Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Незаконният добив на дървесина е 1/3 от официалния, според анализ на природозащитни организации

seГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Годишният обем на незаконната сеч в България е в размер между 2,4 и 2,7 милиона плътни кубически метра, което надвишава с 1/3 официалния добив на дървесина в страната. Това показва анализ на природозащитните организации WWF и коалиция „За да остане природа в България“ , който обхваща периода от 2013 до 2017 година. Анализът представя различните схеми за незаконен дърводобив: от маркирането на дърветата за сеч до продажбата и извозването на добития дървен материал. Годишно чрез незаконния добив на дървесина (предимно дърва за горене и технологична дървесина) сивият сектор в горското стопанство

генерира скрити приходи от около 150 млн. лева.

В допълнение на тези финансови загуби горите, преексплоатирани в резултат на незаконните сечи, не могат да изпълняват ефективно производствените, водоохранните и природозащитните си функции.

„Негативната тенденция продължава, а това поставя под въпрос ефективността на предприетите от държавата мерки за намаляване на незаконния дърводобив“, коментира Нели Дончева, ръководител на отдел „Гори“ на WWF - България /Световен фонд за дивата природа/. За изминалите пет години бяха предприети множество нормативни, технологични и технически мерки за спиране на нелегалния дърводобив, но вниманието към ключовия фактор – хората, които прилагат мерките, беше малко. Трябва да се помисли за защитата им, за компенсации за тежкия им труд, за липсата на материален ресурс за тяхната работа – не може горските да нямат бензин за охрана, а да опазват ресурс за милиони, допълва Дончева.

Външната среда действа негативно върху размера на незаконният дърводобив. За изминали период дела на трайно бедните домакинства у нас се е увеличил, като увеличението е в групите използващи дървесина за огрев – живеещи в малките градове и селата, с нисък доход и без образование или основно такова. Цената на дървата за огрев се увеличава, което е успоредно с увеличаване на дела на разходите за дома, включващи и други компоненти като електричество, вода и телекомуникационни услуги, което допълнително оказва натиск за ползване на незаконно добита дървесина от най-бедните домакинства. Незаконният дърводобив позволява нелоялна конкуренция, снижавайки цената на ресурса, което е довело до значимо увеличаване на износа на обла и раздробена дървесина.

Българската гора се е превърнала в енергиен източник

за домакинствата в Турция, Гърция и Северна Македония.

Индустриалните потребители на технологична дървесина у нас, по данни на WWF, са основно шест. Сред тях е и работещата на територията на Старозагорска област турска фирма „Кастамоне ентегре“, разположена до с. Горно Сахране. Големите потребители на дървесина инвестират в нови производствени мощности, които ще увеличат потреблението им в следващите пет години с около 65 %. Лошото в случая е, че държавата подкрепя политики за увеличаване използването на горска биомаса за енергийни нужди, включително за производство за електроенергия.

А външните контролни механизми върху добива и търговията с незаконно добита дървесина са слаби. Съдебната система страда от хронични проблеми и липсват значими стъпки за тяхното преодоляване. От анализа до тук можем да се направи прогноза, че при липса на бързи и значими действия за премахване на условията за незаконният дърводобив, в последващите години може да се очаква, че увеличаването на незаконно добитата дървесина в България ще достигне до една втора от размера на законният дърводобив.

С цел по-добро опазване на българските гори, защита на интересите на обществото и повишаване на държавните приходи, природозащитната коалиция отправя

конкретни предложения до държавните институции,

сред които най-спешни са следните:

1. Отделяне на Изпълнителната агенция по горите като независима контролна институция спрямо Министерството на земеделието, храните и горите, което е отговорно за стопанската дейност в държавните гори;

2. Добивът и продажбата на дърва за огрев и на технологичната дървесина да се разплащат по цени в една и съща мерна единица по цялата верига от добив до краен клиент, за да се избегнат грешки и манипулации при преминаването от една мерна единица в друга;

3. Горското законодателство да бъде водещо и да определя практиките в горите, а не обратното, както се прави от години насам – законодателството се променя така, че да съответства на прилаганите практики в горите, което води до усложняване на нормативната уредба и създава предпоставки за узаконяване на неустойчиви практики.

4. Необходими са мерки за повишаване на прозрачността и конкуренцията в процесите на договориране и на осъществяване на дърводобива и търговията с дървен материал, и изделия от дървесина за борба със сивия сектор в горите, включително чрез широко използване на електронни търгове за дървесина, добита от горските територии с държавна и общинска собственост.

5. Да се ускори изграждането на единна електронна система, която да обработва информацията за планирането, маркирането, ползването, освидетелстването, експедирането и преработката на дървесината, като информацията бъде публична с цел създаването на възможности за граждански контрол.

Анализът е отворен за предложения и препоръки до 15. юли, пишете на Добромир Добринов, WWF: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

 

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort