Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Ще успеят ли Иван Савидис и сие да купят 200 000 гласа в Македония?

rusГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Ще успее ли референдумът в Македония – това е въпросът, от който зависи бъдещето не само на Вардарската република, но и съдбата на България, Балканите, Европа, а в крайна сметка – и на света. На Балканите няма нефт.

И това ги изпраща в периферията на американските интереси от последните десетилетия. За разлика от САЩ, Русия се интересува от всички, които биха купували нейния нефт и газ. Защото руската икономика се крепи на търговията с въглеводороди. Москва отдавна се интересува от Балканите и защото те се намират под носа ѝ – и са най-краткият път по суша към Босфора и Дарданелите. Не е тайна за никого, че Русия отдавна мечтае да сложи ръка върху Проливите, за да има излаз към Средиземно море. Поради тази причина Кремъл отдавна крои геополитически планове, инвестира в определени държави, за сметка на други – разделя, за да владее, или поне да контролира в своя полза геополитическите процеси тук.

В исторически план,

немкинята Екатерина Велика,

управлявала Руската империя, първа игнорира политическите и национални права на българския народ. В своя Византийски проект тя планира възстановяване на Византийската империя, в която българите изцяло ще бъдат под властта на гърците. По-късно, от 1889 година руските императори започват да оспорват открито българския характер на областта Македония, въпреки че тя е населена по онова време преимуществено с българско население. Руското толериране на Сърбия и Гърция, за наша сметка, стига своя връх в Балканските войни, когато България е ограбена вероломно.

В протежение на последните 100 години Москва и Белград са инвестирали много в Македония – най-вече в антибългаризма, насаждан сред местното българско население. В пост-югославския период тези негативни инвестиции не намаляват. Спомнете си само неуспелия атентат срещу Киро Глигоров и успешния срещу Борис Трайковски. Спомнете си и вътрешнопартийния преврат във ВМРО-ДПМНЕ, когато Никола Груевски замени Любчо Георгиевски.

„Груйо“ се оказа най-успешният

инвестиционен проект

на политическия тандем Москва - Белград. Залагайки на фалшифициране на избори, на принципа на „партийната хранилка“, на смехотворната „антиквизация“, на ожесточаване спора за името с Гърция и на неприкрития антибългаризъм Н. Груевски успя да се бетонира на власт в продължение на 11 години и да превърне Македония в реликтен остатък от епохата на Студената война.

Добре че по някое време американците се пробудиха от петролния си сън и загърбиха кошмарите, предизвикани от тях в Персийския залив. И си спомниха, че за да бъде успешен проектът „ЕС“, в него трябва да влязат и Западните Балкани. Така се стигна до „бомбите“ на Заев, до договора за приятелство със София и договора от Преспа.

Никой не обича да прави лоши инвестиции. Затова Белград и Москва хвърлят в боя всички резерви: като се започне от кървавия 27. април в скопския парламент, мине се през протестите срещу новото име, финансирани от руско-гръцкия бизнесмен Иван Савидис и се стигне до призивите за бойкот на референдума в неделя, направени по-прикрито от партийни номенклатури в опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ и най-демонстративно от македонския президент /излъчен от същата партия/. Днес от трибуната на ООН Георге Иванов, ни в клин, ни в ръкав, заяви пред целия свят, че бил против договора от Преспа и призова македонците към бойкот.

Това истерично и неадекватно поведение

може да се тълкува не толкова като вярност към партийната политика на ДПМНЕ, колкото като опит да бъдат оправдани вложените в него рубли и динари. Защото ако инвеститорите не останат доволни, какво следва?! Малка сладка бомбичка, обикновено…

Между другото, управлявалата 11 години ВМРО-ДПМНЕ понастоящем въобще не изглежда толкова солидна и монолитна. В нея се увеличават реформаторските /разбирай - проевропейски/ тенденции и настроенията за смяна на досегашния ѝ лидер Християн Мицковски, известен най-вече като близко протеже на Груйо. И се очаква веднага след референдума да се свика извънреден конгрес.

На последните – местните избори в Македония миналата есен бяха регистрирани 1 814 644 гласоподаватели. От тях отидоха да гласуват около 1 070 000. За да бъде легитимен референдумът, на него трябва да гласуват не по-малко от 50 %, тоест – 900 000 души. Или казано директно и по балкански въпросът стои така – ще успеят ли Иван Савидис и сие да купят едни примерно 200 000 гласа с по едно печено пиле и бутилка бира?

Или европейската мечта на братята македонци ще надделее…

 

 

 

   Fluida

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort