Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

След като се провали с Черна гора и Македония, сега Кремъл залага само на сърбите

dodДженана Каруп ДРУШКО

През 2018 година руският „План Б-4“, който предполагаше създаването на проруски анклав на Балканите, се провали окончателно. Влидимир Путин замени Сергей Железняк, своя главен човек, отговорен за реализирането на

„План Б-4“ за създаване на четири неутрални държави на Балканите: Сърбия, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина (БиХ). Те трябваше да останат извън пределите на НАТО. Сергей Железняк, член на комисията на Државната дума по международните въпроси и вече бивш заместник-секретар на ръководството на /путиновата/ партия „Единна Русия“ успя да организира подписването на 16 декларации и меморандуми с десет партии в Сърбия, Черна гора, Македония и БиХ, включително с общност в Република Сръбска., т.е. осигури поддръжка от страна на Милорад Додик. На 22 юни 2016 г. в свое обръщение Държавната дума заяви, че приветства единодушието на политиците от "балканската четворка“, подчертавайки, че тя трябва да стане „основа на архитектурата на регионална сигурност“. Доколкото „План Б-4“ се провали, сега, по замисъла на Кремъл, в рамките на новия план Сърбия и Република Сръбска трябва да станат главните поборници и реализатори на идеята за руски анклав в сърцето на Европа. Във връзка с това се създава нов руски стратегически екип, с нови лица, на които ще възложат отговорността за реализиране на новия план. Според новия замисъл

Милорад Додик е главният руски играч,

който днес може да се обърне към майка Русия за помощ за повтаряне на сирийския сценарий. Тяхната цел е постоянната дестабилизация на НАТО и Европейския съюз на Балканите. И благодарение на политиката на Белград и Милорад Додик БиХ днес е единственото завоевание на руската политика на Балканите. Разбира се, не трябва да се забравя ролята на Хърватия, която се превръща (или остава?) васал на руската политика, което убедително потвърди историята около "Агрокор“. Това позволява на Драган Чович заедно с Милорад Додик да продължат да дестабилизират БиХ и да разтърсват нейните институции. Действията на Евросъюза и НАТО Решаващ удар по „План Б-4“ нанесе през юли 2018 г. македонският парламент, който единодушно прие декларация за влизането на Македония в НАТО. В навечерието най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ (навремето политически съюзник на Русия и Сърбия) заяви , че поддържа декларацията и влизането на Македония като пълноправен член на НАТО. Само няколко дена след това Сергей Железняк беше изпратен в оставка. Неотдавна руският лакей Виктор Орбан, премиер на Унгария, с провеждането на класическа разузнавателна операция достави в Унгария Никола Груевски, бивш премиер на Македония и призната [про]руска фигура, предоставяйки му политическо убежище в Унгария и защитавайки го по този начин от македонското правосъдие. По-рано поради

провалилия се държавен преврат в Черна гора

Путин замени руския генерал Леонид Решетников. 2018 г. ознаменува немалко провалили се и предотвратени операции на руските спецслужби. Преди всичко това е отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и (той беше отровен заедно с дъщеря му в британския град Солсбъри), нападението срещу Организацията за забрана на химическите оръжия, както и „План Б-4“, при който по-рано беше извършен опит за държавен преврат и отстраняването на президента Мило Джуканович в Черна гора. Освен това Русия се опитваше да измести Зоран Заев, лидер на опозицията в Македония, който съсипа проруските сили, а също така Москва дестабилизира БиХ. За известно време нападенията бяха прекратени, тъй като неуспехите охладиха руското желание, а освен това те заставиха Путин да въведе ред в руските разузнавателни служби. Изгонването на руски агенти от Холандия 2018 г. беше белязана също така от съвместните действия на НАТО и Европейския съюз, насочени срещу Русия, в това число и налагането на нови санкции и изгонвания на руски дипломати/шпиони. 18 държави изгониха повече от 100 руски дипломати заради случая Скрипал в съответствие с член девет на Виенската конвенция за дипломатически отношения. По решение на президента на САЩ Доналд Тръмп от Съединените щати бяха изгонени 69 руски дипломати. През април холандските власти изгониха четирима граждани на Русия заради заговор, чиято цел е било нападение срещу Организацията за забрана на химическите оръжия в Хага. Холандските власти съобщиха, че са разкрили заговор - в съвместна работа със САЩ и Великобритания. Премиерите на Великобритания и Холандия Тереза Мей и Марк Рюте излязоха със съвместно изявление, в което осъдиха руското военно разузнаване (ГРУ)

за серия кибератаки срещу ОЗХО

и други организации

по цял свят, включително Световната агенция за борба с допинга и следствената група, която разследва обстоятелствата по свалянето на малайзийския пътнически самолет в Украйна. Шефът на ГРУ Игор Коробов почина на 62-годишна възраст от „тежко и продължително заболяване“ (след среща с Владимир Путин), както предадоха руските медии. Великобритания го обвиняваше в опита за убийство на руския шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря и опита те да бъдат отровени с нервно-паралитично вещество в английския град Солсбъри. На свой ред Съединените щати включиха името на Коробов заедно с тези на други служители на ГРУ в санкционния списък заради действия, които, в интерес на руското правителство, тези служби „подриват кибернетичната сигурност“. Преди няколко дни генерал Марк Карлтън-Смит, командващ британските войски, заяви, че Великобритания „не може да спи спокойно, отчитайки заплахата, която представлява Русия“ и че Русия днес е много по-опасна за националната сигурност на Великобритания, отколкото „Ислямска държава“. Намирайки се през април 2018 г. на официално посещение в САЩ френският президент Еманюел Макрон заяви:“Той [Путин] се намесва навсякъде, в САЩ и в Европа, за да отслаби нашата демокрация, защото смята, че това е добре за неговата страна. Владимир Путин проявява твърдост към малцинствата и своите лични противници“.

Как ЕС и НАТО пресякоха руския „План Б-4“? Желаейки да вземе под контрол Черна гора, Македония, БиХ и Сърбия (макар за нея това и вече да не е нужно – тя и така е под контрол), Москва задейства всички инструменти, с които разполага, като се започне с официалните дипломатически канали и се приключи с разузнавателни операции и използване на паравоенни формирования, само за да дестабилизира тези страни. Само че ЕС и НАТО набързо приеха Черна гора в НАТО, предприемайки редица стъпки, подкрепяйки евроатлантическата интеграция на Македония и оказвайки натиск на Сърбия. Босна и Херцеговина също не се размина с внимание от страна на съюзниците от ЕС и НАТО: на тези босненски сили, които противодействат на руския план, беше оказана поддръжка в сферата на сигурността.

Какво беше предприето в БиХ за

противодействие на "План Б-4“

През март 2018 г., заставайки пред комисията в Сената на СЩ по въоръжените сили командващият войските на НАТО в Европа генерал Къртис Скапароти заяви, че засилването на руското влияние в Европа е най-сериозният проблем както в цивилен, така и във военен план, особено на Западните Балкани. Генералът също така отбеляза, че Русия се ползва с добро отношение от страна на лидерите на Република Сръбска за подриване на институциите в Босна и Херцеговина. На въпроса коя страна от региона представлява най-голям проблем, той отговори Сърбия На повторен въпрос Сърбия ли е това или все пак Република Сръбска, генералът отговори, че става дума за Сърбия като държава и въобще сърбите като народ на Балканите. През април 2018 г. председателят на военния комитет на НАТО генерал Петер Павел заяви: “Руската доктрина не признава разделението мир-криза. Руснаците просто разглеждат конфликта като континуум, който се води с променлива интензивност и различни средства, които използват страните.

Русия оценява сегашната ситуация

като информационен конфликт,

в който използва кибернетични средства, социалните мрежи, пропагандата, дезинформацията, а също предприема опити за оказване влияние върху политиката.“ По-рано генерал Павел е казвал: “Макар въоръжените сили на Русия да са по-боеспособни, отколкото преди 15 години, тя както и преди не е в състояние да се конкурира със Запада, и руското ръководство разбира това. В Европа и на Балканите единственият потенциален съюзник на Русия е Сърбия, затова Русия често заплашва с употреба на ядрено оръжие, като по този начин прикрива слабостта на своите конвенционални сили“. Упоритост на посолството на САЩ През 2018 г. името на Милорад Додик отново беше включено в черния списък на Министерство на финансите на САЩ и ще остане в него до 2019 г. Интересно е да се види какво ще стане, когато членовете на Президиума на Босна и Херцеговина бъдат поканени на официално посещение в САЩ. Освен Додик в черния списък на САЩ за 2018 г. са включени още Никола Шпирич и цялото му семейство. „Никола Шпирич, представител на Съюза на независимите социалдемократи в камарата на депутатите в парламента на Босна и Херцеговина, е включен в черния списък на САЩ заради големи корупционни машинации“, се казва в съобщение на Държавния департамент. От вниманието на обществеността в БиХ на практика се измъкна фактът, че през май 2018 г. Европейският съюз изпрати по дипломатически канали на ръководителите на Сърбия списък от седем условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да влезе Сърбия в Евросъюза. Едно от тези условия е Белград да се откаже от тесни връзки с Република Сръбска. Това е една от най-решителните стъпки на Евросъюза след Дейтънското споразумение, с които злоупотребяват Александър Вучич и Милорад Додик. През 2018 г. върховният представител за БиХ Валентин Инцко направи редица важни доклади пред Съвета за сигурност на ООН. В два от тях се говори, че правителството на Република Сръбска възпрепятства достъпа до документи и информации, въпреки десети член от Дейтънското споразумение, а също така се съобщава за

„чрезвичайно“ въоръжаване на

полицията на република Сръбска.

Върховният представител обърна внимание на Съвета за сигурност на изявленията, в които се оспорва суверенитетът и териториалната цялост на БиХ. Голяма част от тези изявления направиха президентът на Република Сръбска Милорад Додик и Драган Чович, когато се решаваше въпросът за федерацията в Босна и Херцеговина и за избирателния закон. Най-голяма упоритост в своята работа прояви посолството на САЩ, по-точно посланикът Морйин Корман, която винаги навреме реагираше на събитията и заставаше в защита на независимостта и суверенитета на БиХ. Какво предполага новият руски план? Милорад Додик призова сърбите, заемащи длъжности в институциите на Босна и Херцеговина, да си подадат оставките. Това не е нищо друго, освен опит да се повтори това, което направи през 90-те години на миналия век Сръбската демократична партия (СДП), когато започна формирането на сръбската република в Босна и Херцеговина и последва разпадането на републиканските институции. Сръбската и хърватската политика контролират всичките три разклонения на властта в БиХ (голяма част от тях), но поради контролните процедурни механизми в институциите на БиХ те все пак не могат да реализират замисления сценарий: да се отдели Република Сръбска и отново да се сформира Босна и Херцеговина (в качеството на трети ентитет). Те не могат да направят това още и защото в БиХ работи върховен представител, който във всеки един момент може да наложи или да обяви за недействително което и да е решение (дори и прието от Додик или Чович), а това би дало право на НАТО да се намеси. Затова вниманието на Русия (официално и за публиката – на Додик) е съсредоточено върху три институции на БиХ: въоръжените сили, Конституционния съд и Агенцията за сигурност и разузнаване.

Въоръжените сили на БиХ са по-скоро

символична институция,

необходима за влизането в НАТО, а не гарант за вътрешна сигурност. Преминаването на Борис Еринич, сегашен заместник-министър на отбраната, от партията СДП в СНСД (Съюз на независимите социалдемократи), а в миналото руски студент и любимец, приличаше на операция на външното разузнаване, тъй като Еринич повлече със себе си Обрен Петрович, кметът на Добой (въобще любимец на световната общност и човек, на който възникнаха проблеми с правосъдието и полицията на Додик) в лагера на Додик, с което съществено беше променено съотношението на силите в националния парламент. Това много облекчава разлагането на въоръжените сили на БиХ отвътре, ако се отчете, че през последните четири години Еринич навсякъде назначи свои хора, които сега са отлично запознати с вътрешната система на въоръжените сили на БиХ. Конституционният съд на БиХ вече не е гарант, тъй като чужденците, които под натиска на сръбско-хърватското болшинство провеждат определена политика. Въпреки това Конституционният съд все още може да се противопоставя на съдиите, които са под контрола на Додик и Чович и приемащи ретроградни решения за БиХ, и да кани бошняшки съдии. Между другото, ако се говори за правосъдие в БиХ, на Додик и Чович им остава още само да изберат главния прокурор на БиХ, какъвто, естествено, ще стане Милан Тегелтия с поддръжката на услужливи (и не само) членове на Висшия съдебен и прокурорски съвет на БиХ, и тогава цялото правосъдие ще се окаже в ръцете на Додик и Чович. Защо пречи Агенцията за сигурност и разузнаване? За късмет за БиХ най-голямото главоболие за руснаците и Милорад Додик е Агенцията за сигурност и разузнаване (АСР). Затова Додик бърза да създаде Съвет на министрите на БиХ, за да се опита на държавно равнище по законен път да разруши вътрешната структура на АСР и самата нея. Всички предишни нападки срещу АСР и нейния директор се осъществяваха чрез Хърватия и Сърбия. Припомням, че два гръмки скандала, свързани с мнимото изтичане на документи, в които се говореше, че АСР следи и подслушва сръбски и хърватски (в Хърватия) чиновници, бяха раздути именно от медии в Сърбия и Хърватия. Истинската причина за всички тези нападки (от Сърбия, Хърватия и от Република Сръбска) срещу агенцията на БиХ се състои в това, че

АСР пречи на руснаците

да се разпореждат в БиХ,

защитава държавата, а също така поддържа тесни връзки с евроатлантическите партньори. На руснаците и техните помощници в БиХ и в региона като цяло допълнителна поддръжка им оказваха някои босненски политици. Преди всичко това са Фахрудин Радончич, а също и неговите нови коалиционни партньори. Те определено не се справят с геополитическите дела и държавната политика, а и не се интересуват от нея, но се задоволяват с това, с което ги „храни“ Радончич, удовлетворявайки техните кантонални потребности. За съжаление поради повърхностните отношения и непознаването на тези, които се използват за планомерна работа против БиХ, под заплаха се оказа бъдещето на АСР, неговата вътрешна структура, а също и ефективността на нейното противодействие на руската намеса и дестабилизирането на страната. Ако в БиХ се появи власт, която контролират руснаците или която е подложена на руски хибриден натиск, АСР ще бъде изложена на опасност. Ясно е, че в двойката Александър Вучич и Милорад Додик, както навремето се случи със Слободан Милошевич и Радован Караджич, вторият стана по-интерес с това, кой строи великодържавни планове на Балканите. Русия, като началник на всички, използва Додик и сърбите за дестабилизиране на Балканите, а това може да въвлече и Сърбия в много сериозни проблеми. Все пак Сърбия е слаба страна, претърпяла поражение, винаги е поддържала и поддържа сепаратизма в република Сръбска. Що се отнася до глобалните интереси, то Сърбия се е съсредоточила върху своята отбрана и процъфтяване, и немаловажна роля тук играе Косово. В тази игра Сърбия е привлякла и Република Сръбска, стремяща се с нейна помощ към максимално изгоден за нея резултат в Косово. Сега

Додик се е превърнал в сериозен фактор

на нестабилността също и за Сърбия,

тъй като, съдейки от огласените планове на НАТО, които са добре известни на Вучич, в случай на конфликт на Балканите или в Европа, предизвикан от руското влияние, НАТО има намерение да се намеси, а съюз между Сърбия и Република Сръбска ще се смята за съюзник на Русия. Додик „успя“ да си нахлузи на шията две примки – руска и американска, когато търсеше помощници за осъществяване на великодържавен проект, измислен в Белград. А сега това му идва в повече. Единственият изход за Додик и за Балканите е пътят към Европейския съюз. В противен случай тези две примки ще се затегнат около сръбския народ на двата бряга на Дрина.

-----------------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този анализ с автор Дженана Каруп Друшко е в изданието Avangarda, Босна и Херцеговина. Преводът е на БГНЕС.

На снимката - Милорад Додик /или Додич/ - актуалният домашен любимец на Москва

 

 

 

 

   Fluida

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort