Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

В Града на булченските рокли – Асеновград – може да видите скелети на 40 вида древни животни

slonГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

На хълма Баделема в Асеновград има една сграда, която може тотално да преобърне представата ни за света наоколо – такъв, какъвто го познаваме днес и такъв, какъвто е бил преди 7 - 8 млн. години.

Създаден през 1990 година като филиал на Националния палеонтологичен музей към БАН, Палеонтологичният музей в Асеновград разказва невероятната история на обитателите на тези места, а събирането на колекцията и нейният принос към науката, са още една история – този път на човешкия дух. Учителят по биология в местната гимназия Димитър Ковачев открива при летни експедиции през 60-те години на миналия век скелет на деинотерий край село Езерово. Неговата находка е изложена в Националния палеонтологичен музей в София, а точно копие посреща посетителите на музея в Асеновград, който заслужено носи името на създателя си. Deinotherium Giganteum Kaupе се нарича този вид, а в света са открити пет негови скелета, най-запазеният, с най-много кости е именно откритият от учителя Димитър Ковачев. Това е един от най-големите за всички времена сухоземен бозайник, всъщност преди него по-големи са само още два. Приема се за прародител на днешните слонове, а в България е обитавал Родопите. Гигантското животно е имало хобот, живеело е край спокойни заблатени води, обрасли с богата крайбрежна растителност и се е хранело с коренища и водна растителност. Големите му, извити надолу бивни, са му помагали да намира храната си. Ходилата му са имали огромна площ, която го е предпазвала от потъване. При разкопките на практика са открити всички негови кости с изключение на единия крак. В продължение на 30 години учителят по биология с помощта на ученици е събирал цялата колекция на музея - ако първият етаж на днешната експозиция със скелета на деинотериума представя еволюцията на хоботните животни, то на втория етаж, вече разширена със съдействието на двама щатни консерватори към музея, сбирката представя хипарионовата фауна и нейното разнообразие през Туролия - етаж от късния Миоцен на България. В 30 витрини могат да се видят корали, амонити, изкопаеми морски таралежи и останки от фосилни костенурки, но основната част на колекцията са изкопаемите бозайници - всъщност точно тук, в Асеновград, се намира и най-голямата у нас сбирка от неогенски гръбначни животни. Научната колекция от късномиоценски бозайници включва 25 000 образци от повече от 40 вида - включително и многобройни останки от видове, които и в момента са в процес на активно изучаване. Става дума за хипариони и бовиди, но и хищници, носорози, хоботни, елени, примати, тубулидентата, включително и типове на новоописани таксони. След голямото си откритие на останките на деинотерия край село Езерово през 1965-а, учителят Димитър Ковачев започва през 70-те години да организира и провежда редовни палеонтологични експедиции със свои ученици. Той ръководи дълги години разкопките в находището на миоценски бозайници край благоевградското село Калиманци, а през 80-те открива и находището край село Хаджидимово - "Гиризите", едно от най-богатите за науката находища на пикермийска фауна. В началото находките му са били изложени в гимназията в Асеновград, по-късно градът отстъпва сградата на бившия Младежки дом, където той се намира и сега. Дъщерята на Димитър Ковачев е уредник в музея, а негов директор е младият учен д-р Недко Недялков, който съвсем наскоро обяви пред научния свят откриването на нов вид бозайник – къртицата Talpa Martinorum в Странджа.

---------------------------------------------------------

Бел. ред. Новината е по информация на БГНЕС

 

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort