Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Спасението е в християнското възпитание на децата

detГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Да даваме на децата си не дипломи, а свидетелства за зрялост. И любов, ласки. Щом има такива като Северин и Викторио, значи нашето общество не си върши работата. Разпада се нашата ценностна система –

на християните от северното полукълбо. Вярвам и виждам, че тези, които сега са на 25-30 години ще са бъдещите будители. Това каза в интервю Христо Монов, психолог, експерт по кризисна психологическа интервенция, потърсен да коментира нечовешката жестокост на двамата задържани за убийство – в Русе Северин Красимиров и в столичния кв. „Надежда” Викторио Александров. Двата случая – в „Надежда“ и в Русе, колкото и да са различни, говорят за едно –

пълен разпад на ценностната система

на нашето общество. Като казвам на нашето, имам предвид на обществото в съвременността ни. Видяхме преди няколко дни как в Питсбърг – родният град на духа на Америка, мъж уби 11 човека. Разпада се нашата ценностна система на християните от северното полукълбо. За съжаление това е, което може да свързва двата случая. Факт е, че и двамата извършители на тези нечовешки деяния, съжителстват на семейни начала. Ако изобщо съжителстват. Ето защо трябва да предприемем някакви мерки. То няма да стане на един път. Но поне след 10 години 25-30-годишните да поемат отговорността по някакъв начин да официализират това, че живеят съвместно, че раждат деца, че отглеждат тези деца. Навремето, когато аз завършвах средното си образование, ми дадоха не диплом, а свидетелство за зрялост. След това отидох в Българската армия, дадоха ми оръжие и отговорността да пазя българската държава. Тогава бях на 18 години и два месеца. Но това възпитава и утвърждава във всеки един човек друг тип отношения – първо към собствения си живот, второ към обществото, в което си се родил и то те е съградило. Щом има такива като Северин или Викторио, значи нашето общество не си върши работата. Няма защо да говорим за ценности с патетичен тон, защото ценност е и това да поискаш да промениш човечеството, и това да поискаш просто да се наядеш. За съжаление на това поколение даваме примери, според които е по-добре да се наядеш,

да си купиш нов телефон

– все едно човечеството ще претърпи голям крах, ако, да кажем, Мимето от „Обеля” не е във Фейсбук 30 минути. Трябва да контролираме тези неща. Вижте примерно рекламите по телевизиите, в тях образът на мъжа какъв е – той има пърхот, трябва да се бръсне по-нежно и по възможност да изтегли бърз кредит. Това са посланията, които се изпращат. Но да застреляш собственото си дете, защото много го обичаш – това е липса на инстинкт за самосъхранение. Това дете най-малкото носи твоите гени, то е твоето продължение… И ти да посегнеш на него, защото нещо на нещо си се бил афектирал … Афектът обаче трае няколко минути, той не може да трае от „Надежда” до Долни Богров. Това са просто примитиви в най-буквалния смисъл на думата. Това са хора, които живеят тук и сега, нямат никакъв времеви хоризонт напред и назад. Във възпитанието нещата трябва да се случват бавно и безстресово. Но в нашето общество то не е възпитание, то е обучение – вижте в новия закон как се казва – Закон за предучилищно и училищно образование. А неслучайно детската градина – от времето на нейното създаване, се нарича градина. Това е мястото, където отглеждаш с нежност, с любов едно цвете, там водещата дейност е играта. Ти създаваш условия това дете

чрез играта да усвоява правилата

и културата на света,

в който живее и по този начин да изгражда собствената си личност. А сега ние ги образоваме. И в образованието изискваме от децата неща, които те на тази възраст не могат да го правят. А когато пред теб има задача, която е невъзможно да изпълниш, изпадаш в стрес, фрустрация. А е доказано, че фрустрацията води до агресия. И фактически още от детската градина ги учим винаги да са агресивни, да се справят с всяка една конфликтна ситуация в живота по еднакъв агресивен начин. И този Северин, и този Викторио, ако бяха расли при други условия, сигурно нямаше да направят нещата по този невъобразим начин. Но средата им даде друг шанс. Аз вярвам, че нещата ще се променят. Винаги, когато едно общество е притиснато и е поставено в ъгъла на оцеляването, то винаги събужда в себе си желанието да се възроди. Такива процеси усещам, че текат и в нашето общество. Виждам го при моите студенти – повечето от тях са действително будни момчета и момичета.

Като им видиш очите, те са будни.

Въпросът е тези, които са начело на държавата, малко да се съпикясат и да създадат условия точно тези хора да могат да покажат с примера си на другите, че има и друг начин на живеене, на осъществяване на себе си. Не е в имането, не е в подражаването на някакви модели, които ти предлагат непрекъснато, а в това да си пълноценен, да се самоактуализираш. Но аз съм оптимист, че това са бъдещите лидери. Не може простотията да е винаги на върха. Ние не сме просташка нация. Имаме много здрав ген. Аз съм оптимист, че новите будители са тези, които сега са на 25 – 30 години и след 10 години те ще докажат, че ние можем.

 

----------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на това интервю е в БГНЕС

 

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort