Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Изследователят Димитър Делийски развенчава легенди, свързани с големия българин

hrisГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Димитър Лука Делийски е роден през пролетта на 1944 г. в локомотив между гара Сараньово и Пазарджик. Завършил е българска и руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Професионално се занимава с исторически разследвания, посветени на Ботев,

Левски, Хаджи Димитър и средновековната българска история. Някои от най-интересните му проучвания, посветени на Христо Ботев, са събрани в сборника „Ботев календар“, отпечатан в огромния 16 000-ен тираж.

Сякаш всички българи харесват по своему Христо Ботев, като някои по байганьовски са правили опити да си го „присвоят“. Имам предвид, че по комунистическо време Ботев бе обявен за първия комунист в Българско. Какъв е Вашият коментар, г-н Делийски?

- Като всяка публична личност, Христо Ботев е излагал на показ своите мисли, настроения, убеждения. И така, изваждайки един щрих от контекста на цялостната личност на този български гений, комунистите твърдят, че той е комунист и атеист като тях. Но знаете ли кое е последното слово, което ни е оставил той? В своето тефтерче, преди да го даде на Димитър Горов на борда на „Радецки“, Ботев е написал: „Доброто, което струвам на ближния си, струвам го на Бога.“ Макар че година преди това той все още пише „бог“ с малка буква…

В своята книга отделяте основно място на календара, издаден от Ботев през 1875 година, в който е публикувана и знаменитата му балада „Хаджи Димитър“. С какво е ценен този календар?

- Моята цел е да покажа, че Ботев много добре е съзнавал обединителната роля на християнската религия като българска народна идеология и е искал от нея именно служба на народа. И ето – в навечерието на 1875 година се появява най-българският и досега Ботев календар с лика на х. Димитър и стихотворението „Хаджи Димитър Асенйов“. Повтарям – календарът не е случайно, а добре обмислено дело. На него Ботев е гледал като на идеологическа дейност сред народа, искал е да го накара този народ да чества и празнува своята история, паметта на своите мъченици, които са му родни, близки, познати, а не някакви далечни, абстрактни и непознати общохристиянски светци. В Ботевия православен календар има 62-ма български светци и мъченици… Много години си блъсках ума над загадката – откъде Ботев знае толкова много български светии? В крайна сметка, ключът към тази загадка се оказа „История славяноболгарская“ – Ботев е ползвал Паисиевата история и по-точно последната ѝ глава. Така Ботев става непосредствен продължител на Паисиевото дело. На поета му се е налагало да се занимава с История славяноболгарская като член на Българското книжовно дружество още през 1871 година, когато се е обсъждало нейното преиздаване в литературно обработен вид.

В един от очерците на книгата, Вие говорите и за историческата личност на „първото либе“ на поета.

- Да, според съвременници на Ботев, неговото първо либе се казва Мария /Минка/ Иванова Горанова. Ако се проследят родословните им дървета, се установява, че тя е била втора братовчедка на Христо Ботев. От едно нейно писмо, датирано „1.7.1870“, се вижда, че три години след раздялата им Мина продължава да скърби за Христо… Ботев също не е прежалил лесно своята първа изгора. Струва си да се види четвърта страница от брой 4 на в-к „Дума на българските емигранти“ – почти цялата е заета от стихотворението „Пристанала“ /посветява се на Г-ца М.И.Г-ва/ и стихотворението „Борба“, посветено на нейния брат Богдан Ив. Горанов…

В своя сборник Вие правите един извод, който променя досегашната биография на Ботев. Какво Ви дава основание да твърдите, че поетът не е учителствал в бесарабското село Задунаевка?

- Този епизод от живота на Ботев е съчинен от Захари Стоянов, а му е бил съобщен от Димитър Генков Филов – връстник и съгражданин на Христо. За написването на Ботевата биография, Захари е ползвал и записките на Киро Тулешков, в които се казва следното: „Ботев дойде и ми съобщи, че попечителят на Бесарабската област, щатският полковник Иванов, го назначил за учител в село Задунаевка, близу при Кубей“. Но, в интерес на истината, след разгрома си в Кримската война, от 1858 година Русия губи Южна Бесарабия, която се дава на Молдовското княжество. Така че, с. Задунаевка по онова време вече не е било под руска власт! Това обстоятелство не попречи на редица „ботеведи“ да раздухат този измислен факт до цял раздел в биографията на поета. При социализма този мит се радуха и се материализира в с. Задунаевка, където бе открит паметник и музей на Ботев, намерени бяха негови „ученици“, издирено бе и името на неговото „местно либе“… Имам и други аргументи, че Ботев не е бил никога учител в Задунаевка. На 8 октомври 1868 година от Букурещ поетът пише писмо на Найден Геров да му намери учителско място в Българско: „Аз ви уверявам, бай Найдене, откакто съм оставил 5-и клас на гимназията /в Одеса/ - ето три години – аз съм се трудил и готвил за учителското поприще.“ Ако през тези три години той беше практикувал учителство в Задунаевка, нямаше ли Ботев да спомене това пред Н. Геров като доказателство за своята опитност като учител?!

Вие запознавате аудиторията и с първия публикуван художествен образ на Христо Ботев. Кога стигнахте до тази находка?

- В края на 1876 година Танас Киров издава в Болград календар с образа на Ботев като войвода. Проф. Вера Динова-Русева обявява в свое изследване това изображение за първия публикуван художествен образ на поета. Но тя изказва същевременно и предположението, че не е изключено в бъдеще да бъде открит и образ на Хр. Ботев, нарисуван от полския художник-емигрант Хенрик Дембицки, тъй като двамата са били близки приятели. Именно аз попаднах на едно изображение, за което с голяма вероятност може да се предположи, че е портрет на поета-революционер. Открих го в известната литография на Дембицки, озаглавена „Второто сражение на българските въстаници под предводителството на войводите Х. Димитър и Ст. Караджа с турците в корията на дяда Пана Войнова на 8 юлия 1868.“ Литографията е отпечатана в началото на 1870 година от Недялко Пандурски. Моето мнение е, че в лицето на третия войвода, който се сражава на преден план със сабя в ръка с черкезите, Дембицки е изобразил своя приятел Христо Ботев. Ето как го е описал Стоян Заимов: „Ботев беше образец на мъжка красота, при това висок, снажен, с офицерска виправка. Челото му беше широко, но не изпъкнало, а равно и гладко. Брада и мустаци не черни и гъсти, а кафяви и възредки. Ръцете му големи и кокалести.“ Това описание също приляга към портрета, нарисуван от Дембицки.

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort