Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Има ли България национален идеал, или поне балканска стратегия?

bgНиколай ВАСИЛЕВ

На 22. декември в Белград се проведе третото издание на четиристранната среща на високо равнище между премиерите на България, Гърция и Румъния Бойко Борисов, Алексис Ципрас, Виорика Дънчила и президента на

Сърбия Александър Вучич. Първата такава среща се състоя преди повече от година в Евксиновград и четирите държави бяха наречени „Варненският форум“.

В този вече традиционен форум обаче липсва един от балканските съседи на България – Македония. Още по-скандалното е, че гръцкият премиер Ципрас пристигна в Белград ден преди балканската среща и проведе двустранна среща със сръбския президент Вучич. След нея домакинът заяви, че се радва на промяната на името на Македония. Северна Македония щяла да се превърне в мост на сътрудничеството между Гърция и Сърбия.

Не играе ли България ролята

на глупака във „Варненския форум“?

Ако срещата беше на ниво страни – членки на ЕС и НАТО от региона, то тя трябваше да е тристранна – Гърция, България и Румъния. Засилването на връзките между тези три страни е от жизнена важност за нас, защото основните заплахи за Балканите винаги са били „набези от степите“ и завоевания от Мала Азия. Вярно е, че Гърция не изпитва особен страх от набези от севeроизток, а Румъния не се страхува толкова от завоевания откъм Мала Азия. Традиционно румънците са по-склонни да заиграват с Турция, а Гърците – с Русия. И все пак очевидното сближаване между Москва и Анкара и отдалечаването на Турция и Русия от Западния свят, към който свят трите балкански страни все пак принадлежат, може да съдейства за създаването на здрава „дъга“ свързваща Букурещ, София и Атина, която да отстоява европейската принадлежност на Балканите. Гърция, за разлика от България изгони руски дипломати, но не в солидарност с Великобритания, а защото Москва се намеси брутално във вътрешните ѝ дела.

Да приемем включването на Сърбия без Македония в този формат е проява или на тотално неразбиране на българския стратегически интерес, или на крещяща слабост.

Нещата стават още по-нелепи, защото на среща на премиери присъства президент. В Сърбия по конституция президентът не е по-овластен от българския президент, но де факто днешният президент там държи цялата власт, а премиерът Ана Бърнабич е поставена просто за да изглежда, че Вучич вече не е краен, „нетолерантен“ националист (тя не крие своя хомосексуализъм).

Какво е отношението на сръбските власти към България пролича в навечерието на четиристранната среща, когато сръбските власти не се поколебаха да забавят доставката на коледен подарък от България за децата в Босилеград.

А по Коледа, която не се празнува на тази дата в Сърбия и в Русия, Москва потвърди вече обявената от Белград информация, че президентът Путин ще посети Сърбия през януари 2019 г. Това се случва в момент, когато Западът вероятно ще наложи нови санкции над приближените около руския президент. Очевидно „Варненския формат“ не е подходящ за утвърждаване на западната принадлежност на Балканите.

Спомага ли той за утвърждаване на българските интереси в региона?

Нямаме никакви основания

да мислим така.

Установяването на силни съюзнически отношения на България с балканските ѝ съседи е важно, но само ако българският национален интерес е защитен. Не бива да бъдем максималисти за условията, които поставяме за трайно съюзничество, но не може и да нямаме никакви амбиции и да приемаме каквото ни се предложи.

В началото на 20 век България води две войни със страните от „Варненския форум“, претърпява поражения и национални катастрофи. Сърбия овладява Вардарската долина, Румъния – южна Добруджа, а Гърция отрязва България от Егея.

Някои от последиците от катастрофите са преодолени. През 1940 година с ловка дипломация успяхме да си върнем южна Добруджа, а през 1991 година, с помощта на България, Македония получи своята независимост.

Ако установим специални отношения с Македония на база на две държави съ-наследнички на „общо-българското“ културно наследство и договорим суверенен излаз на Егейско море, българската национална кауза ще стигне до своя успешен завършек.

Истерията около съвременната македонска нация и съвременния македонски език, разигравани от някои български политици, не спомага за утвърждаването на българския национален интерес.

Мнозинството от македонците няма да се плеснат по челото и да кажат: „Ама ние сме българи!“. Но трансформацията на македонската идентичност в представа – „македонски народ, сънаследник на общо-българската културна традиция“, е напълно възможна!

Забележително е,че двама висши македонски политици от противоположния край на идеологическия спектър – бившите министри Димитър Димитров от ВМРО ДПМНЕ и Денко Малески от СДСМ, публично признаха, че македонските нация и език са формирани след краха на „общо-българското“ освободително движение.

Взривеният по времето на Титова Югославия гроб на полковник Каварналиев е на път да бъде възстановен.

Сближаването на

Македония и България

е възможно.

За да постигне така нужното стратегическо съюзничество със Скопие, България е длъжна да се утвърди като основен балкански поддръжник, не само на независимостта на Македония, но и на правото ѝ да изгражда своя модерна идентичност, стига да се откаже от фантазиите и фалшификациите на историята!

Това всъщност е единствената формула не само за сътрудничество между нас, но и за реална независимост на Македония. Алтернативата е превръщането ѝ в обезличен сръбски, или сърбо-гръцки васал – „мост на сътрудничеството“ между Атина и Белград.

През 1991 г. премиерът Димитър Попов отказа среща с гръцкия премиер Мицотакис и сръбския президент Милошевич, защото на нея не беше поканен и македонския премиер Клюсев.

Тази принципна позиция беше изоставена в Евксиноград и стана печален рецидив.

Забележително е, че Румъния и Гърция са две от петте членки на ЕС, които не признават независимостта на Косово (Кипър е третата). За България, утвърждаването на независимостта на Косово е от жизнено значение.

Реално българо-сръбско съюзничество ще стане възможно само когато Сърбия разбере, че за нея е по-изгодно да има съюзник в София, отколкото васал в Скопие; когато изгуби интерес от икономическо, политическо, инфрастурктурно и културно проникване на юг по Мораво-вардарската долина и насочи основния си интерес към преместване на инфраструктурния си гръбнак към Черногорските пристанища.

Засега те са труднодостъпни, а започнатия строеж от черногорска страна на магистрала с китайски кредити е замразена.

Загубата на интерес от страна на Сърбия за влияние и проникване в Македония, свързано с признаването на независимостта на Косово и преместването на инфраструктурния гръбнак към Черногорските пристанища, не е противно на сръбските интереси. Така ще се спре, или поне забави процеса на отчуждаване, между сърби и черногорци, ще се постигне помирение между сърби и албанци и ще се положат основите на истинско приятелство между сърби и българи.

Но София е длъжна да дава ясна индикация, че докато в Белград се стремят да превърнат „Северна Македония“ в мост на сътрудничеството с Гърция,

България ще блокира всички сръбски проекти,

включително и сръбската интеграция в ЕС. Гърция направи много, за да не може Македония да влезе в ЕС преди Сърбия. България трябва да направи всичко възможно това да се случи, освен ако в Белград не преосмислят цялата си балканска стратегия.

От друга страна, когато в Атина разберат, че Сърбия е някъде далеч, а отношенията на България и Македония са като тези на Гърция и Кипър, ще може да се стигне до равноправно съюзничество между София и Атина!

Когато Ципрас дойде на срещата във Варна не пропусна да заяви, че е щастлив да бъде в древния гръцки град Одесос. Няма грък, който да се е отказал от желанието страната му да се завърне на „Понта“. Особено, ако с отваряне на евентуалния „Западен“ вариант на „Пътя на коприната“ основна част от търговията между Европа и Китай премине през Черно море, Грузия, Азербайджан, Каспийско море и Казахстан.

България не може да получи излаз на Егейско море, ако настоява на едностранна отстъпка или на позоваване на Ньойския договор.

Но тя може да договори суверенно присъствие на Егея и комуникационна линия до него, ако предложи същото на Гърция на Черно море.

Гърция ще се съгласи на това само, ако България е утвърдена като уважавана и предсказуема страна, със силни институции и е тясно свързана с Македония. Само тогава, без да изисква едностранни отстъпки от никого, България може да осъществи Възрожденския си идеал – да се превърне в основна опора за Запада на Балканите и да бъде съюзник на всички свои балкански съседи.

Но са нужни визия и последователност.

Крайно време е да спрат да ни правят на глупаци!

 

------------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този анализ е в „Приоритети“

 

 

   Fluida

 

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n