Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

И кой е водачът, който може да ни поведе по него

svborisГеорги ТОДОРОВ

Всестранният провал и безпътицата на съвременна България се дължат на срива в общественото ни мислене. Ние недоумяваме какво се случва с нас и какво бъдеще ни очаква. Причината е непознаването на

историята. А за да разберем истинския смисъл на българската история, трябва да се върнем към духовните си корени - т. е. към св. княз Борис.

Какъв е пътят на България? Струва ни се, че отговорът на този въпрос е неясен и труден. Копнеем за истински български водач, който да ни посочи този път и да ни поведе по него. А всъщност отговорът е самоочевиден: пътят на България е Христос. Който е казал: "Аз съм пътят, истината и животът." А българският водач, който от 1150 години ни посочва този път, е св. княз Борис.

Струва ни се, че познаваме добре този владетел, а истината е, че вече от век и половина неговото дело е затулено с неистини. Главната клевета е твърдението, че уж след покръстването св. Борис бил "изклал 52 боляри с целите им родове". Тя се дължи на недопустима груба грешка в превод от латински, залегнала в нашите академични издания. В действителност са били екзекутирани - по закон - водачите на бунта срещу владетеля (висши боили); а също така и техните синове: за да не подновят метежа. Общият брой екзекутирани е 52 човека. Не е имало клане на "родове": жени, деца, старци, невинни близки и далечни роднини... Дори летописецът указва сдържаността на княза, който амнистира всички останали, които са били вдигнали оръжие, за да го убият - низши боили и бунтовници от простолюдието. За съвременниците главното събитие във връзка с потушаването на бунта не са били екзекуциите, а чудото, при което св. Борис с кръст в ръка и с шепа сподвижници надмогва армията на бунтовниците. Това чудо отеква чак в земите на днешна Италия, Франция, Германия...

Преповтаряната клевета срещу Покръстителя има пагубни последици. Създаваме противобългарския мит, че ние, българите, (единствени!) сме се покръстили от страх - т. е. че покръстването ни не е било истинско. Този отровен мит прониква в недрата на нашия исторически светоглед и ни кара да тълкуваме все по-превратно нашата последваща история.

Св. Борис е не само най-великият българин. В цялата световна история няма владетел, който да е направил повече за своя народ: да му даде християнството; да му даде (чрез св. Седмочисленици) славянобългарско богослужение, книжовен език, азбука, книжнина; да му даде висшата култура на своето време (константинополската) във всички измерения - словесност, изобразително изкуство, музика, архитектура, законодателство и пр.; да го спаси от чуждо нашествие (маджарското); да му даде автономна църква; да му даде 30-годишен мир, при който България процъфтява и изживява своя Златен век. Всички духовни, политически, културни и държавнически избори, които прави св. Борис, са боговдъхновени. Затова те са безпогрешни - и през IХ век, и досега. И всички български катастрофи - до ден днешен - се дължат на отклонения от пътя на св. Борис, който път е Христос.

Ние, българите, сме неблагодарни длъжници към св. княз Борис. Не сме построили достоен национален храм в негова чест. Не сме нарисували достойна икона. Не сме написали и два вдъхновени стиха за него. Не сме се покаяли за клеветите, с които 140 години го помрачаваме. Не му се молим за помощ и ходатайство. И най-важното - недооценяваме личността му и не вървим по неговия път.

Често се оплакваме, че в днешна България няма истински водачи. А всъщност св. Борис е нашият най-добър възможен водач - и преди 1150 години, и сега. Всички негови избори са валидни до днес. Но ние отстъпваме от тях - от православието, от светостта, от езика, от книжнината, от покаянието, от нравствеността... И за да извиним своето отстъпничество, го гоним от нашата съвременност и го препращаме в дълбините на историята, лъжейки себе си, че той не е наш съвременник.

 

 

  

   

 

   Fluida

 

 

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n