Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Митрополит Киприан би могъл да съдейства, за да се включат в повторната ДНК-експертиза в Русия и габаревските останки

blaГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Съдбата на последния руски император продължава да интригува света и днес – 102 години след т.нар. Октомврийска революция. Личността на руския самодържец Николай II и драматичните събития, свързани

с царското семейство, вълнуват всички. А от лятото на 1918 година съдбата на Романови се превръща в най-голямата загадка на ХХ и ХХI век, чието решение чака своя Шерлок Холмс. Защото в историята на Царското семейство има всичко: разтърсваща любов /ако вярваме на нашумелия филм „Матилда“/, историческа жълтевина /ако си спомним меко казано спорната личност на Распутин/, драма, мъченичество и святост. И, ако не желаем да останем само странични наблюдатели и коментатори на тези събития, разтърсили световната съвест и въображение, можем да вкараме за повече цвят и интрига и Българска връзка в този заплетен световен детектив.

През 1922 г. в казанлъшкото село Габарево пристигат няколко руски бежанци. В общината те се записват като д-р Пьотър Алексеев, Матвей Колишев, Сергей Кузмич, Яков Латвинов. След тях идва и една двадесетинагодишна девойка, която се записва с името Елеонора Албертова Крюгер. Няколко месеца след нея пристига и един 18-годишен младеж. Той е записан като Георгий Павлович Жудин. Странни са взаимоотношенията между тези хора, прогонени от родните си места от болшевишката революция. Вероятно, за да не бъде одумвана,

Елеонора и д-р Алексеев се венчават

в черквата през есента на 1924 година. Тогава тя е записана в църковната кондика като 25-годишна вдовица. Този брак очевидно е фиктивен и никога не бива консумиран. За това свидетелстват в спомените си габаревци. Руската аристократка преподавала немски и френски на местните деца, учела ги да рисуват. Местните хора я уважавали и обичали. Една от малките ѝ тайни била, че е пристрастена към опиума. Най-вероятно пристрастяването ѝ става след нейното раняване при бягството им от червеноармейците – когато корабът с белоемигрантите вече се е отделил от кея на пристанището в Одеса, един куршум пронизва шията ѝ. За да успокои болката, д-р Алексеев ѝ давал опиум. После, вече в България докторът ходел есенно време из Хасковско, за да доставя опиум на своята жена, или по-скоро господарка. Но по-голямата грижа за лекаря било крехкото здраве на Георгий Жудин. Според габаревци, Жорж и Нора били много близки, като брат и сестра. Той бил слаб, със жълто лице и болнав вид. Според официалната информация – умира през 1930 година от туберкулоза. Но, да не забравяме, че външните симптоми на туберкулозата и хемофилията са твърде сходни. А госпожа Нора умира през 1954-а. Двамата били погребани един до друг в старото селско гробище…

Изумителната версия, че белоемигрантите от Габарево всъщност са престолонаследникът Алексей Романов и сестра му княгиня Анастасия излиза от дома на местния свещеник. Достолепният отец Христо Няголов почива неотдавна, на патриаршеска възраст. Той е живата история и съвест на Габарево. Като дълбоко вярваща православна християнка, Елеонора Крюгер имала голямо доверие на свещеника, споделяла много неща с него. Десетилетия след смъртта на г-жа Нора синът на отеца – д-р Димитър Няголов пръв заговори, че

знатните руски емигранти всъщност са

членове на династията Романови.

На 13 и на 21 юли 1995 г. биват разкопани два гроба на едно от предполагаемите места, посочено от отец Христо Няголов. В ексхумацията участват проф. Йордан Йорданов, директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН – София и доц. Мария Грозева, ръководител катедра “Съдебна медицина и деонтология” при ВМИ - Стара Загора. Откриват останки от три скелета – два женски и един мъжки, за жалост в много лошо състояние, вследствие на заравняването на старото гробище с булдозери. И все пак, проф. Йорданов твърди, че костите са на мъж, боледувал от хемофилия!

Но историята не свършва тук. През лятото на 1996 година един друг габаревец - бившият следовател Благой Емануилов, прави втора ексхумация. Мястото, където копае, е посочено от други възрастни местни жители, които добре помнят живота и смъртта на Жорж и госпожа Нора. Емануилов попада на тленните останки на двама души – мъж и жена. Сензационният момент е, че при мъжките кости открива запазена руска икона на Иисус Христос!

И все пак, има ли косвени доказателства, че теорията на д-р Няголов не е просто и само хипотеза?

- Да, има такива доказателства! – бърза да ни увери Благой Емануилов. - През юли 1953-а, 16-годишният тогава ученик Петър Христов Петров от Каварна се лекувал в хирургическото отделение на болницата в Балчик.

На съседното легло в болничната стая лежал опериран от херния руснак. Петьо запомнил името му – Петър Замяткин. Запомнил също, че работел в Околийския промишлен комбинат в града като свинар. Една вечер руснакът повикал Петров до леглото си и му казал, че се опасява, че няма да излезе от болницата жив и затова

поискал да му разкрие

една тайна за руския цар.

Но той трябвало да я пази и да я разкрие чак когато порасне. И наистина, Петър Петров мълчал цели 40 години. Едва когато през 1993 год. прочел във вестниците, че при разкопаването на масовия царски гроб край Екатеринбург в Русия не са намерени останки от двете деца на цар Николай II – Алексей и Анастасия, тогава се сетил за разказа на Петър Замяткин. И описал чутото в писмо, което се появи през 1995 год. на страниците на един от юлските броеве на в-к „Днес“, излизащ в Стара Загора.

„Това читателско писмо ме заинтригува силно и аз веднага тръгнах за Каварна“, споделя следователят Емануилов. На 24 август 1995 год. той намерил въпросния Петър Хр. Петров на лозето му край града. Разговаряли в сянката на една беседка. И така, преди революцията в Русия, Замяткин работел в „Охранката“, както наричали Тайната царска полиция. Когато през 1917 год. в Русия нещата се усложнили, един ден той бил повикан при царя. Там заварил военния министър и едно духовно лице. Духовникът поискал от него да се закълне, че ще запази в пълна тайна това, което ще чуе и което ще направи. Замяткин се заклел. След това Царят му възложил секретна мисия: да изведе от двореца двете му деца Алексей и Анастасия и да ги укрие в родното си село близо до Одеса. И там да чакат царски пратеник, когато нещата в Русия се оправят. П. Замяткин взел за придружител своята сестра; заедно с царските деца се преоблекли като селяни и заминали. Стигайки в селото, негов вуйчо му казал, че болшевиките са убили родителите му и търсят и него, за да го убият. Посъветвал го веднага да отидат на пристанището в Одеса, да се качат на кораб и да напуснат Русия. Така и направили. На пристанището била голяма блъсканица. Всеки се стремял да се качи на някой от корабите там. Да се качат на един параход им помогнал някакъв сърбин. В момента, когато корабът потеглял, на пристанището изтрополяла червена кавалерия и болшевиките започнали да стрелят по кораба. Ако не било кучето, което Анастасия притискала до гърдите си, сигурно е щяла да бъде убита. Тя била ранена в шията, а един куршум вероятно засегнал и гръбнака ѝ. Само присъствието на придворния лекар д-р Алексеев спасило живота на княгинята. Когато стигнали до Турция, руснаците слезли на пристанището на Текирдаг. Там настанили Анастасия в болница. Лечението продължило дълго. След изписването на принцесата от болницата, решили да заминат за България.

И така се озовали в село Габарево…

Днес, 23 години след ексхумацията на царствените, според него останки, бай Благой Емануилов е леко обезверен, че историческата истина ще излезе на бял свят. И човечеството ще узнае най-после, че руският престолонаследник и неговата сестра са живели и починали в село Габарево. Все пак, той не губи надежда и е решил от името на своята фондация „Принц Алексей и княгиня Анастасия“, регистрирана в Пловдивския окръжен съд, да създаде една арбитражна комисия от учени-историци, журналисти, висши църковнослужители и други авторитетни личности, които да се произнесат по Габаревския случай.

Между другото, понастоящем в Русия тече втора експертиза на така наречените „царски кости“, открити в местността Поросенков лог край Екатеринбург в началото на 90-те години на ХХ век. Тази експертиза бе предизвикана по настояване на Руската православна църква, поради силните съмнения и колебания, витаещи в руското общество относно кончината на Императорското семейство. Най-лесното решение на Габаревската загадка е да се вземе проба от „нашите“ кости от руски специалисти, които да направят нужния ДНК-анализ. А посредник в тази мисия би могъл да стане Старозагорският митрополит Киприян, който е с ранг на външен министър в Светия Синод на БПЦ.  

rom

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n