Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Крайно време е България да приеме своя Национална доктрина

simeonГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Проф. Пламен Павлов е сред малцината наши учени с национално мислене. Предлагаме на вашето внимание един негов анализ на актуалното статукво в България:

„Не бива да забравяме, че комунистическият режим у нас беше изключително жесток в първите години след налагането на чуждата окупационна власт и на режима на БКП. Тогава се стига до масово изтребление на десетки хиляди българи, които бяха изпратени в затвори и лагери. Затова аз не мога да изпитвам абсолютно никаква носталгия по България преди 10 ноември, независимо от това, че по това време съм бил много млад, изпълнен с много приятни спомени, тъй като това беше една ненормална действителност. Мога да кажа, че днешната ни безпътица като държава е следствие на

жестокия комунизъм, избил цвета на нацията.

Според мен, тези 45 години социализъм, колкото и да звучи някак си като оксиморон, не са свършили. В много отношения тези 45 години са в сила и днес и това обяснява и дефицитите на нашата десница, и дефицитите на нашия патриотизъм, и липсата на национална кауза. Може да се каже, че нашите сегашни политици, с минимални изключения, нямат никаква склонност към визионерство. Стигна се до там политиката да се прави от ден за ден, това просто е несериозно. Един процес на непрекъснато отлагане на нещата във времето – примерно, отбранителната способност на България е под всякаква критика. Ние нямаме ракетни войски, нямаме въздушна отбрана достатъчно ефикасна, авиацията ни е на ръба на пълната катастрофа. И всичко това се отлага, вероятно с някаква тънки сметки за комисиони, докато едни системни и последователни действия, стъпка по стъпка биха довели до резултати.

Спомнете си, когато нашият народ е имал щастието да има водачи като Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Петко Каравелов и Александър Малинов, България е вървяла напред. Тези хора са били преди всичко патриоти, или както се е казвало - „националисти“. Но тъй като днес много хора се дразнят и реагират крайно враждебно на понятието „национализъм“, нека да го наречем патриотизъм, нека да бъде родолюбие. В крайна сметка става дума за едно естествено съкровено чувство на отношение към своите близки, към своето семейство, към своя роден край, към своята Родина.

Аз бих искал да кажа следното – не желая да бъде България нито троянския кон на Русия, нито троянския кон на Турция в НАТО и Европейския съюз. Мисля, че голяма част от нашите политици се лутат между тези две състояния. В крайна сметка, има сблъсък между тези две имперски конструкции - една ядрена сила като Русия, с претенции за световно влияние, и една набираща сила и до голяма степен напомпана със самочувствие Турция, схващаща се като нова Османска империя, която също има подобни претенции. Тук въпросът не е да се снишим, да казваме че трябва големите да се разберат, а

ясно да заявим нашите национални интереси.

И преди всичко, според мен, твърдо да се каже и на Турция, и на Русия, че никаква намеса в българските вътрешни работи няма да бъде толерирана. И наистина – не само да не бъде толерирана, но и да не бъде допускана. Тъй като публична тайна е, че с подкрепата и с участието буквално на Република Турция у нас се извършват процеси, които са против нашето национално единство и против нашата национална сигурност. Нашите българи мохамедани се облъчват отвън, че са турци, големи групи роми също се облъчват по подобен начин. В крайна сметка, Турция не може да се разпорежда в България като някакъв наш сюзерен.

Преосмислянето на отношенията ни с Турция и с Русия, според мен, си върви по един закономерен път. Компетентните хора у нас, които имат знания за всички тези въпроси, са хората от историческата гилдия и хуманитарните науки. Но в крайна сметка самият политически елит трябва да се самообразова в движение. Аз не мога да разбера защо след като попаднат в парламента, наши съграждани, на които ние сме гласували доверие, в един момент решават, че знаят всичко, че разбират от всичко. Например, отказват да приемат един документ като Българската национална доктрина, която беше предлагана вече 15 години от една група учени около акад. Григор Велев. Просто се бяга изобщо от подобна дискусия. Излиза, че България няма своя национална доктрина, няма своя път в Европа. Ние не трябва да се самозомбираме, да се капсулираме като някаква провинциална държава. Но отсъствието на ясна формулирана национална идея, която се опира на собствения ни интерес, на практика ни прави точно провинциална държава. Виждаме, примерно, как го прави една Гърция, дори една Румъния, когато трябва да отстояват собствени интереси. Така че нашите политици трябва да осмислят отговорността, която носят и да не схващат властта само като облаги, като тщеславие, като слава, а най-вече да осмислят, колкото и да звучи пожелателно и утопично, своята отговорност към обществото, защото ние сме техните работодатели.“

------------------------------------

Бел. ред. Текстът е на база интервю, публикувано във „Фактор“

 

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort