Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Има доказателства, че всички членове на царското семейство са живели дълги години след 17 юли 1918

romanoГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Разстрел в Екатеринбург никога не е имало! А членовете на руското императорско семейство са живели дълги години след 1918-а. Зад тези сензационни твърдения стои един руски фотограф.

Стои с доказателства и факти. Тази версия потвърждава и българската връзка в Царската мистерия. Историята на царевич Алексей и принцеса Анастасия, живели под имената Нора и Жорж в казанлъшкото село Габарево.

Кой е Владимир Сичов /Сычёв/? Той е роден в Казан през 1945 година, работил е като радиоинженер на космодрума Байконур. Но после се отдава изцяло на своето призвание – фотографията. През 1980 година успява да емигрира в Париж, където работи за агенция Sipa Press. Негови снимки са публикувани в „Лайф“, „Щерн“, „Пари мач“ и други световни издания. Но нека дадем думата на фотографа, влязъл в ролята на Шерлок Холмс, за да разплете една световна историческа загадка.

„През юни 1987 г. бях във Венеция заедно с френските журналисти, придружаващи Франсоа Митеран на срещата на Г-7. По време на почивките между заседанията на работните групи, един италиански журналист дойде при мен и попита нещо на френски език. Осъзнавайки по моя акцент, че не съм французин, той ме попита откъде съм. Руснак - отговорих аз. Виж ти! – изненада се събеседникът ми. Под мишница той държеше италиански вестник, откъдето ми преведе една голяма статия.“ – разказва Сичов.

Във вестника е описана

историята на сестра Паскалина Ленарт,

починала в частна клиника в Швейцария. Тя е фигура, известна на целия католически свят, защото е била до бъдещия папа Пий XXII още от 1917 г., когато той все още бил кардинал Пачели в Мюнхен, до смъртта му във Ватикана през 1958 година. Тя имала толкова силно влияние върху него, че той ѝ поверил цялата администрация на Ватикана. Най-важна от цялата вестникарска статия се оказва една фраза, изречена от умиращата монахиня, на която няма причина да не се вярва. Сестра Паскалина помолила да повикат адвокат и пред свидетели споделила една голяма тайна, която не искала да отнесе със себе си в гроба. Тя споделила, че познавала една жена, вече погребана в село Моркоте близо до езерото Лаго Маджоре, която била княгиня Олга, най-голямата дъщеря на руския император Николай II!

Това си е чиста сензация и Владимир Сичов убеждава своя италиански колега да отидат до това място. Оказва се, че упоменатото селище не е в Италия, а в Швейцария, но те бързо намерили селото, гробището и един от пазачите ги довел до гроба. На надгробния камък имало цветна снимка на възрастна жена и надпис на немски: "DEM ANDENKEN OLGA NICOLAIEWNA 1895-1976 ALTESTE TOCHTER DES ZAR NICOLAUS II VON RUSSLAND". В превод - Олга Николаевна, най-голямата дъщеря на Николай Романов, Цар на Русия!

Журналистическият нюх на Сичов му позволява бързо да събере информация за височайшата покойница. Тя се заселва тук през 1948 година. Оказва се, че цялото село знаело,че

Олга е дъщеря на руския император.

Дори са излизали публикации в пресата, които довели до воденето на съдебни дела от останалите роднини от рода Романови срещу нея, „самозванката“. Олга загубила делата и се наложило да плати съдебните разноски на другата страна. Макар че не е работила никога. Просто дамата била на издръжка на Ватикана.

Когато се завръща в Париж, Владимир започва да търси информация по този въпрос. И бързо се натъква на книга, издадена от двама английски журналисти. Том Манхолд и Антъни Съмърс публикуват през 1979 година документалната книга "Досието на царя". Те тръгват от факта, че през 1978 изтича 60-годишният срок на засекретяване на държавните архиви, включително Версайските мирни договори – и решават, че оттам може да излезе нещо. Много скоро те попадат на телеграмата на британския посланик до тяхното Министерство на външните работи, че царското семейство е преместено от Екатеринбург в Перм. Професионалистите от Би Би Си веднага разбират, че са попаднали на сензация! Продължават да търсят в немските архиви в Берлин.

Много бързо се оказва, че белогвардейците, след като влизат в Екатеринбург на 25 юли 1918, незабавно назначават следовател, който да разследва екзекуцията на царското семейство. Николай Соколов, чиято книга все още се цитира като меродавен документ, е третият следовател, който получава случая чак в края на февруари 1919 година! Така изниква простият въпрос: а кои са първите двама и какво са докладвали на своите началници? Първият следовател е с фамилно име Намьоткин и е назначен от адмирал Александър Колчак; работил в продължение на три месеца и заявил, че той е професионалист, случаят не е сложен и не се нуждае от допълнително време. Намьоткин слага на масата доклад, че не е имало екзекуция и става въпрос за инсценировка на масово убийство. Колчак хвърля този доклад в кошчето и назначава втори следовател с фамилното име Сергеев. Той също така работи в продължение на три месеца и в края на февруари се отчита пред Колчак със същото заключение –

става дума за инсценировка.

Тук е необходимо да се напомни, че всъщност белите свалят царя, а не болшевиките, и го изпращат на изгнание в Сибир! Ленин през тези февруарски дни е в Цюрих. Каквото и да твърдят обикновените войници, върхушката на „белите“ не е монархическа, те са републиканци. И живият цар не е бил необходим на Колчак. Съмняващите се нека да прочетат дневника на Троцки, където той пише, че "ако белите бяха сложили какъвто и да е цар - дори и селянин - ние не бихме се задържали на власт и две седмици"!

Най-накрая адмирал Колчак ангажира своя доверен следовател Николай Соколов и му поставя задачата. А Соколов също работи само три месеца - но вече по друга причина. Просто няма повече време - червените влизат в Екатеринбург през май 1919 и той се оттегля с белите. Взема със себе си архивите, като оповестява следното:

  1. Трупове не са открити! Но той обяснява тяхната липса така – телата са хвърлени в шахтата на Ганина яма. После са извадени, разчленени, горени и заляти с киселина. Тази негова версия остава в употреба чак до началото на 90-те години на ХХ век.

Между другото, в нощта на "изпълнение на екзекуцията" 17 юли 1918 от Екатеринбург за Перм с влакова композиция се евакуира една огромна структура на местната Червената армия, местния Централен комитет и местната ЧК.

2. Вторият "запис" на следователя Николай Соколов - той описва мазето на Ипатиевския дом, публикува снимки, на които личат следи от куршуми по стените и по тавана – очевидно така се прави инсценировка на разстрел.

3. Но в същата книга Николай Соколов описва, че във въпросното мазе на Ипатиевския дом са били открити в камината дрехи от всеки член на императорското семейство и остригани коси. Предполагате, че чекистите са подстригали и разсъблекли жертвите си преди екзекуцията? Не, просто царската фамилия е била натоварена на същия влак за Перм, след като са били преоблечени така, че да не бъдат разпознати.

Том Махолд и Антъни Съмър интуитивно осъзнават, че отговорът на тази интригуваща загадка трябва да се търси в договора за Брест-литовския мир. И започват да търсят оригиналния документ. Но не успяват да го открият никъде! Намират само цитати, но пълният текст го няма. И стигат до извода, че кайзер Вилхелм II е поискал от Ленин екстрадирането на жените от царското семейство. Царица Александра е роднина на кайзера, а дъщерите ѝ са немски граждани.

Разсичането на Гордиевия възел

на загадката

Десет години по-късно, през ноември 1997-ма фотографът Владимир Сичов се среща в Москва с бившия политически затворник Гелий Донски. Който добавя нови щрихи към портрета на историческата истина. Ето неговото откритие. Донски попаднал на спомените на участниците в "екзекуцията", публикувани през 30-те години. Какво му направило впечатление - че две седмици преди "стрелбата" е била изпратена нова охрана на царското семейство. А по това време била изградена висока ограда около Ипатиевския дом. Защо? Оградата не можела да заглуши стрелбата в мазето, но вършела идеална работа ако семейството е трябвало да бъде изведено незабелязано!

И най-важната подробност - ръководителят на новата смяна на охраната говорел с Юровски на чужд език! След голямо ровене в документални източници, Донски открива неговото име - Лисицин… После, в началото на перестройката Горбачов дава достъп до различни секретни съветски архиви. И в тях дисидентът открива, че Лисицин всъщност бил американец на име Фокс! Това се връзва с историята, която разказва как Троцки е дошъл да прави революция от Ню Йорк с параход, пълен с американски комунисти.

Гелий Донски отива и по-нататък. Според него, американецът Фокс получава следващото си назначение като началник на новия секретен обект № 17 около град Серпухов, който се намира в имението на бившия търговец Коншин. По данни от Комендатурата на Кремъл, Сталин е ходил поне два пъти в град Серпухов. Официално, първият път е гостувал във вилата на някакъв чуждестранен писател, а втория път - във вилата на Орджоникидзе. Но малко хора ще повярват, че Сталин е пътувал на 100 километра от Москва, за да се срещне с "чуждестранен писател" или дори със Серго Орджоникидзе! Той ги е посрещал в Кремъл.

Сталин е пътувал до там, за да се срещне с императора!

И още - свидетели си спомнят, че като студенти посетили имението на Коншин край Серпухов. Било през 1972 година. Какъв бил техният потрес, когато видели, че няколкото гроба в семейното имение са разкопани! Официалният отговор бил, че бандити са разровили гробните места, за да търсят заровени ценности. Всъщност, властта тогава е взела мерки, за да заличи окончателно следите около една от най-големите мистерии в историята. А в имението на Коншин бил погребан и някой си полк. Романов. Само да уточним, че Николай II е бил с чин полковник…

Вместо послеслов

Да припомним, че в момента в Русия е в ход второ следствие, което трябва да потвърди или да отхвърли автентичността на т.нар. Екатеринбургски останки. Стоматологичната експертиза вече доказа, че череп № 4 очевидно не е на Николай II. Такива би следвало да са и резултатите от ДНК-експертизата – ако се работи коректно.

Тогава?

Всъщност, версията че разстрел не е имало няма да се отрази на решението за канонизация на Царското семейство от Руската православна църква. Защото десетилетията, прекарани в принудителен домашен арест и изгнаничество също са мъченичество, макар и безкръвно.

Но жителите на село Габарево ще могат с чиста съвест да построят музей за двете царски деца – царевич Алексей и княгиня Анастасия - живели дълги години там и оставили костите си в българската земя.

 

- - - - - - - - - - - - - - - - -

 

 

 

 През 1995 година гробът на Олга Николаевна е унищожен заради неплатени такси. Прахът е пренесен в семейната гробница на сем. Аиролди.

 сн. Владимир Сичов

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort