Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

И това трябва да стане известно на света – твърди доц. Ана Кочева

kirilЛилия ЧАЛЕВА      

Доц. д-р Ана Кочева работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института по български език при БАН и е член на Обществения съвет за българите в чужбина към вицепрезидента Илияна Йотова. Зад гърба си има десетки изследвания, свързани с историята на българския език. Създател е на уникалната Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход). Нейните трудове не само съхраняват и бранят езика ни, но ни карат да се гордеем, че сме българи.

 

Какви са границите на българския език и как влияе на други народи, доц. Кочева?

- Българският диалектен език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива във и извън държавните граници на Р България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония. Тук влизат българските говори в Северна Добруджа (днес в Румъния); в Поморавието и Западните покрайнини (днес в Сърбия); в Македония - Вардарска и Егейска (днес в Р Македония и Гърция); в Корчанско и Гора (днес в Албания); в Западна Тракия (днес в Гърция) и в Одринска Тракия (днес в Турция). Тоест, сами виждате, че има разлика между държавни и езикови граници, но това е характерно за повечето езици в Европа и когато се правят езикови карти, се отчитат именно лингвистичните факти. Това означава, че лингвистичните карти винаги излизат извън държавните граници. Това е наука, не политика!

 

Къде са запазени най-старите ни диалекти?

- Сред най-архаичните и интересни български говори са югоизточните (рупски) говори, които заемат Тракийската равнина и достигат отчасти до Бяло море. Тук се намира и Солунският говор, който ляга в основата на Кирилометодиевия език и който е един от най-представителните и най-архаични югоизточнобългарски диалекти. Много от неговите старинни особености се откриват на юг - в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, затова под солунски говор (в широкия смисъл на думата) - според редица учени - трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад - до Корча.

 

Вие казвате, че българският език е плурицентричен, т.е. има повече от една писмена регионална норма, и в тази връзка твърдите, че македонският език е прекодификация на българския. Това противоречи на твърдението, което се налагаше досега, че македонският език е производен на сръбския. Какви са доказателствата в подкрепа на Вашата теза?

- Всъщност повечето езици на Балканите, поради специфичната си историческа съдба, са плурицентрични, т.е. имат. повече от една писмена норма (срв. напр. румънски - молдовски, албански в Албания и Косово и т.н.). В това отношение българският език е уникален, защото е бил подложен на шест кодификации извън държавните граници. Три от тях са в Гърция ("абецедарният" опит от 1925 г.; "егейско-македонският" от 1953 г. и "помашкият" от 1995 - 1996 г.), една е в Банат (сега в Румъния), една в Съветска Украйна (30-те години на ХХ в.), и една в Р Македония (1944-45). От тези шест кодификации три (две в Гърция - "абецедарската" и "помашката", и една в Банат) са извършени въз основа на български диалекти и три (в Егейската част на Гърция; в Р Македония и в Украйна) - на базата на книжовния български език.

В последните три случая следователно става дума за повторна кодификация, т.е. за (пре)кодификация или "кодификация на кодификацията".

Всички кодификации, с изключение на Банатската и Украинската, имат една и съща цел - да подменят или видоизменят името на българската народност и на българския език зад граница. Те са извършени в духа на националните доктрини на страните победителки. На Гърция - за възстановяване на Византия на Балканите; на Сърбия - за превръщането ѝ в Пиемонт на южното славянство. По отношение на Македония и в Гърция, и в Сърбия се развиват доктрините на македонизма, целящи пълно гърцизиране, и съответно пълно или поне поетапно сърбизиране.

Накратко, във всички случаи македонизмът е чужда доктрина, внедрена в социологията на българите в Македония с цел те да бъдат първоначално денационализирани, а след това и променени.

 

Възможно ли е този въпрос да бъде включен в дневния ред на комисията, която ще преговаря за общата ни история с Македония?

- Би трябвало. Аз лично щях да съм по-спокойна, ако в състава на тази комисия имаше и езиковеди, както се говореше първоначално. Надявам се, все пак, историците, които преобладават там, да не се притесняват да потърсят и лингвистична експертиза, когато това се налага. А, че ще се завърти и този "горещ картоф", нямам никакви съмнения. Тогава изрично трябва да бъде чут гласът на езиковедите!

 

И като заговорихме за общата ни история с Македония, каква е Вашата позиция относно отказа на Светия синод да чества заедно с македонската църква 1000-годишната на Охридската архиепископия?

- Имах възможност вече да кажа няколко пъти, че Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана точно Охридска архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква. Правоприемникът на Охридската архиепископия, вън от всяко съмнение, е Българската църква, а не македонската! Едно общо честване щеше да даде много ясен знак, че мостовете между двете църкви, между двете държави, между хората от двете страни на Осогово са много повече от стените помежду им.

И пак ще цитирам "скопската икона" Кръсте Мисирков, човекът, който в Скопие е обявен за "Македонец номер 1 на ХХ век". Той ясно е казал, че "Охридската архиепископия на целокупна България е наше историческо наследство и наш идеал за църковно освобождение от ненавистното сръбско Савско робство. След основаването на самостоятелна сръбска архиепископия ние трябва добре да помним, че сръбската църква дотогава е била само една далечна малокултурна и малоправна епархия на Охридската архиепископия на цяла България".

Смятам, че от допълнителен коментар няма нужда. Що се отнася до протестите срещу решението на Светия синод за Охридската архиепископия, те ще продължат, докато това решение се преосмисли.

 

Преди дни Вие минахте по марушрута на Кирило-Методиевите ученици. Не е ли крайно време да наложим и историческата истина, че кирилицата е българска, а не славянска?

- Непрестанно се повтаря. Да се мине по стъпките на Кирил и Методий и техните ученици, е идея на вицепрезидента Илияна Йотова, в официалната делегация на която бях включена като член на Обществения съвет към вицепрезидента за българите в чужбина. Тази година се навършват 1155 г. от Великоморавската мисия. Но в Европа твърде малко познават нашата история. Затова навсякъде, където минахме, добавяхме важни щрихи към онова, което е известно там, а то не е достатъчно, разбира се.

Глаголицата е изключително дело на двамата братя, тя е съвършена графична система, отразяваща особеностите на славянския български диалект от Солунско, който те са познавали отлично. Глаголицата е осветена от папа Адриан ІІ, на нея са преведени светите книги, но Великоморавската мисия след смъртта на Кирил, а особено и след кончината на Методий на практика е щяла да се провали, ако учениците им не бяха потърсили убежище в България. Княз Борис Михаил ги посреща с почести в Белград, тогава град в тогавашното средновековно българско царство и им предоставя възможности за огромна книжовна дейност. Именно тук, във Велики Преслав, е създадена кирилицата, на нея впоследствие е създаден огромен книжовен корпус, той е в основата на двете т.нар. в науката южнославянски влияния, които са всъщност български. Така кирилицата достига до милиони, тя е в основата на третата християнска цивилизация - Slavia orthodoxa. Днес на кирилица пишат 300 милиона по света, но тя е българската азбука и като такава трябва да бъде припозната в ЕС!

-------------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на това интервю е в Дир.бг

 

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort