Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Казва в интервю историкът проф. Пламен Павлов

pavРосица ЦОНЕВА

Професор Пламен Павлов е роден през 1958 г., доктор е на историческите науки. Завършил е история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и преподава в него „история на Византия и на средновековните балкански държави“. От 1998 до 2002 г. е председател на Агенцията за българите в чужбина към Министерския съвет. Автор е на научни студии, книги, учебници, енциклопедични издания. Негова е книгата „Левски. Другото име на свободата“, която трябва да присъства в библиотеката на всяко българско семейство. Брилянтен публицист, популяризатор на историята ни.

 Проф. Павлов, какво се случва на преговорите на Българско-македонската комисия? Имат ли всъщност ясен мандат нашите представители в нея за изясняване на историческите спорове?

– За съжаление, нямам информация има ли мандат и какво би могъл да представлява… В и без това пестеливата информация за въпросната Комисия от наша страна представителите ни – назначени от МВнР, не се казва нищо по този въпрос. Ясно е обаче, че Комисията има консултативни функции. Както излиза обаче, всяка от двете групи в Комисията консултира своето правителство, което според мен е куриозно.

Излиза, че всяка от двете страни има право на „своя“ истина. А истината, както знаем, не е моя и твоя, истината си е истина. Затова не е необходимо да правим компромис и „да отстъпваме“, това не е търговска работа. Да се коригира трябва отсрещната страна. Защото и друг път съм казвал, че няма ли документ, няма история. И само документите потвърждават историческата истина. Което автоматично поставя въпроса за границите на диалога. Българските историци няма да приемат налагането на тези на абсурден македонски днешен национализъм, който дели историята ни. А историческата истина трябва да е в основата на работата на специалистите от двустранната Комисия.

Смятам, че българските историци и в най-тоталитарните системи не са правили компромиси. Дори когато жива част от народа ни е откъсната в името на пролетарския интернационализъм, историците ни не говорят за македонска нация.

 

Какви са според Вас критериите, на които трябва да се основават разговорите?

– Отново ще подчертая, че има един основен, незаобиколим принцип – историческата истина. Онова, което намираме в автентични документи, хроники, надписи, пътеписи, литературни паметници, в народните песни, легенди и т.н. Не е въпросът дали цар Самуил е наш или техен. А че и хан Аспарух, и цар Симеон са техни. Защото цялата ни история е обща. Навсякъде, когато става дума за историко-географската област Македония, и в домашните, и в чуждите извори, се говори за българи. Така е през последните над тринайсет века, а преди това пък се говори за траки…

 

Ограничават ли се въпросите от историята ни в този дебат в определена рамка и политиците или историците трябва да я зададат?

– Поне за мен няма основа за някакви по-специални дебати, тъй като обективният прочит на историята не оставя място за „спорни“ въпроси – такива просто не съществуват. Разбира се, от онова, което знаем за работата на Комисията, като приоритет се извежда съобразяването на учебниците именно с историческата истина.

Колегите от българската част на тази „билатерална“ Комисия, ако добронамерено се пошегуваме с понятията на отсрещната страна, са сериозни учени, които не биха се съгласили на пазарлъци, както може би си въобразяват определени фактори в Скопие… Политиците биха направили фатална грешка, ако „задават“ каквито и да било „опорни точки“ на учените. А и от българска страна това няма как да стане, убеден съм. Много ми се иска и в Скопие да възприемат нормалната практика, а не да следват отровните мантри на македонизма.

Ако се замислим, какво печели Република Македония от лъжите и манипулациите? Ако някой би спечелил дивиденти, това в никакъв случай не е народът на Македония, независимо дали става дума за българи, или не. Но сега, когато има политическа воля от българското и от македонското правителство и обществата в двете страни да има диалог, добре е да има пълна гласност за разговорите в Комисията. Тези разговори засягат всички, не само дипломатическо-ведомствените среди.

 

Приемането на вече Република Северна Македония в НАТО и по-късно в Европейския съюз ще намали ли, или ще отприщи още повече езика на омразата и агресивността към България на определени кръгове и медии в нея?

– Сигурен съм, че антибългарските сили в Македония си правят такива сметки, но подобна линия е обречена на провал, рано или късно. И все пак, ние като държава, общество, култура и наука трябва да бъдем активни, да водим диалог не само в комисии, но и в най-широки рамки. Какво пречи да се засили културният обмен, да се премахнат пречките за общуването на общия ни народ от двете страни на границата? А и самата граница да бъде не преграда, а зона на оживени контакти. И това не са мои наивни мечти, убеден съм в това, а нормалната посока на двустранните ни отношения.

 

Имаме ли полезни ходове, когато това се случи, или „изпуснахме влака“ за влияние, ако в Скопие високомерно продължат да решават вътрешно-политическите си спорове за сметка на преиначаване на историята ни?

– Разбира се, трябва внимателно, но и достатъчно настойчиво да „отучим“ Скопие от този маниер на боравене с историята. Защото е срамно откровената лъжа да бъде знаме на един измислен „идентитет“…

Ако в републиката, дай Боже, по-скоро победи свободата на словото, антибългарските манипулации ще срещнат отпор от мислещите хора в самата Македония, но засега това става само в интернет и социалните мрежи… Младите хора там са готови да дискутират.

 

Някой очаква ли според Вас да се променят учебниците в българските училища?

– Имало е такива намеци и изказвания от македонска страна, доколкото знам, но не вярвам някой у нас да се съгласи на подобни „компромиси“. А и българското общество е достатъчно зряло, за да приеме подобна линия.

 

Как бихте формулирали успеха на работата на тази Комисия?

– Нямам такава формула, трябва да питате колегите от самата Комисия. Въпросът за учебниците обаче наистина е важен, като в това отношение колегите от българската част на Комисията са напълно прави в позицията си.

 

В навечерието на 19 февруари, годишнината от обесването на Апостола, и малко след това – на Трети март, какво ново могат да кажат историците на днешните българи, от какви клишета е време да се освободим, за да научим уроците си от историята?

– Историците винаги имат какво да кажат, но трябва да има и кой да осъзнае изключителната роля на историята за обществото и държавата. Нека си спомним казаното от Левски за хода на историята: „…времето е в нас, а ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме…“

Тази крилата мисъл на Апостола се цитира често, но той свързва общата ѝ философска рамка със самата България! Или, както е казал на друго място: „За да си добие първата чест и слава нашето мило отечество България, за да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.“

 

------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на това интервю е в Информационния център на МО

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n