Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Сега ние сме на ход. Ние, хората от двете страни на Осогово

zaevГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Днешният 17. юни 2018 година е голям ден за българските национални интереси. Макар и на пръв поглед случилото се – окончателното подписване на Договора за името на Македония – да не касае пряко България. 

Фактът – преди малко информационните агенции предадоха, че в гръцкото село Псарадес /с българско име Нивици/ на брега на Голямото Преспанско езеро двамата външни министри Никола Димитров и Никос Кодзияс са подписали „Окончателната спогодба за решаване на различията, описани в резолюциите 817 и 845 на Съвета за сигурност на Обединените нации, за отмяна на Временната спогодба от 1995 година и за възстановяване на стратегическото партньорство между двете страни“. Под спогодбата е положил своя подпис и международният посредник Матю Нимиц, който покрай проточилите се преговори остаря, но все пак успя да реши този сериозен проблем. Свидетели на подписването са били и двамата премиери Зоран Заев и Алексис Ципрас, както и шефката на европейската дипломация Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан.

Да, най-после всички можем да въздъхнем и да кажем – слава Богу! Защото с този договор на практика приключват 130-годишните кроежи и усилия на Русия за обезсилване и намаление на България, за сметка увеличаването на териториите на Сърбия и Гърция. Причината за тази устойчива руска политика е ясна – стратегическите руски интереси винаги са били свързани с овладяването на Проливите и излизането на топлите морета. А една голяма и силна България би била естествен конкурент на Русия по отношение на Проливите.

Как се стигна до реализацията на руските кроежи за разпарчетосване на българското историческо землище и подаряването на исконни български земи, населени с българи, на съседните ни държави? Капанът се нарича Балкански съюз. А примамката е един огромен безлихвен заем, отпуснат от руския император на българския цар Фердинанд /който никога не бива върнат/. Така се стига до първата Балканска война и до отказа на Сърбия и Гърция да освободят окупираните от техните войски български земи в Македония. Стига се и до умишленото забавяне на руския император да влезе в ролята си на арбитър в този спор. Следва руското дипломатическо „подсказване“ България „да сплаши“ с военна сила Сърбия на 16. юни 1913 година, за да бъде по-отстъпчива при преговорите. А когато Междусъюзническата война се разгаря, Русия насърчава Румъния да ни удари в гръб и така да окупира Южна Добруджа. /виж спомените на митрополит Методий Кусев/

И по-нататък във времето Русия, макар и вече комунистическа, продължава своята антибългарска дейност. През 1934 година доминираният от Сталин Коминтерн взема решение за създаване на „македонска нация“. Десет години по-късно това безумно решение е претворено на дело – създава се Социалистическа република Македония в рамките на титова Югославия, с цената на реки от пролята българска кръв! Само на Коледа 1945 година биват избити над 30 000 български патриоти от Вардарско, други стотици хиляди са хвърлени да гният в титовите затвори заради българското си самосъзнание.

Бог забавя, но не забравя! На 8 септември 1991 година Република Македония обяви своята независимост. Обяви и своите намерения за приобщаване към Европейския съюз и структурите на НАТО. Това, обаче, не се вписваше в геополитическите интереси на Русия, която предпочиташе Македония да остане в сръбска орбита. И така, старите съюзници Сърбия и Гърция, продължиха да действат заедно – против евроинтеграцията на Македония. Гърция, измисляйки си спора за името, блокира всяко позитивно развитие. А агентурата на УДБА продължи да управлява политическите процеси в младата Вардарска република, като продължи старата титова политика антибългаризмът да бъде основната посока на мислене и действия на Скопие. Върхът на тази политика бе 10-годишното авторитарно управление на Никола Груевски, на дистанционно управление от Белград и Москва.

Как стана възможна промяната? Западът вдигна глава от собствените си проблеми и най-после реши, че Балканите не са бащиния на Русия. Едно западно разузнаване си даде труд да събере информация за криминалното управление на Груевски. После предостави тези записи на Зоран Заев, лидер на тогава опозиционната партия СДСМ. С помощта на тези „информационни бомби“ Заев успя да дойде на власт. И да възкреси първоначалните надежди на жителите на Македония за политическа независимост и приобщаване към цивилизования свят. Така се стигна до подписването на историческия Договор за приятелство с България миналото лято. И до днешното решаване на спора за името с Гърция.

Бог поруган не бива! След столетие на умишлени неправди спрямо българския народ, Истината е на път да възтържествува. Историческата истина за българския характер на населението на областта Македония.

Сега ние сме на ход. Ние, хората от двете страни на Осогово. След столетие на внушавани от коварни умове неприязън и омраза между българи и българи, днес е време да потърсим тревясалите пътеки и да съградим изгорените от нашите душмани мостове на близостта. Защото кръвта вода не става…

 

 

 

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort