Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Партньор или инструмент на руската политика спрямо USA е американският президент?

donПламен ДИМИТРОВ

Със специална церемония на борда на самолетоносача „Джордж У. Буш“ в основната атлантическа военноморска база на САЩ – Норфолк, наскоро бе ознаменувано възстановяването на Втори американски флот – бойна единица, съществувала от 1950 до 2011 г., когато е закрита поради промяна на стратегическата обстановка в региона. Пред събралите се командири и моряци адмирал Джон Ричардсън отбеляза, че Втори американски флот е с легендарна роля от време на Студената война, а сега ще бъде добре позициониран да възпира „днешния руски експанзионизъм“. Адмиралът добави, че Северният Атлантик е районът с най-бързо променяща се през последните години ситуация, свързана с националната сигурност на САЩ. Стратезите във Вашингтон са убедени, че основният фактор, който променя в негативна посока средата за сигурност, е Русия.

Възстановяването на Втори американски флот е само един от многото знаци, указващи, че отношенията между Вашингтон и Москва са стигнали най-ниската си точка за целия период след края на Студената война. Почти по същото време, в което се провеждаше церемонията в Норфолк, в сила влезе поредният пакет от американски санкции срещу Русия. Мотивът за тях е отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал в Англия, за което британските власти подозират, че е извършено от Москва.

За влошаването на руско-американските отношения след март 2014 г. има

една фундаментална изначална причина

– анексията на Кримския полуостров от страна на Москва, но оттогава минаха четири години и половина и изтече доста (геополитическа) вода. Понастоящем конфронтацията между САЩ и Русия все още се влияе от кримския фактор, но вече има доста по-различен контекст и се развива по своя собствена логика, отдалечаваща се от първопричината. Поведението на Кремъл не се е променило особено през последните четири години – Москва смята въпроса за принадлежността на Крим за приключен, демонстрира военни мускули и търси пролуки в политическото единство на западния лагер. Основната променлива в уравнението на руско-американските отношения след началото на 2017 г. стана факторът „Доналд Тръмп“. От една страна, новият стопанин на Белия дом искаше и може би все още иска нова политика спрямо Москва, а от друга – реалната позиция на Вашингтон по отношение на Русия все повече зависи от вътрешнополитическата битка между президента и неговите противници в Конгреса и по-конкретно от хода на разследването за предполагаемите контакти на Тръмп с руснаците по време на предизборната кампания от 2016 г.

Като човек, необременен от никакъв политически опит и познания, Тръмп преценява всички чужди държави от гледна точка на това, дали може да сключи някаква впечатляваща сделка с тях. Особено пък, ако става дума за сделка, която зачерква политическото наследство на Обама. В това отношение Русия изглеждаше подходяща цел за грандоманията на Тръмп – до този момент тя е противник, с когото предишната вашингтонска администрация е била в ужасни отношения. Какво по-бляскаво начало за мандата на новия президент от това – да се споразумее с Москва?

Още от първите дни от управлението на Тръмп върху него обаче ляга сянката на разследването за предполагаеми връзки с руснаците. Според бивши сътрудници на президента той отначало въобще не разбира сериозността на тази политическа атака. Още повече че върху главата му се струпват още ред скандали и проблеми. Бързо става ясно обаче, че откупуването на мълчанието на бивши любовници със стотици хиляди долари е само пикантен детайл, който не може да разклати позициите на Тръмп. Истинската опасност за него е обвинението, че е човек на руснаците. От него мирише на държавна измяна. Притиснат в ъгъла, президентът трябва да доказва, че няма зависимости от Москва и може да води твърда политика спрямо Русия. От време на време обаче Тръмп отново бива обзет от

съблазънта да сключи сделка с Путин

и това води до епизоди като срещата между двамата лидери в Хелзинки през юли т.г. От тях обаче не може да произтече нищо. Първо, защото след подобни реверанси към Москва вашингтонската вълна на политическите атаки срещу Тръмп моментално се надига до опасни висоти и второ, защото стопанинът на Белия дом просто не разполага с достатъчно власт, за да обърне толкова рязко американския външнополитически кораб. В това отношение силата на Конгреса е много голяма, а и има доста сведения, че администрацията на външното и военното министерство саботира екстравагантните международни инициативи на президента. Опасенията, че Тръмп може да завие към Москва, втвърдяват още повече антируския тон на конгресмените.

Независимо дали са му помогнали по някакъв начин в изборите, или не – руснаците посрещнаха влизането на Тръмп в Белия дом с големи надежди. Не беше отдавна денят, в който ултранационалистът Владимир Жириновски вдигаше тост с шампанско в кулоарите на Държавната Дума „за новата вътрешна и външна политика на САЩ и за подобряването на отношенията с Русия“. След шампанското обаче дойде изтрезняването. Оказа се, че през мандата на Тръмп САЩ налагат все нови и нови финансово-икономически санкции на Русия и засилват военната конфронтация с нея.

Политоложката Татяна Становая първа отбеляза, че разочарованието на руските политически кръгове от управлението на Тръмп води до появата на два различни възгледа за това, през каква призма трябва да бъде гледана ролята на новия президент за постигане на целите на Москва. Оптимистите все още вярват, че като човек, несвързан със стария вашингтонски естаблишмънт, Доналд Тръмп е шанс за подобряване на руско-американските отношения и намаляване на конфронтацията до нива, по-ниски от тези при управлението на Обама. Именно с оглед на тези надежди Путин се яви на срещата в Хелзинки със старателно подготвен списък от теми, по които Москва и Вашингтон биха могли да се договорят.

Песимистите в Москва, които аз бих ги нарекъл реалисти, вече не вярват, че президентството на Тръмп може да доведе до сближаване между Русия и САЩ. Американците ще си останат враг, който се противопоставя на Кремъл по всички главни точки от световния дневен ред и следователно целта не е помирение с Вашингтон, а отслабването му по всички възможни начини. Според този възглед Тръмп не е предпочитан партньор, а просто

инструмент за хаотизиране

на американската политика.

И понеже конфронтацията между Москва и Вашингтон е игра с нулев резултат, хаосът в противниковия лагер ще позволи на руснаците да дишат по-спокойно. Макар че вероятно не е зависим от Русия, Тръмп де факто работи в нейна полза, като руши устоите на досегашния политически ред във Вашингтон и клати фундамента на НАТО.

В крайна сметка отношенията между Москва и Вашингтон до голяма степен се превърнаха в заложник на разследването за връзките на Тръмп или поне на хора от неговия щаб с руснаците. На второ място, влияние оказва фактът, че американският президент е импулсивен, неориентиран във външната политика и не се учи в движение. На този фон руската линия на поведение изглежда последователна и предсказуема. На пресконференцията след спомената вече среща в Хелзинки се видя огромната разлика между политическите класи на двамата лидери.

До края на мандата на Тръмп не може да се очаква подобряване на руско-американските отношения.

Вашингтон ще засилва санкционния режим,

но в това отношение все пак има някакъв разумен предел. Малко вероятно е да се стигне до санкции по „ирански модел“, т.е. – забрана за купуване на нефт и газ от Русия и изключването й от системата за международни банкови разплащания SWIFT.

Подобни мерки биха довели до огромно напрежение в глобалната пазарно-финансова система, но и в отношенията на САЩ с техните европейски съюзници. Освен това сега не сме в ерата на Студената война – въпреки конфронтацията Москва и Вашингтон поддържат контакти на експертно ниво и няма да стигнат до открит сблъсък. Преди седмица например в Женева се проведоха преговори между съветника на Тръпм по въпросите на националната сигурност Джон Болтън и секретаря на руския Съвет за национална сигурност Николай Патрушев.

Парадоксално е, че демонстративната американска враждебност спрямо Русия върши добра работа на Путин. Макар че страната му несъмнено страда от конфронтацията с американците, той е удовлетворен, защото най-голямата световна сила го признава за най-опасен потенциален противник, с когото трябва да се съобразява. Това подхранва чувството за богоизбраност на руснаците и засилва вътрешната сплотеност в страната. Но също така тласка руското общество в посока към самозатваряне, нетолерантност и ксенофобия.

--------------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този анализ е в Информационния център на МО. Заглавието е от редакцията.

 

 

   Fluida

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort