Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Книгоиздателката Божана Апостолова пред  „Гласът на България“

BOJANAВместо визитка:

Божана Апостолова – поет, прозаик и издател – е родена на 9 май 1945 г. в с. Цар Асен, Пазарджишко, но от няколкогодишна до днес живее и работи в Пловдив. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Собственик е на Полиграфически комплекс и Издателство „Жанет 45“. 

Божана Апостолова е създател на литературния фестивал „Пловдив чете“ и на перманентната културна инициатива „Младият Пловдив чете“, нейно дело е и най-престижната годишна литературна награда за поезия „Иван Николов“. Наричат я майка Тереза на българската литература, други твърдят, че е направила повече за българската книга, отколкото Министерството на културата. 

9 май 1945. От тази дата започва всичко – новото летоброене на следвоенния свят. А също и личното летоброене на едно пловдивско момиче – Божана  Апостолова. Имаше една такава пиеса и такъв филм „Обърни се с гняв назад“... С какво чувство се обръщате назад, г-жо Апостолова?

- 9 май 1945 е важна дата за човечеството – ден на победата над хитлеристка Германия и началото на ново преразпределение на света. „Обърни се с гняв назад“, считана за една от най-важните пиеси на съвременната британска драматургия, засяга общочовешки проблеми – животът на обикновения човек в условията на разпадащи се обществени и морални ценности. Трима млади, притиснати от сивото ежедневие, със скрита ревност и гордост и потиснати емоции попадат в различни ситуации, които влияят на взаимоотношенията им. Как ще извървят пътя към другите, към себе си и живота си – е в основата на тази пиеса. Същия този път и аз съм търсила, и днес се обръщам назад със смесени чувства. Най-често с умиление и любов. Мило ми е детството. В него бе заровено семето на жилавото дърво, в което се превърнах по-късно. Какво не ми мина през главата – сирачество, глад, борба за насъщния, работа и учение едновременно. По мое време задочното обучение беше свързано с работата, която упражняваш. След гимназията станах бакелитопресьорка в пловдивския Електроапаратурен завод и можех да следвам задочно само машинно инженерство. А аз не се справях добре с математиката и за да не спра да уча, записах вечерно обучение в механотехникума. После станах лаборантка и записах химия в Димитровград. Много по-късно работех на договор в Радио Пловдив. Тъй или иначе, успях да завърша Българска филология с втора специалност История във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Някъде по същото време животът ме срещна с изключителния ми съпруг Костадин Чонов. Той ми помагаше да се създавам през годините. Голямото ми богатство бяха разговорите с него, това което всъщност жестоко ми липсваше в детството.

Аз съм имал подобно на Вашето детство, от 6-годишен съм израснал без баща – и знам, че Бог има по-специално отношение към сираците... Вие имахте ли усещането, че Господ се грижи за Вас, че Ви носи на ръце? 

- Според мен, животът на човека е провидение, но преди всичко – характер, заложен още при раждането му. А това значи, че Бог е в основата на нашето съществуване, на нашия живот. Поне при мене нещата се случваха сами – все едно някой ми беше начертал пътя предварително. От мене се искаше само да се придържам към него и да го отстоявам, без значение трудностите. Веднъж съвсем по детски казах на Вера Мутафчиева: „Ох, Вера, блазе ти, в какво семейство си расла само! Баща ти професор, плащал ти е уроците по френски още когато си била само на осем годинки...“ А тя ми отговори: „Ако не си имала живота, който си живяла, как щеше да напишеш „Делнична библия“, Божанче? Само тя ти стига“.

Няма как да не експлоатираме докрай многозначителната дата, на която сте родена. И тъй – Денят на победата или Денят на Европа? Кое Ви е по-близко – Европа с нейните все по-спорни „ценности“ (като гей-браковете и евтаназията) или източната алтернатива, олицетворявана от една авторитарна путинова Русия?

- Не идентифицирайте Деня на победата единствено с Русия. Да припомним, че това е победа над фашистката коалиция (Германия, Италия, Япония), резултат от усилията на съюзниците срещу тях (Русия, Англия, САЩ). А също и на мощни антифашистки движения в още много страни. В този смисъл Денят на победата се слива по значение с обявения по-късно Ден на Европа.

В детството си биехте ли момчетата?

- Бях много бойка. Криех от децата глада, с който като с неопитомено зверче се борех ежедневно. Криех и комплексите си, връхлетели ме от беднотията, от неможенето ми, от недостатъчни знания... Но бях тартор на махалата – винаги аз казвах на какво ще играем, къде ще отидем... А момчетата ги биех или ги гонех с викове само ако са подмазвачи, лигльовци или ако не са внимателни към момичетата и към по-малките деца. Такава бях – общо взето панта.

„В началото бе Словото... и всичко това чрез Него стана...“ Ако се доверим на тези библейски думи, ще установим, че в същността си съвременната литература е изменила на сътворяващата природа на Словото и се е превърнала в нещо вторично, в едно обикновено (даже понякога криво) огледало на живота. Докато истинската литература трябва да създава живи литературни герои, да задава модели на поведение, които да променят света към по-добро... Какво е Вашето мнение?

- Няма рецепта за литература. Това, че „в началото е словото“, е вярно, защото словото е навсякъде в живота, то е смисълът на живота. А живите литературни герои са вътре в нас. Трябва дупе и талант да ги извадиш от себе си и да ги подадеш на хората живи, въздействащи, истински. Някои съвременни писатели смогват успешно да го правят. Останалите просто не могат.

Поезията е...

...велико нещо, когато е истинска. Да си припомним само Димчо Дебелянов, Атанас Далчев, Борис Христов... Да не говорим за световните величини. Поезията е концентрирано слово, което би могло да промени живота на човека.

Какви качества притежават родените поети?

- Великата тайна да усещат и да творят чрез слово.

Възможно ли е човек да изживее живота си като стихотворение – красиво, със замах, без компромиси, без мерзости?

- По мое мнение поезията невинаги е точно огледало на жизнената характеристика на автора й. В световната практика са известни автори, чиито произведения коренно си противоречат с житейския им морал и характер (Гьоте например). А да изживееш живота си като стихотворение, за мен е неосъществима мечта. За съжаление, животът е невъобразима смесица от красиви и грозни неща – от които няма как да избягаме.

Какъв човек е Божана Апостолова?

- Обикновен.

А какъв човек бихте искала да бъдете?

- Все по-борбен, все по-чувствителен и дай Боже, по-талантлив.

Българската литература – от какво има нужда тя?

- Българската литература има нужда от по-пълно опознаване, особено съвременната, в която несъмнено талантливи творци остават поне засега почти неизвестни. Е, може да се помисли и за по-съществена подкрепа от страна на държавата.

Писател – нямате ли усещането, че тази дума и понятие олекна пределно, изпразни се от почетния, патриархалния статут, който е имала преди години? Може би вината за това е на днешната комуникационна революция – днес е безумно лесно да тиражираш в световен мащаб своето мнение, своите (по-често неграмотни) текстове...

- Нека не се страхуваме от всичко това. Истинският талант притежава способността да преодолява капризите на времето. Доказала го е световната история на литературата. Как иначе ще обясним, че някогашният, почти непознат ни днес като личност Шекспир, все още не слиза от световните сцени?

Този въпрос е продължение на първия. „Чукча писател, а не читател“ – не ви ли се струва, че за да има България стойностни литературни автори, първо трябва да се възпита читателска аудитория с чувство за художествена мяра?

- Върху този въпрос наистина трябва да се замислим. Но моите наблюдения на практика показват, че читателите на стойностна литература съвсем не са изчезнали. Напротив – в последно време се чете все повече, а чукчите... да са живи и здрави!

Сквернословието в литературата – приемате ли го?

- На мене лично ми е неприятно и неприемливо. Богатството на българския речник е предостатъчно, за да се изразят същите неща по друг начин.

Кой човешки порок Ви дразни най-много?

- Двуличието.

Какво може да Ви накара да излъжете?

- Спасяването на човешка душа.

Кое е най-скъпото нещо на този свят?     

- Човешкото достойнство. То е и най-тежкият товар, който можеш да пренесеш (недокоснат) през живота.

А кое е най-великото чудо на този свят, а и във Вашия живот?

- Най-великото чудо на този свят е самият живот, а в моя живот – единствената ми внучка.

Литературните награди – има ли смисъл от отличия в сферата на писаното слово, или читателският интерес е най-меродавната оценка за едно литературно съчинение? Специално за Нобеловата награда за литература аз с чисто сърце мога да твърдя, че при нея става въпрос за конюнктура: например как ви се струва фактът, че и Уинстън Чърчил е отличаван с литературен Нобел?!

- И литературните награди, и читателският интерес са еднакво важни. Всеизвестно е, че не всички литературни награди са показател за абсолютен връх на творчеството. Очевидно е, че понякога се намесват  (най-често политически) аргументи при определяне на нобелистите. Например, при друга политическа обстановка едва ли биха наградили Солженицин за „Архипелаг Гулаг“. Но нека не се месим в работата на нобеловата комисия. Причината да нямаме литературен нобелист е както езиковата ограниченост, така и липсата на широко популяризиране на нашите добри литературни образци по света.

Издателство „Жанет 45“ също връчва национална награда на името на поета Иван Николов – плакет и 10 000 лева – за най-добра поетична книга. Създадох я преди 20 години, защото ми се искаше (а и още ми се иска) поезията да е част от живота на хората и да им помага да са по-добри, по-истински.

Колко голяма стана малката Божана? Как се отблагодарявате на това Ваше живо вдъхновение за толкова детски книги?
- През март навърши 5 години. Отблагодаряваме се взаимно. С безпределна обич. А детските ми книги се родиха внезапно и ги усещам като естествен процес на любовта ми към малката Божана и преживяванията ми с нея. След поредицата „Малката Божана“, състояща се от 5 книги, екип от специалисти, начело със сина ми Манол, подготви и две интерактивни: „Малката Божана в подводния свят“ и „Малката Божана в магазин за смехорийки“. Към средата на септември вече ще са компютърен факт, отдавна чакан с радост от децата. Надявам се, че те ще помогнат интересът на децата към четенето да става все по-голям.

А за какво мечтае голямата Божана?

- Да ме полъхне атмосферата на едно по-добро общество.

                           Въпросите зададе Петър МАРЧЕВ

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n