гледките. Красива природа има навсякъде, но усещането на Атон е друго точно заради вярата на монасите в двайсетте манастира и многото скитове и килии, пръснати из целия полуостров. В три през нощта някой бие клепалото, за да събуди и поклонниците да дойдат на служба. В църквата е тъмно, осветяват единствено свещите и кандилата. Песнопенията може и да те приспят, докато присядаш на стасидията, но точно там кошмари няма да сънуваш.

На Света гора вече не е същото, каквото е било преди трийсетина години. В спалните помещения имах достъп до мобилния интернет през телефона си. За придвижване монаси и поклонници ползват високопроходими автомобили и автобуси, не мулета. Руски туристически фирми превръщат поклонничеството в доходен бизнес. Налага се вече броят на поклонниците да бъде ограничаван. В магазинчетата на Карея се продават цигари, алкохол, месо. Минахме и покрай една ферма за диви и полудиви прасета от западната страна на полуострова. Навярно за продажба, в манастирите няма ястия с месо. И това са не придобивки на цивилизацията, а отстъпления от стария ред, които много монаси не харесват. Светът се опитва да поквари и това място. Пуска му отровните си стрели. Докато обаче онези нощни молитви продължават и притежават сила, няма страшно.

Тръгнахме си преобразени – както и първият път. Но вечерта в едно кюстендилско село телевизорът изля върху главата ми кофа помия, за да си спомня къде се намирам. Останахме на гости на приятели. Те, като повечето хора, разполагат с телевизори. От тях често се носи музика. Гадна, злобна и мръсна. Последният хит. Както си седях, изпаднах в ступор. От този контраст, от сблъсъка на усещанията. В клипа имаше много нещастие и кал. Просто бизнес, рече ми някой до мен. Не, не е просто бизнес. Средство за тровене на кръвта и умовете на хората е. „...да се молят кат свещеник пред икона, искам да избягаме с няколко милиона“ - гърчеха се двамата певци...

А какви песни само бяхме слушали същата тази сутрин на същия този Божи ден!

 

------------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този текст е в OFFnews

 

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort