Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

И какво го очаква българския народ през 2019?

bgmkГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Русия трови английския шпионин Скрипал

На 4. март 2018 руският бивш двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря са открити в безсъзнание, отровени от силнотоксичния

нервен агент „новичок“ на пейка в град Солсбъри, Англия. Лондон посочва с пръст Москва и през септември издава заповеди за арест на двама руски агенти. Москва отхвърля всички обвинения. В размяна на гняв между двете столици десетки западни и руски дипломати са експулсирани и са наложени нови санкции срещу Русия. Скрипалови оцеляват, но през юни британска жена умира, след като влиза в контакт с „новичок“ в село до Солсбъри.

Руската победа в Сирия

На 14 април сирийската армия заявява, че всички сили против режима са прогонени от района на Източна Гута, съседен на Дамаск, след двумесечна офанзива, която оставя повече от 1 700 убити. Това е голяма победа в усилията на правителството да затвърди контрола над страната след въстанието през 2011 г., което доведе цялата страна до опустошителен конфликт. В същия ден Съединените щати, Великобритания и Франция осъществяват удари срещу режима на президента Башар ал Асад в отговор на подозрение за химическо нападение над Дума в източната част на Гута, в което загиват десетки цивилни граждани. Режимът отрича твърденията. Подкрепени от военната мощ на Русия, силите на Асад продължават с поредица от победи срещу бунтовници и джихадисти, възвръщайки контрол над 2/3 от разрушената и разделена страна. На 19 декември американският президент Тръмп нарежда изтеглянето на около 2 000 американски войници, разположени в североизточна Сирия, където се борят с ислямските джихадисти заедно с доминирани от кюрдите сили. Решението е в момент, когато Анкара заплашва с офанзива срещу кюрдските сили, и води до оставката на министъра на отбраната Джим Матис.

Тръмп напуска иранската ядрена сделка

На 8 май президентът Доналд Тръмп оттегля Съединените щати от трудно постигнатото споразумение през 2015 г., което ограничава иранската програма за ядрени оръжия в замяна на облекчаване на санкциите срещу ислямската република. Едно от оплакванията му е, че "едностранната сделка" не стига достатъчно далеч, за да предотврати създаването на ядрена бомба от Иран. Останалите страни по споразумението - Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай настояват Иран да спазва ангажиментите си и да запази сделката непроменена. През август Вашингтон възобновява първата вълна от санкции срещу Иран; през ноември е втората.

САЩ премества посолството

си в Иерусалим

На 14 май Съединените щати отварят новото си посолство в Иерусалим, разгневявайки палестинците, които също претендират за светия град като своя столица и пренебрегвайки години на международна политика. Сблъсъци избухват на границата с Израел и палестинската територия на Газа: след най-кървавия ден в конфликта около 60 палестинци са убити от израелски оръжия.

Популистите на власт в Италия

На 1 юни популисткото коалиционно правителство, сформирано от антиелитарната партия Движение „5 звезди“ и крайнодясната, антимигрантска и евроскептична Северна Лига взема властта в Италия. Вътрешният министър Матео Салвини, лидер на Лигата, въвежда твърда имиграционна политика, която до голяма степен затваря границите на Италия за мигрантите.

Още през април унгарският премиер Виктор Орбан изведе своята антимигрантска партия до съкрушителна победа на парламентарни избори.

Тръмп и Ким се срещат

На 12 юни Доналд Тръмп и лидерът на Северна Корея - Ким Чен Ун се срещат в Сингапур в първата по рода си среща между ръководителите на двете страни. Те подписват споразумение, което потвърждава ангажимента на Пхенян за "пълна денуклеаризация на Корейския полуостров". Досега обаче Северна Корея е предприела само няколко малки стъпки, за да се откаже от ядрените си оръжия и двете страни спорят за значението на неясно формулираното споразумение.

Войната в Йемен достига

ключово пристанище

На 13 юни войната в Йемен ескалира, когато проправителствените сили, подкрепяни от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, започват нападение, за да си върнат обратно контрола над жизненоважното пристанище на Ходейда от подкрепяните от Иран бунтовници хусити. Войната, която започна през 2014 г., вече е убила около 10 000 души, а 20 милиона са застрашени от глад, според агенциите за помощ. На 18 декември, след мирни преговори с посредничеството на ООН в Швеция, влиза в сила споразумение за прекратяване на огъня. Наблюдатели са изпратени, за да следят за неговото прилагане и оттеглянето на двете воюващи страни от град Ходейда.

Еритрея и Етиопия постигат мир

На 9 юли африканските съседи Еритрея и Етиопия обявяват края на войната помежду си, продължила две десетилетия. Започналият мирен процес отваря отново посолства и граници, възстановя телекомуникационни връзки и полети и възобновява търговски връзки. Всичко се случва след като новият премиер на Етиопия Аби Ахмед обявява през юни, че правителството му оттегля претенциите си към спорната гранична територия. Споразумението също така възстановява дипломатическите връзки между Сомалия и Еритрея на 30 юли. Организацията на обединените нации отменя санкциите срещу Еритрея на 14 ноември.

Тайландските пещерни момчета

На 10 юли последният от 12-те млади футболисти и техният треньор са извадени от наводнена пещера в Северен Тайланд, след 17-дневен престой в нея. Съдбата на футболния отбор бе следена от целия свят, като американски и британски експерти по гмуркане се включиха в спасителните действия и бивш водолаз от тайландския флот загуби живота си.

Жега и огън

През юли-август Европа се задушава в топлинна вълна, която се доближава до рекордните 48 градуса по Целзий и смъртоносни горски пожари бушуват в Гърция, Португалия и Испания. През ноември и Калифорния е опустошена от най-смъртоносния пожар досега: 85 души загиват, преди огнената стихия да бъде потушена две седмици по-късно.

Саудитски журналист бе убит

в консулството в Истанбул

На 2 октомври саудитският журналист дисидент Джамал Кашоги, сътрудник на „Вашингтон пост“, влиза в консулството на страната си в Истанбул и никога повече не излиза жив от там. След повече от две седмици отричане и противоречиви изявления, Рияд признава, че той е бил убит в консулството, след „спречкване“. Намесени са различни служители, като накрая идват признанията, че тялото на журналиста е било разчленено. На 13 декември американският Сенат приема резолюция, с която поставят под отговорност принц Мохамед бин Салман, въпреки яростните отричания от Рияд.

Бразилия се отклонява надясно

На 28 октомври най-голямата страна в Латинска Америка поема надясно с избирането на бившия капитан от армията Жаир Болсонаро за президент на Бразилия. По време на особено ожесточена кампания, белязана с реч на омраза и огнища на насилие, Болсонаро е намушкан в корема на митинг през септември.

Междинен тласък за американските демократи

На 6 ноември на междинните избори в САЩ демократите печелят контрола над Камарата на представителите, докато републиканците укрепват мнозинството си в Сената. Последните дни на кампанията се разтърсват от най-тежката антисемитска атака в историята на САЩ, когато нападател убива 11 души в синагога в Питсбърг и от изпращането на заплахи по пощата до известни демократи, включително Хилари Клинтън и Барак Обама.

Бунтът на френските "жълти елеци"

На 17 ноември протести избухват в цяла Франция в противовес на увеличаването на данъците върху горивата и разходите за живот, след което прерастват в по-широко движение срещу политиката на правителството на президента Еманюел Макрон. Протестите на "жълтите елеци", кръстени на флуоресцентните сигнални елечета, носени от демонстрантите, доведоха до безредици и грабежи в Париж. След като правителството оттегля планирания данък върху горивата, на 10 декември Макрон очертава и други мерки за успокояване на гнева, включително увеличаване на минималната работна заплата.

Сделката по Брекзит

На 25 ноември, след 17 месеца на трудни преговори, Европейският съюз и Великобритания се договарят за споразумение по излизането на Великобритания от блока през март 2019 година. Но британският премиер Тереза Мей на 10 декември отлага парламентарното гласуване по сделката, определена за следващия ден, като признава, че тя ще бъде отхвърлена. Тя оцелява след вътрешнопартийния вот на недоверие на 12 декември. Какво ще стане с Брекзит – ще видим през новата 2019.

 

България – а сега накъде?

В България през първите 6 месеца на годината цялата обществена енергия бе насочена към „свирката“, наречена Българско европредседателство. Между другото, вкарването на темата „Западни Балкани“ в европейския дневен ред бе нещо позитивно. После започнаха координираните атаки срещу правителството на прокремълските партии и президента.

Ето как вижда случващото се у нас през отиващата си година политическият анализатор д-р Николай Михайлов:

„Застой. Властта на г-н Борисов е рутинизирана по един порочен начин. Тя знае какво е вършила през годините, какво може да си позволи и какво трябва да побърза да извърши, докато изтече нейният мандат. Това, което обикновено правят, е да връчат на собствената си клиентела в страната ресурси, основно икономически. Кражба на икономически активи, съдебни репресии срещу неудобни хора през Специализирания съд и никаква стратегическа цел. Никаква идея, която би могла да мобилизира обществени сили за минимум неизбежни реформи. Вместо това има процъфтяване на съсловния и на груповия егоизъм, който протестира на улицата, за да извършва натиск върху едно плашливо и себенеуверено правителство, за да получи отстъпки. Това са секторни бунтове, които не решават никакъв политически въпрос и дори не задават тема.“

Въпреки всичко имаше и добри случки за българския национален интерес. Парадоксалното е, че тези събития се случиха извън територията на днешна България. Първото е подписването на т. нар. Преспански договор между Гърция и БЮРМакедония. С което споразумение се вдигнаха бариерите пред членството на Вардарската република в НАТО и ЕС. Така окончателно бяха осуетени десетилетните опити Македония да бъде приобщена към евразийското полит-икономическо пространство. Финален, трагикомичен акорд на тази мрачна епоха бе осъдителната присъда за автократа Никола Груевски, дерибействал в продължение на 10 години в Скопие. Последвана от жалкото бягство на последния в Будапеща, при бате Виктор.

Какво може и трябва да направи София

за сближаване със Скопие?

Македонските учебници по история, в които България е декорирана с епитетите „фашистка“ и „окупаторска“ ще бъдат коригирани, макар и не веднага. Грижата за това ще има съвместната научна комисия, която работи по Договора за приятелство. Но другото трябва да го направим ние. Първо – масирано присъствие на български медии и тв-канали в Македония. Второ – насърчаване от страна на държавата на активното общуване на „народно“ ниво между българи и македонци. Активни побратимявания между градове и села, обмяна на опит между библиотеки, училища, читалища, общини. Най-добрият цяр срещу насажданото с десетилетия недоверие са няколко бутилки ракия, изпити около една дълга обща маса. Само така можем да си припомним общото минало с братята от Вардарско.

Какво друго се случи в България през 2018?

Продължава изключително важното обсъждане на въпроса за купуването на нови изтребители за ВВС. Ако купим американските F-16, ще затворим една страница в Историята.

И още – по подобие на вишеградската Четворка, на наша територия бе направен опит за създаване на т.нар. варненска Четворка, в състав България, Румъния, Гърция и Сърбия. По мнението на някои коментатори, този четворен „съюз“ е грешка – и това се потвърждава от злополучния Балкански съюз от 1912. После през 30-те години на ХХ век е създаден и т.нар. Балкански пакт, който пък откровено бе насочен срещу България… Остава да си отговорим на въпроса – какви дружески отношения можем да градим със „съюзници-разбойници“ като Сърбия и Гърция? Още повече, че Сърбия е далеч от ЕС. Ако трябва да правим европейска „варненска четворка“, на мястото на Сърбия трябва да присъства Хърватия, която е един исторически стратегически съюзник на нашата страна. Но най-плодотворно би било сътрудничеството между България и Румъния – двете страни нямат обременени от миналото отношения и могат да търсят още по-голямо сближение на база общата си история. Да си припомним историческите карти - днешните "румънски" земи са част от Първото и Второто българско царство.

Какво я очаква България през 2019?

Задаващите се избори – за евродепутати и за местна власт – очевидно ще възпроизведат досегашното статукво, с известни вариации. Очевидно е, че въпреки обществено-политическата стагнация краят на епохата „Борисов“ все още не се вижда. Просто защото не се вижда и читава алтернатива.

„БСП и ДПС няма да управляват заедно, защото това е катастрофална коалиционна формула, която единствено е способна да мобилизира публичен бунт. Те знаят това и затова Доган говори за програмно правителство като единствена възможност за участие във властта“, твърди анализаторът д-р Николай Михайлов.

Какво ни остава тогава? Всеки българин да се погрижи за собственото си оцеляване. И начинът за това да е честен и почтен…

За много години!

 

-------------------------------------------------------- 

Бел. ред. Световният обзор е направен с помощта на Франс прес

 

 

 zep

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n