Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Тръбопроводната връзка с Гърция дава достъп на България до азербайджански и до втечнен газ

gazПламен ДИМИТРОВ

Първа копка, която чакаме почти цяло десетилетие. Така може да бъде определена церемонията край прохода Маказа, на която премиерите на България и Гърция дадоха старт на строителството на газопровод, свързващ

преносните мрежи на двете държави. Ако всичко върви по план, след около година и половина нашата страна ще има възможност да внася газ от Азербайджан, а в малко по-далечно бъдеще – и от бъдещия терминал за прием на втечнен газ край Александруполис. Това са лоши новини за досегашния монополист на българския газов пазар – руската компания „Газпром“, но добри за българските потребители.

Историята, или по-точно предисторията на газовия интерконектор Гърция–България, е дълга и поучителна. Идеята за свързването на газопреносните мрежи на двете съседни държави е на повече от 10 години. Сега между България и Гърция има тръбопровод, пресичащ границата при Кулата/Сидорокастро, но той е транзитен и се използва само за пренос на руски газ до Гърция.

След кризата с доставките на руски газ за Балканите в началото на 2009 г. държавите от региона се убедиха окончателно колко е важно да имат различни източници на газ и започнаха да се оглеждат за алтернативи. През същата година правителствата на България и Гърция подписаха меморандум в подкрепа на изграждане на междусистемна газова връзка. През юли 2009 г. българските власти обявиха тази връзка за проект с национално значение

Три години по-късно същото стори

и гръцкото правителство.

В края на първото десетилетие на нашия век втечненият газ тепърва прохождаше на пазарa и бе твърде скъп. Затова като единствен шанс за разнообразяване на доставките за Балканите се очерта Азербайджан с неговото голямо находище Шах Дениз. След люта битка между 2–3 конкурентни маршрута и стоящите зад тях консорциуми през 2013 г. акционерите в разработването на Шах Дениз избраха опцията да пренасят суровината по Трансанадолския газопровод, който пресича цяла Турция от изток на запад, а след това – по Трансадриатическия, който преминава през Северна Гърция, Албания и Адриатическо море, за да достигне Южна Италия.

Шансът на България бе част от газа, течащ по Трансадриатическия газопровод, да бъде отклонен на север към нашата страна. Акционерите в Шах Дениз се съгласиха да доставят част от суровината за българските потребители, като това бе фиксирано в договор – „Булгаргаз“ трябва да получи 25 млрд. куб. м азербайджански газ за период от 25 г., което прави по 1 млрд. куб. м на година. Това е само една десета от общо 10 млрд. куб. м, които ще текат годишно по Трансадриатическия газопровод, но за малък пазар като българския обемът е много съществен и може да покрие една трета от сегашното потребление на нашата страна.

Изграждането на интерконектора Гърция–България обаче постоянно се протакаше и така и не започна до вчерашния ден. Причините за това бяха както икономически, така и геополитически. Ясно е, че гарантираният 1 млрд. куб. м годишно азербайджански газ не може да запълни целия планиран капацитет на газопровода. А незапълнен капацитет означава съоръжението да работи на загуба. През 2016 г. проектната кампания проведе пазарен тест на два етапа, който да покаже кой и колко газ възнамерява да транспортира през интерконектора. На първия етап бяха подадени индикативни оферти за пренос на 4,3 млрд. куб. м годишно в посока Гърция–България и още 1 млрд. куб. м в обратно направление. Когато обаче се стигна до обвързващи оферти, от които няма отказване, обемът, заявен за пренос, остана само 1,57 млрд. куб. м годишно. Това е повече от половината от капацитета на интерконектора, но все пак е много далеч от 3-те милиарда куб. м, които ще бъдат налични след построяване на съоръжението.

От друга страна, акционерната структура на проектната компания се оказа не много подходяща. През 2011 г. в нея влезе консорциумът „Посейдон“, който тогава разчиташе да построи тръбопровод от Гърция до Италия и да пренася газа от Шах Дениз. Тези планове обаче се провалиха, след като компаниите, разработващи азербайджанското находище, избраха Трансадриатическия газопровод. Така в интерконектора Гърция–България не се включи нито един от акционерите в Шах Дениз или в Трансадриатическия газопровод, които до известна степен се припокриват.

Геополитически прът

в колелата на интерконектора

Гърция–България поставяха и силите, заинтересовани от запазването на монопола на „Газпром“ на Балканите. Не е случаен фактът, че почти всички процедури за избор на строител, доставчик на тръбите и строителен надзорник бяха постоянно обжалвани в съда от компании, които очевидно нямаха нищо общо с газопроводния бизнес и единствената им цел бе да протакат проекта.

В тези трудни условия интерконекторът ще стане възможен главно заради геополитическия бонус, получен от Европейската комисия и от българското правителство. Над една трета от стойността на проекта ще бъде покрита от финансов подарък от Брюксел, а близо половината от необходимите пари ще бъдат осигурени чрез изгоден банков заем, станал възможен благодарение на държавната гаранция от страна на България.

Голямата надежда за намирането на липсващите обеми за запълване на капацитета на българско-гръцкия интерконектор е бъдещият терминал за втечнен газ край гръцкото пристанище Александруполис, което е съвсем близо до България. При необвързващата фаза на пазарния тест за терминала бяха подадени оферти за 12,2 млрд. куб. м годишно, което е два пъти повече от планирания капацитет на съоръжението. Разбира се, впоследствие част от заявените оферти ще бъдат оттеглени, но все пак прави впечатление, че желание да използват терминала са заявили компании от Сърбия, Румъния, Унгария и Австрия – все държави, чиято тръбопроводна връзка с Александруполис може да бъде единствено бъдещият гръцко-български интерконектор.

В крайна сметка трябва да е ясно, че интерконекторът с Гърция може и да не доведе до България по-евтин газ от руския, но със сигурност ще усили преговорните позиции на нашата страна пред „Газпром“. Веднъж загубил позицията си на монополен доставчик, руският газов гигант ще бъде принуден да се съобразява с конкуренцията и да сваля цените, ако иска да запази своя пазарен дял. Затова държавната помощ за интерконектора е добра сделка. Нищо, че търговете и за строител, и за доставчик на тръбите бяха спечелени от гръцки, а не от български компании. Интерконекторът ще донесе геоикономически и геополитически дивидент на нашата страна.

Финансирането

– 46 млн. евро осигурени от акционерите в интерконектора в съответствие с тяхното дялово участие;

– 45 млн. евро предоставени безвъзмездно от Европейската комисия в рамките на Европейската енергийна програма за възстановяване;

– 39 млн. евро по оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК). От тях 33,15 млн. евро идват от бюджета на ЕС, а българското съфинансиране е 5,85 млн. евро;

– Заем от 110 млн. евро, предоставен от Европейската инвестиционна банка срещу държавна гаранция от страна на българското правителство.

-----------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този анализ е в Информационния център на МО

 

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n