Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Да превърнеш боен кораб в казино или каква е съдбата на съветските самолетоносачи

parenБоряна РАДЕВА

Русия има една от най-добре въоръжените армии в света, но към момента разполага само с един самолетоносач – „Адмирал Кузнецов“. Не е така обаче във времената на СССР в последните две десетилетия на ХХ век. Краят на Студената война води до разпада на могъщата комунистическа империя, а новосъздадените на нейно място държави се сблъскват с бедност, корупция и нерешени териториални конфликти. Русия като правоприемник на СССР, както и останалите новосъздадени държави трябва да решат и един общ проблем – какво да правят с материалното наследство, като въпросът засяга в голяма степен стопанските и военните активи и пасиви на доскорошния гигант. Така военните заводи на голямата империя попадат на територията на различи политически субекти. В Казахстан остава космодрумът „Байконур“, в Украйна – конструкторското бюро „Антонов“ и корабните заводи в гр. „Николаев“. Към момента на разпадането в заводи като изброените се изпълняват поръчки за съветската армия. Внезапно армията вече не съществува, а готовите самолети, танкове и друга техника трябва да намерят приложение и собственик. Именно такава е съдбата на последните съветски самолетоносачи.

Разлики в концепциите

Съветските кораби, носещи авиация, се различават от американските. Сега действащият „Адмирал Кузнецов“ може да носи до 30 самолета за разлика от 11-те клас „Нимиц“ на САЩ, които имат място за 90 изтребителя. Самите руснаци ги наричат „тежки авионосни крайцери“ и ги строят в СССР от 70-те години на ХХ век. Отново за разлика от клас „Нимиц“, които са предимно платформи и имат нужда от бойна група за охрана, руските са въоръжени и могат да изпълняват и задачи, различни от носенето на авиация. Американските обаче са атомни, а това им дава свръхдълъг запас на хода. Единственият атомен самолетоносач на СССР – „Уляновск“, заварва разпада на империята на стапела (съоръжението за строеж на кораби и спускането им на вода) в заводите в гр. Николаев и никога не го напуска.

Друга основна разлика в носещите кораби на двете свръхсили от времената на Студената война е начинът, по който се дава начално ускорение на излитащите самолети на доста късите писти. Американците използват парен катапулт, който изстрелва излитащите изтребители, а руснаците залагат на съоръжение, наречено трамплин в предната част на кораба. Недостроеният атомен съветски самолетоносач по проект е трябвало да разполага и с двете съоръжения. Най-новият американски кериър, който е първият от клас „Форд“ – „Джералд Форд“ има четири катапулта, задвижвани обаче от по-лека и по-ефективна електромагнитна система. Основното й предимство е, че чрез нея самолетите могат да излитат на интервал само от 45 секунди, което е с 25 на сто по-бързо, отколкото при досегашната система. Това означава, че от новия самолетоносач може да излитат с една четвърт повече самолети, отколкото от „Нимиц“. И най-важното – докато американците имат своя нов клас и морската им военна индустрия продължава плавно да се развива, в Русия засега само обсъждат какъв да бъде следващият самолетоносач и спорят за това, от какъв вид да бъде.

Разпадът на Съветския съюз заварва 6 тежки авионосещи крайцера и един атомен – в строеж. Четири от тях – „Киев“, „Минск“, „Новоросийск“ и „Баку“, са строени през 70-те години на ХХ век. Обща особеност на четирите кораба е, че могат да приемат само хеликоптери и самолети с вертикално излитане и кацане. Последният, преименуван на „Адмирал Горшков“ в състава на руските ВМС, по-късно е преоборудван в класически вид самолетоносач с възможност за стандартни самолети и е продаден на Индия. Сега корабът носи името „Викрамадитя“ и е част от индийските ВМС. Още през 1994 г. „Новоросийск“ е продаден на Южна Корея, а през 1997 г. е нарязан за скрап. Отново на Южна Корея за скрап е продаден и „Минск“ през 1995 г., но през 2006-а съдът е препродаден на Китай и се превръща в експонат от тематичния парк Minsk world в Шънджан, а през 2016 г. в тематичен парк в Нантун. Самолетоносачът „Киев“ също влиза в увеселителния бизнес. През 2000 г. е купен от Китай, превърнат е в хотел и е поставен в тематичния парк „Бинхай“ в Тиендзин. Всички тези кораби остават в състава на новия руски боен флот. Причината за продажбата им е невъзможността на тогавашната държава да ги поддържа и обслужва.

Непостроеният флагман на съветския флот

На украинска територия през 1991 г. остават три самолетоносача – сегашният руски „Адмирал Кузнецов“, „Варяг“ и строящият се атомен „Уляновск“. Съдбата на трите машини е доста интересна. Тежкият авионосен атомен крайцер „Уляновск“ също пада жертва на тежката икономическа обстановка, последвала разпада на социалистическата федерация. Машината е разработена в Невското конструкторско бюро през 1984 г., а целта е тя да се превърне във флагман на съветския флот. Планира се това да е първият от четири подобни кораба. Официалната церемония по залагането на стапела (тоест началото на строежа) е на 25 ноември 1988 г. в Черноморския корабостроителен завод в Николаев, веднага след свалянето оттам и пускането на вода на самолетоносача „Рига“, по-късно наречен „Варяг“. Още на 4 октомври непостроената машина е зачислена в състава на съветските ВМС. Строителството на бъдещия флагман тече интензивно и към средата на 1991-ва конструкцията достига обща маса от 27 000 т, а готовността е доведена до 18,3 процента. На 1 ноември 1991 г. ВМС изключва „Уляновск“ от състава си и престава да го финансира. Известно време заводът със собствени средства опитва да поддържа монтажа. На Коледа 1991 г. обаче се разпада самият СССР. В началото на следващата година Русия и Украйна окончателно се отказват от по-нататъшното строителство. До октомври 1992-ра стапелът е освободен, а „Уляновск“ е разфасован.

Ако беше построен, атомният самолетоносач на СССР щеше да носи до 70 летателни апарата, сред които 24 самолета СУ-27К, 24 МиГ-29, 4 самолета с локатори Як-44, 16 противокорабни хеликоптера КА-27 ПЛО и 2 спасителни вертолета КА-27ПС. Трамплинът му щеше да е с ъгъл 14 градуса и дължина 51 м, а пистата за кацане щеше да е с дължина 228 м. Атомният реактор на машината по план е същият, който се използва на тежките ракетни крайцери тип „Киров“, какъвто е действащият руски „Петър Велики“.

Как “Варяг" стана "Ляонин”

Стана ясно, че през 1988 г. от стапела в заводите Николаев слиза „Рига“, за да застъпи проектът „Уляновск“. През 1990 г. „Рига“ е преименуван на „Варяг“. След разпада на СССР корабът остава за Украйна, но при 67 процента техническа готовност оборудването му е прекратено през 1992 г. Още преди разделянето на Черноморския флот същата година от украинска страна правят предложение на Китай да купи кораба. Пекин изпраща специална комисия да оцени „Варяг“.

Шест години по-късно тежката машина е купена от китайската компания „Чън лот травъл ейджънси“. Официалната цена е 25 млн. долара, а целта на покупката – корабът да стане част от увеселителен парк с казино на борда, подобно на самолетоносачите „Минск“ и „Киев“. Превозен е на буксир до Китай с тази цел, но вместо това е достроен като самолетоносач.

Буксирът започва през 2000 г., но Турция под влиянието на САЩ не допуска преминаването на „Варяг“ в продължение на 16 месеца. Официалният мотив за спирането е, че толкова голям корпус без собствени двигатели може да доведе до тежки навигационни последствия. Докато текат преговорите с Анкара, корабът циркулира в Черно море. На 2 ноември 2001 г. турските власти най-накрая дават разрешение и авионосецът минава проливите под буксира на Haliva champion и „Николай Чикер“.

На 3 ноември на излизане от Дарданелите групата попада в буря, която достига 9 бала по скалата на Бофорт. През нощта се къса буксирно въже и корпусът на самолетоносача става неуправляем със седем души екипаж на борда. По-късно хората са спасени с хеликоптер на гръцката брегова охрана. „Варяг“ обаче дрейфува в Егейско море до 4 ноември. Лошото време пречи на моряците да установят контрол над машината. На 6 ноември при опит да се възстанови буксирната връзка загива морякът Арес Лин от Haliva Champion. Чак на 7 ноември контролът над кораба е възстановен.

Правилата за движение в Суецкия канал забраняват преминаването на кораби, които не се движат на собствен ход. Ето защо на „Варяг“ се налага да премине през Гибралтар и да заобиколи цяла Африка. Така съветският самолетоносач изминава 28 200 км със средна скорост 11 км в час. „Варяг“ пристига в Китай на 3 март 2002 г. и веднага е настанен в корабостроителница в Далян, провинция Ляонин.

Цената от 25 млн. долара включват 20 млн. платени на Украйна и 5 млн. – цената на пътешествието. Бизнесменът, осъществил покупката и превоза, продава машината на китайското правителство. Той твърди, че е похарчил не по-малко 120 млн. долара в периода 1996–1999 за самолетоносача. Официален Пекин обаче му дава само 20 млн. долара за покупката и му заплаща документално потвърдените разходи.

На 25 септември 2012 г. корабът официално влиза в състава на китайските ВМС и е един от двата авионосеца на Китай. Получава името „Ляонин“. По данни от Уикипедия от самолетоносача са демонтирани пусковите установки за противокорабни ракети П-700 „Гранит“, които са били поставени в носовата част. Палубните шахти за ракетите са запушени. Така се освобождава допълнително място за резервни части. Така „Ляонин“, който е от същия клас като руския „Адмирал Кузнецов“, се приближава до концепцията на типичния самолетоносач платформа.

Похищението на “Кузя”

Звездата на руския флот – самолетоносачът „Адмирал Кузнецов“, в момента е единственият руски подобен кораб. Наричат го на галено „Кузя“. Наскоро плавателният съд претърпя инцидент, след като се срина от платформа за ремонт в Мурманск. Платформата – плаващ док, строен по поръчка в Швеция през 70-те години на ХХ в., все пак пострада повече.

Построен е подобно на останалите от Черноморския корабостроителен завод в Николаев. Спуснат е на вода на 4 декември 1987 г. Първоначално се казва „Рига“. Прекръстен е на „Леонид Брежнев” след смъртта на съветския ръководител. После носи името „Тбилиси“. На 8 септември 1989 г. корабът се сдобива с екипаж. На 4 октомври 1990 г. корабът е преименуван за последен път на „Адмирал Кузнецов“.

От януари 1991-ва самолетоносачът официално е зачислен към Северния флот. През ноември същата година командирът на кораба Виктор Яригин получава телеграма от председателя на върховната Рада на Украйна Леонид Кравчук, който го уведомява, че крайцерът вече е собственост на държавата и че до избирането на правителство машината трябва да стои на рейд в Севастопол. Яригин решава, че държава с името Украйна все още не съществува, тъй като не е проведен референдум за независимост. Така командирът решава да следва заповедите на Северния флот на СССР и на 30 ноември 1991 г. потегля за Босфора. Част от екипажа и летателния състав остават на брега. Такава е руската гледна точка, описана накратко в Уикипедия. От Киев до ден днешен наричат потеглянето на самолетоносача отвличане.

Интересен момент е, че корабът подава официална заявка към Турция да премине Босфора, но не я получава. Същевременно никой не спира машината при преминаването. Между 1 и 24 декември самолетоносачът заобикаля цяла Европа и стига своята постоянна база от тук нататък във Видяево, Мурманска област.

Летците, които остават на брега, се разделят в решенията си. Тези, които избират Русия, стават част от 279-и полк на корабната руска авиация, а другите се присъединяват към украинската армия.

„Адмирал Кузнецов“ се отличава от съветските си предшественици със способността от него да излитат модифицирани варианти на Су-27, МиГ-29 и Су-25. Предназначен е да поразява големи надводни цели, както и да осъществява десант. Върху него могат да плават 28 самолета и 24 хеликоптера. Тъй като корабът е с ограничено място за летателни машини, авиопаркът се променя в зависимост от задачите. Според справочника Military Balance за 2016 г. основната авиация на самолетоносача са изтребители бомбардировачи МиГ-29К и МиГ-29КУБ. Общо те са 26. Към тях се прибавят 18 тежки палубни изтребителя Су-33. В зависимост от поставените задачи могат да се прибавят и хеликоптери Ка-27 и ударно-десантни вертолети Ка-29. Авионосецът има и 12 пускови установки за ракети „Гранит“.

Любопитен факт е, че „Адмирал Кузнецов“ е единственият самолетоносач в света, който има право да се намира в Черно море, тъй като по конвенцията „Монтрьо“ минаването на класически самолетоносачи през Босфора и Дарданелите е забранено, а руския кораб има ракетно въоръжение и така минава в клас крайцер. Единствено „Адмирал Кузнецов“ е участвал в бойни действия – в Сирия през 2017 г.

-------------------------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този текст е в Информационния център на МО

 

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n