Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

АЕЦ "Белене", епопеята със самолетите, турският-руски поток и свободата на медиите са сред тях

bulgaДаниел СМИЛОВ

Изборите отминаха, но проблемите на България си останаха. А когато има проблеми, политическите стратегии са две. Едната е те да се решават, другата - да се замазват и замитат

под разни черджета. При нас втората стратегия се ползва изключително активно, като най-много политическа смет може да се намери под патриотичната черга. И в момента там не е много ясно какво точно става, но (както си е обичайно) разменят се обиди и закани, сучат се мустаци и се въртят страшно очи. Борбата срещу джендърите, "ювеналната юстиция” и несъществуващите мигранти продължава с пълна сила, като към тези “опасности” се прибавиха неусетно Норвегия и постхуманизмът. Ако Путин наистина е измислил тези “хибридки”, той е безспорен политически гений, който има пълно право да се забавлява с резултата от причудливите си творения. А този резултат е, че цели политически общности - включително и българската - нищят абсолютни политически глупости и фантасмагории, като междувременно изпадат в частична или пълна управленска неспособност. Брекзит е основният пример, но и в България има с какво да се похвалим в тази посока.

Управляващите от ГЕРБ спечелиха тези избори и сигурно ще изтълкуват победата си като мандат да продължат да замитат следните проблеми:

АЕЦ "Белене"

Страната е “инвестирала” 3 милиарда лева в централа, която като цяло е ненужна и икономически нерентабилна. Истинският проблем е, че тези т.нар. “инвестиции” трябва да се отпишат от активите на енергийните ни предприятия, което пък ще ги изправи пред сериозни финансови трудности. Държавата трябва или да рефинансира НЕК, БЕХ и т.н., и/или да вдигне цената на тока, за да се компенсират тези загуби. Но вместо реално решение на проблема, правителството предпочита да го замете и отложи във времето. Говори се за мистичен (китайски?) инвеститор, който ще ни признае 3-те милиарда инвестиции в Белене, ще завърши централата със свои пари и ще ни даде даже процент в нея (най-малко 30%). Ясно е, че това са фантазии и сънища, но те се тиражират и дори се развива дейност по тях, сякаш са истина: очакваме например конкурс за инвеститор. Целта на тази операция е просто печелене на време. Всъщност, най-добрият вариант е целта наистина да е печелене на време, защото ако в крайна сметка държавата построи централата за своя сметка (чрез заем или гарантирано изкупуване на тока), може да се окаже, че загубите са далеч над 3 млрд. лева.

Епопеята със самолетите

Закупуването на осем нови самолета се превърна в епопея. Ако през последните 15 години бяхме купували по един самолет, сега вече щяхме да имаме два пъти повече самолети. Без да го усетим. Но поради отлагане и замитане на проблема голяма част от тези пари вече ги дадохме за поддържане на старата руска техника. Сега също се правят всякакви опити процесът по превъоръжаването да бъде забавен. От популистка гледна точка това бавене не е лошо - не даваме пари за оръжие. Но сериозно погледнато, такова поведение е просто безотговорно - нашата сигурност се гарантира от НАТО, поради което сме длъжни да се съобразяваме с общите политики и да изпълняваме поетите задължения. От влачене на краката и тупане на топката нищо няма да спечелим - просто губим още доверие и тежест в Алианса и в ЕС.

Газ и тръби. Руски.

След много дълго протакане все пак вече е възможно да купуваме втечнен газ от САЩ. И о, чудо, цената му се оказа по-ниска от тази на руския. Ако бяхме имали подобни възможности преди години, преговорите с Русия биха изглеждали по друг начин. Но вместо на диверсификация, ние разчитахме на Достоевски и културните връзки между братските ни народи. Поради което цената на газа си остана доста висока.

Сега проблемът пред България е следният. Русия ни предлага да използваме парите от транзитните си такси за следващите десетина години, за да построим втора (общо взето паралелна на съществуващата) тръба, по която да минават същите количества газ като досега. Строителството на тръбата ще се извърши, разбира се, от руска фирма. Проблемът е, че България няма да спечели нищо от тази операция - просто ще построи тръба на Русия, която заобикаля Украйна. Замитането на този проблем се състои в твърдения, че с този нов проект ние разгръщаме газовата си инфраструктура, че едва ли не развиваме икономическа дейност. Истината е, че с трите милиарда за втората паралелна тръба можем да направим много други, при това полезни неща.

Еврозоната

България трябва да влезе в еврозоната, но за тази цел са необходими още усилия. Правителството е направило много за икономическата стабилизация: там постигнатото е безспорно - и като финансова дисциплина, и като икономически растеж. Кандидатстването ни за банковия съюз също е добра стъпка. Но членството в еврозоната е най-вече въпрос на доверие. Когато участваме в общата валута, всеки скандал или проблем при нас ще хвърля сянка и върху еврото.

Затова трябва да убедим правителствата на държавите и ЕЦБ, че при нас няма привилегировани икономически интереси, които да минават “под радара” на държавния контрол, да нарушават правилата, да трупат лоши кредити, да източват банки и прочие. Просто казано: трябва да ги убедим, че сме си взели поука от историята с КТБ и че тези, които тогава се ползваха с чадър от банков надзор, служби, КФН, прокуратура и т.н., днес вече не са безконтролни.

Дали обаче е така? На мнозина с право може да им се струва, че вината за КТБ беше стоварена единствено върху собственика на банката. Той обаче беше член на цяла мрежа, която му даваше и политическа, и съдебна поддръжка. С изключение на Цветан Василев, тази мрежа и до днес си е окопана във властта.

Шенген

Холандският външен министър изрично обвърза влизането ни в Шенген с напредък в борбата срещу корупцията и с осигуряването на съдебна независимост. Вместо да се сърдим, че тези въпроси не били свързани, добре е да се концентрираме върху очевидното. Например това, че и мандатът на Сотир Цацаров почти изтече, без да има процедура за търсене на отговорност на главния прокурор. В централизираната прокуратура това е необходимо, защото иначе шефът ѝ трябва да разреши всяка проверка и всяко разследване срещу самия себе си. А имаше скандали като “Костинброд” и “ЦУМ-гейт”, които повдигнаха много сериозни въпроси за ролята на този магистрат.

Шенген е пространство за свободно придвижване и общи правила в най-развит вид. Ако в съдебната ни система има подобни очевидни проблеми, други държави с право могат да възразяват срещу нашето членство. Но вместо да решим този проблем, ние отново тупаме топката и създаваме процедура, която изглежда цели да махне не другиго, а неудобния за властта Лозан Панов, шеф на ВКС.

Ето на това му се вика правова държава.

Медиите

Безспорно е несправедливо да сме на 111-то място по свобода на медиите. Сигурно реално сме по-напред. Но не с много и затова е добре да не си губим времето с поправянето на тази “несправедливост”. Фактите за медиите са наистина тревожни:

-   При печатните издания има де факто монопол на една медийна група, която произвежда проправителствена пропаганда и журналистика със сравнително ниско качество;

-   При частните телевизии нещата бяха по-добре - чуждестранни собственици и степен на плурализъм. За съжаление втората по големина частна телевизия беше купена от местни интереси, в резултат от което редакционната ѝ политика започна поразително да прилича на тази на споменатата по-горе медийна група. С две думи: имаме влошаване;

-   Публичните медии в България винаги са били стожер на плурализма, като в голяма степен радиото все още изпълнява тази функция. Смяната на управлението в БНТ обаче засили проправителствения ѝ уклон, особено по време на изборите. Предстои да видим дали новият конкурс за ръководство ще затвърди тази тенденция.

Тъжна прогноза

При такова състояние на нещата е видно, че България определено има сериозни проблеми. И дори само този кратък обзор би трябвало да е достатъчен, за да отрезви замаяните глави на “победителите” в тези избори. В същото време основната опозиционна партия БСП не успя дори да формулира адекватни управленски приоритети и затова хората не я разпознаха като атрактивна алтернатива. Заедно с левицата президентът Радев продължава да следва идеологически клишета по отношение на Русия и така се превръща в сериозна пречка за реалното решаване на част от тези проблеми.

На този фон премиерът Бойко Борисов не е поставен под силен натиск - и малко да свърши, все е по-добре от нищо. Но по много от тези теми ГЕРБ са достигнали своя максимум - ако опитат да постигнат реално решение, ще се конфронтират с интереси, с които имат най-разнообразни договорки. Точно тези договорки предопределят и тъжната прогноза - замитането на проблемите няма да спре, темата е с продължение: следва проблемът с бедността и неравенството…

 

---------------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този анализ е в DW. Заглавието е от редакцията; текстът е със съкращения.

 

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n