Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Климент Талев все още чака правосъдие за пиратското издание на „Железния светилник“ в Македония

kliГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Македонисти са извършили атентат срещу внука на Димитър Талев! За това съобщи Климент Братиславов Талев, който живее в с. Бистрица край София. „След като в продължение на няколко години бях обект на психологически натиск и заплахи от страна на македонисти от Р Македония, наскоро те преминаха

и към преки действия. – споделя Климент Талев. – Неотдавна тези психопати се опитаха много коварно да ме убият. Обадиха ми се по телефона под предлог, че искат издания за Македония и се уговорихме да се срещнем. Тръгнах към София с моя трабант комби и на шосето през „Дървеница“ един голям червен опел ме засече и се опита да ме изблъска от пътя!“

Внукът на класика на българската

литература оцелява по чудо.

„Спаси ме една пряка, през която успях да им се измъкна. – признава 48-годишният Климент. - Отървах се с одран ляв калник и счупена задна врата на трабанта. По време на нападението от опела ми крещяха: „Шовинист!“, „Македония на македонците!“, „Бугараш“!!!“

Климент Талев размислил и предпочел да не известява за инцидента полицията. Така го посъветвали и неговите адвокати, с които работят заедно по казуса на пиратското издание на „Железния светилник“ в Македония. Да припомним – през 2006 година Издателска къща „Арлекин-ГФ” от град Прилеп публикува книгата на българския класик. Като „преводач“ от български език е посочен Трайче Кръстески. А в издателското каре е цитирано: „Издаваньето на оваа книга е овозможено со материjална поддршка на Министерството на Р. Македония.” Проблемът с „Железниот светилник“ е двояк – книгата е издадена без да се платят авторски права на наследниците на Д. Талев. Другият, още по-сериозен проблем е опитът за „македонизиране“ на този роман-класика за българската литература. Ето част от професионалното становище по казуса на езиковеда и бивш дипломат доц. д-р Александър Йорданов, изработено по поръчна на Външно министерство.

„Националното самоопределение на Димитър Талев като автор и това на неговите герои в романите „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам” е недвусмислено представено и изяснено.

Те са българи от географския район „Македония”

и осъществяват своето национално Възраждане като „македонски българи”. Като такива участват и в борбите за освобождение от Османската империя и, попадайки във „водовъртежа” на историческото време, нито за момент не губят своята народностна и национална самоопределеност. Затова и опитът при критическа интерпретация (тълкуване) на творбите на писателя да се променя по какъвто и да било начин - чрез ползване на „литературни теории” или чрез тенденциозни „преводачески” усилия - тази самоопределеност е крещящо нарушение на творческата етика и авторовата воля на писателя.“ – подчертава Ал. Йорданов.

В оригиналния текст на романа понятия като „македонски народ” и „македонец” не се срещат. Но това не пречи на „преводача” да изтъкне в Послеслова, че в произведението „ясно се долавя атмосферата и политическите условия на поробеният македонски народ, неговите постоянни борби за свобода, за своя църква, за свое училище”. Спекулацията в случая е в това, че се въвеждат понятия, които не съществуват в творбата, както и не съществуват в конкретното историческо време, което описва Димитър Талев. За автора борбата, която той описва в „Железният светилник”, е борба за българска църква, за свещеници, които да проповядват на „нашенски”, т.е. български език, за българско училище с преподаване на български език и за национално българско освобождение. И именно за тези си възгледи е репресиран като

„великобългарски шовинист”

след 9 септември 1944 г., а по-късно е напълно реабилитиран и удостоен с високи национални литературни награди.

„В романа „Железният светилник” етническото и народностно самоопределение на населението в митичния град Преспа се описва от писателя с понятията: „нашият народ – българин, българи”. При използването на днешната македонска книжовна норма за адаптиране на текста на романа, „преводачът“ Кръстески тенденциозно премахва определението „българи“ (с.103, 198 и др.). Всички останали народностни определения, които се срещат в романа: гърци, турци, руси, власи, цигани остават така, както ги използва Талев. Репресията на „превода” е само и единствено спрямо определението „българи”!“ – категоричен е езиковедът Ал. Йорданов.

След като научават за пиратското македонистко издание на „Светилника“, семейството на Климент Талев и конкретно баща му Братислав предприемат мерки. Пишат за случая до компетентните български институции; от Министерство на културата възлагат на Александър Йорданов да изготви гореспоменатото становище. И сякаш нещата спират дотам… След подписването на Договора за приятелство между България и Македония, Климент е обнадежден и се надява на позитивно решение на случая. Вместо това, бива подложен на натиск да спре да се занимава с казуса!

„На два пъти ме срещна един цивилен агент в района на метростанция „Младост 3“, където оставям колата си и слизам за града. – разказва Климент. – Той ме предупреди буквално “да се кротна с дядовия си „Светилник“ и да не им мътя политиката с Македония“…“

Днес, пет години след кончината на своя баща и приятел Братислав, първородния син на Димитър Талев,

Климент си спомня ясно

бащината заръка:

„Татко ме закле да изпълня две неща. Първо, да браня дядовия архив - както от македонистите, така и от враговете на Талевото слово, облечени във власт тук, в България! Второ - да довърша започнатата от него битка и „пиратите“ от Р. Македония да получат възмездие… Досега не съм завел дело. Разчитах на благоприятно раздвижване след спогодбата, но уви! Смятам да направя един последен опит с писма до премиера, вицепремиера Каракачанов, министър Захариева и министър Банов. Какво искам от тях - да дадат публичност на документите, свързани с направеното досега от тях по проблема. Ако отново срещна мълчание или шикалкавене, като внук и един от наследниците Димитър Талев започвам подготовка за дело в Страсбург срещу България. Независимо от международния отзвук… макар че именно това съображение ме спираше да го направя досега. Мотивите за делото са: умишлено неглижиране на казуса за пиратския „Светилник“ с цел неговото омаловажаване и потулване. Делото по-конкретно ще бъде срещу Външно министерство и това на културата, както и персонално срещу външния министър Захариева. Дори и втората половина от живота ми да мине в съдебни разпри, смятам да стигна до победен край, защото това е дълг на всеки автентичен Талев!“

Ако на някого опитът за атентат срещу Климент Талев се стори оперетен /само защото е неуспешен/, ще припомним убийството на българския езиковед проф. Благой Шклифов през есента на 2003 година в Егейска Македония. В продължение на 40 години гръцките власти бяха наложили забрана на проф. Шклифов да влиза на територията на Гърция. Причината – негови изследвания доказват пред научния свят, че в сегашните северни гръцки територии живеят българи, а не „славяногласни елини“, каквато е гръцката трактовка. На път за град Сяр, в около 5:45 часа сутринта, ауди с висока скорост и загасени светлини в мрака го застига и удря колата му. Две денонощия след инцидента българският учен умира.

Кой е виновен за убийството му

– гръцките служби, гръцки националисти или македонисти от Вардарско? Защото изследванията на Благой Шклифов не бяха лицеприятни и за създателите и консуматорите на „македонскиот jазик“.

С две думи – задачите пред българските институции се увеличават. Първо – те трябва да отговорят на питанията на Климент Талев, свързани с „пиратския“ казус. А след като мине референдумът за името на Македония – да поставят проблема в дневния ред на междудържавните отношения. Второ – българските институции трябва да отговорят такъв ли ще бъде и в бъдеще техният стил: в името на едно имагинерно /засега/ приятелство да бъдат замитани под килима македонистките гафове и предизвикателства?! /Този филм вече сме го гледали по време на управлението на Стамболийски и сервилниченето му спрямо Белград./

Трето – българските служби незабавно трябва да започнат разследване на неуспешния опит за атентат срещу внука на Д. Талев. От това доколко активно правителството на Заев ще съдейства за издирването на престъпниците, България ще си направи съответния извод, когато се наложи да подкрепяме Скопие по пътя му към ЕС. И четвърто – България трябва да предизвика ново следствие във връзка с убийството на проф. Благой Шклифов. Ако през 2003 година бяхме кандидати за ЕС и се налагаше да въртим опашка пред елините, днес България и Гърция са равнопоставени страни. А разкриването на истината за този анти-български акт ще ни направи по-силни.

svet

 

 

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort