Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Четиво за мислещи политици и редови родолюбци

sihasГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

„Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.“ Мат. (6:33) Колцина са се замисляли върху този евангелски стих? А още повече - колцина са проумели този основен житейски

принцип: Когато търсим Бога, всичко, което ни е необходимо ни се придава!

Какво означава да търсиш Бог? Това ще рече да вярваш: да посещаваш места, където се усеща Неговото присъствие - да ходиш на църква, да слушаш проповеди, да пееш песнопения, да четеш книги от светите отци. Да изучаваш характера Му, да знаеш волята Му, да жадуваш присъствието Му и да Го поставяш на пиедестал в живота си. И да живееш според заповедите Му.

Ако успееш да обикнеш Бога, ако Му отделяш време и сили, ако Му оказваш почит и уважение - тогава всичко ще ти се придаде! Нужното само ще доплува до ръцете ти, сякаш по течението на река. Пред теб широко ще се отворят врати,

винаги ще се озоваваш в точното

време на точното място.

Доказателства за тези твърдения могат да се открият както в живота на светиите, така и в живота на всеки искрено вярващ православен християнин. Но пред очите на целия свят е историческият пример на държавите – техният възход или падение също се вписват в гореспоменатия евангелски стих. Римската империя, и по-конкретно нейната източна част – Византия – процъфтяваше, откакто взе за свое знаме Христовото учение. След приемането на християнството, на България ѝ се придаде целият Балкански полуостров. Московското княжество, прегръщайки Православната вяра, придоби власт над 1/6 от земната повърхност.

Наскоро една американска организация със смешноватото име „Пю“ публикува изследване за състоянието на Вярата в различните държави на света. Според него, румънците, следвани от гърците, са най-силно вярващите народи в Европа. Наскоро в Букурещ бе осветена катедралата „Спасението на народа“, която ще бъде най-големия православен храм в света. Но е достатъчно да посетим румънските и гръцките манастири, които са препълнени от вярващи млади монаси, за да повярваме на твърденията на „Пю“.

Но кои са румънците? Това е един измислен етноним. През 1861 година, при „кумуването“ на Франция се обединяват двете балкански васални държавици Влашко и Молдова. За да ги откъснат от орбитата на Русия, французите им внушават помпозното име „Романия“ /т.е. приемници на Римската империя/. Всъщност, власите и молдованците

са останки от българския народ

след разпадането на Второто българско царство. Попадането на българските земи южно от Дунава под властта на турците разделя общия ни път на развитие. Влашките войводи, макар и васали на Османската империя, запазват българския език като официален до 17. – 18. век. На български, на практика, говори и народът – чак до 1861 година, когато с декрет са изхвърлени близо 30 000 български думи и са заменени механично с френски и италиански словосъчетания. Важното е, че нашите еднокръвни братя - т.нар. „румънци“ успяват да съхранят и укрепят своята православна вяра. Воеводата Стефан Велики /възстановил нашия Зографски манастир на Атон/, например построил 44 църкви – по една за всяка година от царуването си… И така се сбъднало за тях казаното от Христос: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.“ Затова и съвременната румънска държава се простира на площ, двойно по-голяма от българската, а населението ѝ е три пъти по-голямо от това на България.

Като имаме пред очите си нашите отвъддунавски братя, нека да последваме техния пример. Да укрепи всеки от нас личната си вяра, за да се умножи и благочестието на целия ни народ.

Как да стане това?

Като начало, нека всеки от нас се събужда с молитвата „Отче наш“. После да се отвърнем от завистта и от осъждането на другите. Желателно е да се откажем и от злословието – псувните и клетвите по повод и без повод са гнусота пред Бога. Да се научим да разпознаваме и да се отречем от убийството на деца, независимо от благовидното му представяне като "аборт по желание"... Управниците ни са готови да подпомагат БПЦ – както в строежа на храмове, така и в осигуряване на заплати на свещениците /както е в Румъния и в Гърция/. Нужно е властта да пусне Бога и в училищата, при българските деца – за да очакваме един закономерен възход на Вярата в нашата древна и богоозарена държава… Когато свикнем да се уповаваме на Бога, сами ще се изумим от Божиите благодеяния, които ще споходят нашия народ.

 

 

   Fluida

   Lema BG

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort