Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Сега е на ход видимата агентура на Кремъл в България

ffИлиян ВАСИЛЕВ

Хубавата част на евентуалната сделка с Ф-16 е, че на повърхността ще изплува като пяна видимата част от агентурата на Кремъл – такива като Румен Петков, Първанов, Марешки, Сидеров. Борисов и ГЕРБ ще

бъдат принудени, поне временно, да потиснат проруския си крен. Един от най-големите проблеми на българската демокрация е, че членството в ЕС и НАТО бе процес на елита и като такъв не бе предшестван от дебат, нито от търсенето на консенсус по ползите и разходите, рисковете и предизвикателствата, пред които ще се изправят бюджетът и хората. До голяма степен геополитическите аргументи замениха сложен и дискретен процес на съзряване на обществото, който често преминава през проблемни зони. Редките случаи, когато преродената като управляваща стара номенклатура се опитваше да спечели сърцата и умовете, бяха мотивирани от целесъобразност, конюнктура и удобство, а не от първичното задължение да се информира и обяснява, и завършиха с провал или незавършен разговор. По този начин евразийската или

про-путинската линия

в българската политика

успя да се запази в неясните си модалности, следвайки кривите на търсене на нова идентичност на съвременното българско общество.

Няма съмнение, че недостатъците на процеса на обратната миграция от съветската, а отскоро и от наследствената рускоцентрична система към евроцентризма, са утеха и дават основание на реваншистки сили, които стъпват върху митовете за неясната предопределеност на свързаността на България с Русия, с оспорване на смисъла и ползите от членството в ЕС и НАТО. Колкото по-дълго и по-успешно се разпространяват тези предубеждения, толкова по-голям е сривът в самочувствие на съвременните българи и възможността на други да влияят върху суверенни решения. Каквото и да се каже за проникването и силата на влиянието на Кремъл в България, то е силно преувеличено и почива не толкова върху абсолютно и обективно измерими показатели, а върху повърхностни и хиперболизирани идеи за присъствието му в историята на България. Старият наратив продължава да се възпроизвежда, като му се спестяват проверките с действителността. Много българи може да симпатизират на Путин, но това касае само руските му координати на опит и подвизи. Моите сънародници няма да се лишат от правото на свободно пътуване, на образование, на работа или бизнес с ЕС, нито ще отхвърлят защитния щит на НАТО. Изправени пред дихотомичен избор, българите винаги ще изберат прагматизма и рационалността пред емоциите и митологията.

Затова възможността да се измери действителното влияние на Кремъл през възможностите му да блокира сделката с Ф-16 е удобен повод да разберем както „кой кой е“ и „кой какъв е“ от цялата кохорта от агенти на влияние на Кремъл, включително да установим възможностите на Москва да влияе върху критични решения, свързани с членството ни в ЕС и НАТО.

 

Балансирането, което е

визитната картичка на Борисов,

сега е в разгара си, и включва както действия за освобождаване на пространство за маневриране и проактивни политики, така и поредица от привлекателни за Москва политически дарове – от газовия хъб и транзита на руски газ през АЕЦ Белене, до стотици милиони долари, гласувани от правителството, заобикаляйки Парламента, за финансиране на ремонта на антични съветски самолети. В този случай обаче Борисов започва от „наведено“ положение, от ниска позиция, като приема, че всяко открито противопоставяне на влиянието на Кремъл на българска земя винаги ще завърши с поражение и лична загуба. И накрая, по начина, по който балансираме между западните съюзи, в които членуваме и Русия, губим доверие и на двата фронта, и във Вашингтон и Брюксел, от една страна и в Москва, от друга. Путин третира слабите лидери с неуважение.

Тази политика на „балансиране“, по начина по който се реализира, крие огромен недостатък, тъй като крайният резултат не е балансиране и оптимизиране между различните ползи, а път към синергии на загуби и намаляващи възможности.

Министър-председателят се опитва да изтъргува свободата и правото да затвори сделката с F-16, като предостави превишаващи в монетарно изражение ползи за Москва /монопол върху природния газ и инвестиции в инфраструктура, АЕЦ, ремонти на изтребители /. Кремъл обаче няма илюзии за своите приоритети и разбира, че закупуването на американски самолети ще промени играта, като извади България извън обсега на Русия. Не е трудно да се предскаже, че

Москва гледа на тази

сделка като водораздел,

като решаващ маркер и Рубикон за правителството на Борисов. Вън от съмнение е, че предстои „тежък“ мач, в който хората на Путин ще се опитат да блокират процеса на договаряне на новия изтребител във всеки момент и на всеки възможен етап.

Опонентите ще имат достатъчно време да се организират за съпротива, тъй като сме на доста ранен етап и преговорите предстоят. Няма гаранции, че преговорите с останалите кандидати няма да се водят паралелно. Това е ключов елемент в игровата схема на Борисов – задържането на вниманието на САЩ в сделката за оръжия, докато се сключват паралелни сделки с руснаците, като се разширява монополът на Газпром в областта на природния газ и се реализират други компенсиращи проекти в рамките на енергийния пакет „Голям шлем“.

Малко вероятно е ДПС и Ахмед Доган да се противопоставят на споразумението с Ф-16. Считам, че вече са обещали подкрепа. Но това е във видимия спектър.

Социалистите и техният лидер Корнелия Нинова едва ли ще пропуснат нова възможност да подкопаят ГЕРБ и правителството, като спечелят надмощие в надпреварата за благосклонността на Кремъл. Не съм убеден, че след сделката F-16 „патриотите“ ще останат заедно, тъй като Сидеров не може да си позволи да загуби лицето си пред босовете в Москва.

Разбира се, Кремъл ще се опита да използва последния си успех от коалицията на Решетников и ще мобилизира около Радев всички възможни активи, за да блокира сделката, използвайки най-вече проевропейски и антиамерикански аргументи. Военното разузнаване –

ГРУ най-вероятно ще координира

тайната и хибридната операция,

като ги синхронизират с усилията на президента.

През целия преходен период Москва постоянно даваше да се разбере, че червената линия за българския елит е покупката на американско оръжие, което в повечето случаи е свързано с навлизането на интегрирани услуги, засилване на цялостния отбранителен потенциал като неразделна част от командването, контрола и комуникацията на НАТО в Черно море и региона. Със старите МИГ и СУ българските военновъздушни сили ставаха за историческия музей, основно ограничени от действия в рамките на националните граници, без никаква възможност да повлияят върху военния баланс между НАТО и Русия.

Когато беше обявена кандидатурата на президента Радев, той ме пресрещна в една от алеите на Докторската градина в центъра на София, ядосан, че се съмнявам в лоялността му към НАТО и към атлантизма. Днес никой не храни илюзии по този въпрос, след като открито оспорва избора на F-16 и активно лобира в полза на „Грипен“. Въпреки че г-н Радев заема най-високата длъжност в държавата, той не разполага със значителни правомощия и ресурси, за да формира отбранителната политика и влияе върху избора. Вместо това, трябва отново да разчита на социалистите и на странната смесица от различни московски приятели.

Проевропейското и проатлантическото крило в социалистическата партия на България е твърде слабо, за да оспори прокремълската линия на Нинова и Радев. При един по-драматичен сценарий за развитие на събитията в Парламента, не е изключено БСП да напусне в протест, или да инспирира

улични демонстрации,

дори с прибягване до насилие.

Основните опорни точки за бламиране на сделката F-16 вече са тествани – цената е висока, разходите са социално неприемливи, лобизмът е основен фактор, подчертават се едностранно достойнствата на конкурентите и накрая „ядрената“ тактика с фалшиви истории, че тези самолети ще ни изправят пред непосредствена заплаха от война с Русия – и други подобни „оръжия“ от арсенала на съветско-руската външна политика. Ще бъдат широко използвани и недостатъци или несъвършенства в процедурата, като се внушава, че критериите позволяват ясен избор, без необходимост от политическите и геостратегическите съображения, противопоставяйки едните на другите. Човек може дори да си усъмни дали F-16 изобщо съществува или не е най-масовия самолет в ВВС на НАТО.

Гореспоменатият набор от опорни точки е само малка, „видима“ част от предстоящия антиамериканизъм, който про-руските кръгове ще разгърнат, като използват много известни лица, участвали в предишни кампании за истеризация и дискредитиране на алтернативи на руския енергиен монополизъм – да припомним протестите срещу шистовия газ и работата на Шеврон, срещу добива на нефт и газ в Генерал Тошево, включващи подривни елементи в паравоенни, националистически, русофилски организации и дори ултраси, радикали, анархисти и криминални елементи. Ще бъдат активирани и всякакви мрежи за влияние – масони, тамплиери и т.н. Не бива да се изненадваме, ако вземат назаем и текущи протестни практики в Европейския съюз и надянат жълти елеци, като скандират лозунги за социална справедливост и да призовават за отмяна на избора, между много други искания. Със сигурност ще се активира е антикорупционната тема.

Тъй като тайните служби на България, чиято цел е да защитават страната от външни и вътрешни заплахи за националната сигурност, бездействат и се възприемат като импотентни /включително и Главната прокуратура/ трябва да очакваме непрестанни атаки срещу сделката и удължени преговори, с отворен край. Двигателят на хибридната война ще бъде пуснат на най-високи обороти – масови кибер атаки, антиамерикански кампании в социалните мрежи,

компромати в контролирани

от Москва медии,

включително рязък скок в активността на троловете.

Трябва да предположим разгръщането на целенасочена анти-американска публична активност в черноморските крайбрежни градове, в които има голяма концентрация на руски граждани, притежатели на български паспорти или разрешения за постоянно пребиваване.

От друга страна, правителството на ГЕРБ ще се опита да спечели нова поддръжка, поне докато се възприема, че е подложено на атака от Кремъл и неговите агенти, като си осигури, поне за кратко време, подкрепата на всички проевропейски и атлантически кръгове в нашата страна.

Сделката с Ф-16 няма да опрости всички текущи и системни грехове на управлението, но залозите и дългосрочните последствия от битката около избора на самолета и модернизацията на армията са твърде значими, за да бъдат пренебрегнати или третирани с по-нисък приоритет от всички, които държат на членството в НАТО и ЕС.

Малко вероятно е Борисов да получи безсрочно спокойствие, тъй като е загубил доверието на мнозинството от българския народ. Повтарящите се критики и провали на правителството и Парламента, повдигнаха процентите на неодобрение над 65%, усилвайки протестната енергия до най-високите нива през цялото управление на ГЕРБ. Натрупаният гняв и ниският авторитет на „подкрепящите“ сделката в правителството е основен риск за нейната реализация. Репутационният риск е толкова силен, че по всяко време би могъл да погребе сделката с американски самолети-изтребители, обединявайки привидно несвързани или дори конфликтуващи групи от населението срещу управляващата коалиция. Съвсем неслучайно, президентът Радев избра да атакува не министър-председателя, а лидера на парламентарната група на ГЕРБ – Цветан Цветанов като основен двигател на избора на F-16, което може да предшества дискредитиране на сделката чрез дискредитиране на основният ѝ „двигател“ – шефа на парламентарната група, включително чрез компромати. А това не е трудно да се направи.

Подобна линия на действие трябва да извади дебата от истинската плоскост на национална сигурност и съдбата на армията, като сведе нещата до

персонални политически караници

и размяна на корупционни обвинения. Тази стратегия на опонентите разчита на това, че партията ГЕРБ и самият Борисов по принцип избягват да се ангажират и да печелят оспорвани обществени дебати, които включват усилване на отбранителния капацитет на НАТО, американските бизнес интереси или български такива, свързани с действия в САЩ. Достатъчно е да се проследи регистъра от „постижения“ на ГЕРБ по отношение на най-голямата американска компания с присъствие у нас до този момент – Шеврон. Правителството покани компанията чрез открит и състезателен търг, след което умишлено бездейства и позволи на мобилизираните от Кремъл протестиращи, след специална медийна и партийна подкрепа, включително от кръгове около самия Борисов, да разгърнат кампания на истеризиране на обществото, което накрая завърши с повторение на примера на Пилат Понтийски, за измъкване от ситуация. Накрая премиерът се оправда, че обществеността не е убедена и прекрати вече подписан договор за проучване на нефт и газ.

Борисов не е известен с предсказуемост и непоколебимост при подкрепа. Всеки път когато властта му е под опасност, той изоставя позиции и съюзници.

Ако дебатът около избора на F-16 излезе извън контрол, лидерът на ГЕРБ може просто да избере любимата си игра – да подаде оставка и да отложи за неопределено време решението по изтребителя, отлагайки за далечното бъдеще модернизацията на българската армия, докато се занимава упорито и системно със скъпи ремонти на ненужни и остарели съветски самолети и сключва поредните сделки от енергийния голям шлем.

-----------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този анализ е в "България Аналитика"; заглавието е от редакцията

 

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n