Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Една българска дивизия нанася най-тежкото поражение в историята на Великобритания

makГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

На 16. септември 1918 частите на Антантата започват масирано настъпление срещу Дойранската позиция на Българската армия на Македонския фронт. Тя е защитавана от Девета плевенска дивизия. Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили – 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи.

На 16. септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5:00 ч. на 18. септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите – няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20 - 30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.

Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-а плевенска и 11-а македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.

На 19. септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.

В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20. септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.

През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара „Виктория“ я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни воини и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:

"Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!"

Българската победа при Дойран – най-голямата в цялата ни 14-вековна история – се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени от една.

Такива са фактите от Историята. Това жестоко поражение на британците е една от причините Уинстън Чърчил да мрази българите. Ето какво пише той в меморандум от юли 1915 година, когато Великите сили се опитват да привлекат България в своя лагер за Първата световна война:

“Ние трябва да спечелим България сега. България е силна, армията ѝ е готова, народът ѝ е уязвен от руските поражения, териториалните ѝ искания са справедливи и напълно отговарят на принципите за правата на народите, от които трябва да се ръководим. Само по себе си подтисничеството, упражнявано от сърбите в българските области в Македония, е голямо зло. Присъединяването на Кавала към Гърция след Втората балканска война се оказа, както бе признато още тогава, долно и неразумно дело. В исканията, които сега България издига, няма нищо, което да е несъвместимо с принципите на разума и честта.“

Затова, когато Фердинанд решава да се присъединим към Централните сили, Уинстън /меко казано/ е разочарован. След военните действия на българите, Чърчил губи тотално планираната военна атака край Чанаккале и Галиполи срещу турците. Загубата на Галиполска офанзива допълнително е затвърдена с най-масовото избиване на английски войници през цялата английска история при битката за Дойран. Отношението на Чърчил към нас е затвърдено през Втората световна война, когато притиснато от обстоятелствата, Царство България се присъединява към Тройния съюз. Така се формира изключително негативното отношение на английския политик и държавник към българите. Ние сме неговата черна котка, която проваля плановете му…

Затова Чърчил не пести сарказма си по наш адрес по време на мирните преговори след ВСВ: „Хм, българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята!“

Всички се смутили от тази дръзка откровеност и настанало неловко мълчание. Вячеслав Молотов дори се изчервил от яд. Нашите представители не посмели да му възразят. Но в групата бил един от преводачите на нашата делегация. Той се обърнал към Чърчил:

- Да, сър – казал преводачът много учтиво и с усмивка, - вярно е, че ние, българите, си честитим банята, но вие пък си честитите, когато спите с жените си!

 

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort