Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Преди да гласувате за някого, първо го питайте дали вярва, че прадядо му е бил маймуна

maiИван Стамболов - СУЛА

На какво се делят партиите и техните избиратели? Леви и десни, либерали и консерватори, еврофедералисти и евроскептици, промигранти и антимигранти?

На това може би също, но то е мимолетно – днес е така, утре е иначе, едно време консерваторите мяха монархисти, днес са националисти; едно време либералите бяха капиталисти, днес са културни марксисти. А какви ще станат утре, това знаят само Баба Ванга и Нострадамус.

Трябва да открием нещо по-трайно, за което да се хванем, за да не повърнем през борда на своята люшкаща се цивилизация.

Преди всичко партиите и техните избиратели не се делят на едно и също.

Избирателите се делят на такива, които внасят в бюджета (данъкоплатци), и такива, които изнасят от бюджета (организации на субсидии, администрация, включително и частни компании, разчитащи на монополно положение, осигурено им от държавата с нейната армия, полиция, съдилища и затвори; вторите продават задължителни услуги като топлинно счетоводство, гражданска отговорност, трудова медицина и т.н.). Историята нарича тези две групи „стада и пастири“, „роби и робовладелци“, „крепостни и феодали“, „пролетариат и експлоататори“, а

в затвора им викат

„шматки и тарикати“.

Що се отнася до партиите, те също се делят на две или поне би трябвало да се делят, ако искат да предложат някаква интрига. Те съществуват, за да провеждат политики. Всяка политика се определя от някаква идеология (кьоравият интерес и организираната кражба също е идеология), а пък тя произлиза от мирогледа.

Кой е основният въпрос на философията – „Кой съм аз и защо съм тук?“, „Знам ли това, което знам, или знам, че не знам онова, което си въобразявам, че знам, а всъщност не знам?“? Това също, но в основата е въпросът на всички въпроси: „Има ли Бог?“.

Да, от стотина години хората сякаш са се съгласили, че няма, но в предишните хилядолетия е било друго. Тогава, точно както сега на мнозина звучи налудничаво, че светът е създаден по творческата воля на безначална и безкрайна личност, би звучало налудничаво и предположението, че животът се е самозародил случайно и е започнал да се усложнява от само себе си в една по природата си разпадаща се и опростяваща се нежива среда.

Така или иначе, привържениците и на двете гледища са достатъчно многобройни, за да бъдат политически значими. И наистина би било много интересно (и честно), ако партиите, преди да се определят като леви и десни, либерални или консервативни, отговорят има ли Бог или няма. Иначе вече са изпаднали в смешното положение да говорят едно и също – всички са ЗА демокрацията и всички са ПРОТИВ корупцията; всички са ЗА високи доходи и пенсии и всички са ПРОТИВ организираната престъпност. Автобусът е един и обслужва курса от Горно до Долно Нанагорнище. Има значение единствено кой ще го кара и партиите се надпреварват да предлагат всяка своя шофьор. Това не е политика. Аз може да искам да отида другаде, а не в Долно Нанагорнище.

Затова би било много освежаващо, ако партиите започнат пропагандата си с

отговор на въпроса: има ли Бог?

Ще се учудите как драматично влияе този отговор върху всяка една конкретна политика, ако разбира се, партиите благоволят да бъдат искрени.

За тези, които отговорят, че има Бог, животът е създаден умишлено, с някаква цел. Времето има начало и край.

За тези, които отговорят, че няма Бог, животът е възникнал случайно, но неизбежно, защото вселената е безкрайна както в пространството, така и във времето, следователно и най-невероятната случайност ще се случи и то не само веднъж, но безброй много пъти. В един безкраен свят безброй много Бойко Борисовци в един и същи момент казват едни и същи думи, като са го правили неизменно безкрайно назад във времето и ще го правят неизменно безкрайно напред във времето. От тази гледна точка светът даже не е възниквал, ами винаги е бил, пулсирайки между безброй Големи взривове.

Онези, за които няма Бог, виждат смъртта като край на всичко, докато онези, за които има Бог, виждат в смъртта начало на всичко. Те гледат на този свят като на нещо временно, в което са само преминаващи пътници, като на училище, в което човек се учи да познава Бог. Как мислите: без значение ли са тези разлики във възгледите за смъртта? Не оказват ли влияние възгледите за живота и смъртта върху идеологиите, оттам върху политиките и най-накрая върху профилите на политическите партии? Как купува апартаменти политик, за когото смъртта е край на всичко, и как купува такъв, за когото е начало на всичко?

Онези, които вярват, че няма Бог, смятат, че човекът е добър и (преди всичко!) съвършен като апотеоз на еволюцията, следователно щастието е негово неотменимо право, а забавлението – крайна цел на всяко усилие.

Онези, които вярват, че има Бог, също смятат, че човекът е добър и няма как да е иначе, след като е създаден по образ и подобие Божие, но се ражда увреден заради грехопадението на предците, довело до увреда и цялото творение. Човек живее не да се забавлява, а за да се опита с труд и усилие да се завърне в първоначалното си безгрешно състояние, без да има гаранция, че ще успее. Как мислите: би ли имало разлика в поведението на политик, който се мисли за съвършен, и такъв, който се бори да се усъвършенства?

За онези, според които няма Бог, историята е безкрайна и циклична. Или е хаотична, или се подчинява на някакви закони, подобни на природните – безлични, случайни и еволюирали по неизвестна нам логика.

За онези, според които има Бог, историята е линейна, устремена като стрела от своето начало (Едемската градина) към своя край (Страшния съд), когато това, което наричаме „време“, ще свърши и светът ще бъде пресътворен. Как мислите, такива фундаментални различия в мирогледа

дали не се отразяват и на идеологиите?

Парадокс. В същото време, в което невярващите в Бог приемат историята за циклична, хаотична (или евентуално безлично закономерна) и безкрайна, в същото това време са склонни да приемат, че тя е свършила достигайки съвършенството на модерния човек и либералната парламентарна демокрация, след която историята вече няма какво да измисли и ѝ остава единствено да разпространи тази окончателна система по цялата планета, а в недалечно бъдеще и по други планети и звезди.

Следващ парадокс. В същото време, в което невярващите в Бог обявяват края на историята, вярват, че светът е обречен на безкраен прогрес и модернизация. Защо? Ами защото, когато историята свърши, свършва само ей тази история и се превръща диалектически в нещо друго, което продължава да се усъвършенства и модернизира. И така, докато овладеем галактиката, вселената и всичко останало. После ще му мислим. Но те пък, паравселените, са безбройни, защото светът е безкраен не само в пространството и времето, но и в паралелните структури.

Напротив, тези, които вярват, че има Бог, се опасяват, че целият този „прогрес“ (характерен впрочем само за последните има-няма 200 години) ще свърши рано или късно и по-скоро рано, отколкото късно, и по-скоро по неприятен, отколкото по благоприятен за човека начин. Затова и класическата фантастика се дели на утопии и антиутопии.

Но има една разлика между приемащите и отхвърлящите съществуването на Бог, която е по-важна и по-характерна от всички останали – парадигмите на относителните и абсолютните неща. За тези, които отхвърлят съществуването на Бог, истината, доброто и красотата са относителни, защото зависят от междучовешки конвенции, а пък човекът е мерило за всичко. За другите, които приемат съществуването на Бог, именно Бог, а не човекът е мерило за всичко, следователно истината, доброто и красотата са абсолютни, извън волята и преценките на хората.

Вярвам ще се съгласите, че отговорът на въпроса „Има ли Бог?“ е ключов за ценностите и политиките на партиите. Нека всяка партия, преди да вдигне лозунгите в какви срокове и с колко ще повиши пенсиите, да отговори на него, пък хората ще си направят изводите как да гласуват. Лично аз оттук нататък, ако реша да гласувам, ще питам всеки кандидат: „Има ли Бог?“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

---------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този текст е в авторовия блог „Ъплоуднати постинги за делитване“

 

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n