Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Революционер-идеалист или обикновен садист и масов убиец…

staОгнян ДЪСКАРЕВ

Че Гевара - садист или икона? Безсмислено е да се задава този въпрос за Ернесто "Че" Гевара на следните хора и организации: Фидел Кастро, Уго Чавес, Робърт Редфорд,

продуцент на филма "Мотоциклетните дневници" за младежкото пътешествие на Гевара из Латинска Америка, на Нюйоркската обществена библиотека, която продава сувенири на Че, на производителите на облекло Burlington Factory, които произвеждат и продават фанелки "Че", на Майк Тайсън, който се бие на ринга с изображение на Гевара на корема си, на Хосе Луис Монтоа, мексикански полицай с "Че" превръзка на челото си – той вярва, че това го пази от престъпниците.

Не задавайте този въпрос

на Диего Марадона,

който разхожда по света татуировката на Че на рамото си, или на Фрей Бето, съветник по социалните въпроси на президента на Бразилия. Наскоро г-н Бето невъзмутимо заяви: "Трябваше да се учим не толкова от Троцки, а много повече от Че Гевара". Нито на сценаристите и режисьорите на History Channel и Discovery Civilization, още по-малко на холивудските им колеги. Не търсете отговор на този въпрос по страниците на New York Times, Time, Newsweek, Guardian, или в предаванията на BBC и CNN. Не питайте за това Анджелина Джоли, татуирала на неизвестно място на тялото си брадатия революционер, или Карлос Сантана, Антонио Бандерас, Джони Деп – звездни поддръжници на Че. Не казвайте нищо подобно на безбройните световни легиони от антиглобалисти и антиамериканци, които яростно обожават революционния си идол.

Всички те отбелязаха поредната годишнина от смъртта на Гевара, вълнуваха се пред известната снимка на Фреди Алборта на мъртвия герой, където той лежи спокойно и красиво, като Христос в картина на Мантеня. Във връзка с годишнината в родната му Аржентина беше открит четвърти музей на Че, а лявото правителство организира голяма държавна церемония.

Но почитателите на революционера може би не знаят или не искат да знаят -

какъв човек в действителност е бил той

и какво е извършил. Те едва ли се досещат, че Гевара, който мечтаеше да разруши капитализма (и успешно го направи в Куба), днес е една от най-продаваните и вездесъщи капиталистически марки и именно той е причина омразните капиталисти да спечелят милиони. Лицето от най-прочутата снимка на миналия век днес украсява чаши, чинии, запалки, портфейли, фланелки, бейзболни шапки, дамско бельо, чанти, джинси, кутии чай, бутилки с водка. Според британския вестник Observer, дори има прах за пране с реклама "С Че се пере още по-бяло". Иронията е дори по-голяма, защото в зданието в гр. Росарио, където Гевара е роден, до скоро се помещаваше един от най-големите частни пенсионни фондове, Maxima, рожба на приватизацията на аржентинската система за социално осигуряване.

Често се случва, последователите на един култ да не знаят истинската история на идола си. В случая с Гевара те са убедени, че той е въплъщение на любовта, но ето какво казва Че през април 1967 г. на конференцията на трите континента в Хавана: "Омразата е елемент на борбата, непоколебимата омраза към врага, която променя човешкото създание, превръща го в ефективна, жестока, избирателна,

студена машина за убиване".

Идолът на световните миролюбци заявява пред лондонския Daily Worker веднага след разрешаването на кубинската ядрена криза в края на 1962 година: "Ако ракетите бяха останали, ние щяхме да ги използваме срещу сърцето на Съединените щати, включително Ню Йорк". Любимецът на свободолюбивите студенти по света подписва ранната си кореспонденция със "Сталин II" и заклеймява унгарските антикомунистически въстаници от 1956-та, като "фашисти и агенти на ЦРУ". Създава в Куба мрежа от концлагери, където са затворени десетки хиляди кубински младежи, защото са християни, слушат рок музика, обличат се по западната мода или са хомосексуалисти.

"Студената машина за убиване", обаче, разгръща истинските си възможности след революционната победа в началото на 1959 г. От януари до средата на юни същата година Гевара е комендант на крепостта-затвор La Cabana в Хавана. Според книгата "Истинският Че Гевара" от Умберто Фонтова, която излезе на български, за това време там по негова заповед са екзекутирани стотици хора. Гевара оглавява революционен трибунал, издаващ смъртни присъди безспирно, всеки ден, всяка нощ. Заповядал да направят прозорец в офиса му, за да се наслаждава на екзекуциите. И тук Умберто Фонтова е най-информативен и представя неоспорими факти и доказателства. Фонтова, американец от кубински произход, се е заел с тежката и самотна задача да разруши мита за Че. В книгата си той акуратно изброява документирани свидетелства за

садистичните дела

на световния идол.

Подробно разказва за масовите убийства и екзекуции, извършвани без съд и присъда, или по бързата процедура в продължение на години по заповед на Кастро и Гевара. За унищожението на кубинската икономика от Гевара, който след като изпълнява ролята на Берия и Химлер в Куба, е назначен за председател на националната банка и министър на индустрията.

Но революционният фанатизъм побеждава над "икономиста" и Гевара решава да напусне Куба. Изпраща раболепно писмо за сбогом на Кастро, който с удоволствие се отървал от него, и заминава за Конго и Боливия да освобождава трудовите маси. На това място съвременните революционни романтици се възторгват от идеализма на Че, който доброволно напуснал висши държавни постове, за да рискува живота си в джунглите. Предлагам им да се възхищават и от идеализма на терористите-самоубийци, които дават живота си за делото, както и от идеалиста Осама Бин Ладен, заменил милионите си с една пещера.

Последният ден на Че е подробно описан в книгата на Умберто Фонтова. Тогава на Гевара се случва онова, което най-много обичал да прави на другите и е показателно - почти винаги безсърдечните тирани са и изявени страхливци. Той е заловен от боливийската армия, подпомогната от офицери от ЦРУ. Един от тях е кубинецът Феликс Родригес. Според него и капитан Гари Прадо от боливийската армия,

Гевара се предал с пълен

пълнител в пистолета,

като викал: "Не стреляйте! Аз съм Че, ще ви бъда от полза жив, а не мъртъв!". Жалкият му край е в пълно противоречие с легендата, че се сражавал героично, до края, до последния куршум. Тази легенда се повтаря десетки години от многобройните му биографи и единственият им източник е... Фидел Кастро!

Легендата за Гевара е старателна, изключително успешна измислица на световната левица. Този мит е едно от най-изумителните и масови заблуждения в писаната история. Днес, толкова години след смъртта му и след безславната кончина на комунизма, във века на Интернет, нему са подвластни стотици милиони хора. Ако идолът им беше победил в целия свят, сега сталинизмът щеше да бъде глобална политическа структура на Земята.

Геваристкият мит е красноречиво доказателство за космическото лицемерие на световната левица. Почитателите на Че осъждат Пиночет, Сомоса и Алфредо Стреснер, но не обръщат внимание на престъпленията на Кастро и Гевара.

И все пак в "Мотоциклетните дневници" има и нормални, човешки страници, в които младият Че се вълнува от неизвестните приключения на пътешествието, възхищава се от прекрасния изгрев над океана, опитва се да помогне на непознати пътници. Дали в последния си час, когато е лежал на пода на селското училище в боливийската джунгла, си е спомнил за това пътуване? Дали е помислил за кървавата диря от хиляди животи, които погуби в името на жестокото си, обречено учение?

Веднъж се разхождах сред гъстите тълпи на Манхатън. Срещу мен се появиха момче и момиче с вездесъщото лице на гърдите. Понечих да ги отмина, но очите ми машинално се спряха на надписа под изображението на Гевара: "Имам тениска ‘Че’, но не знам защо".

Светът върви неумолимо напред и старите митове, макар и трудно, някога ще умрат.

 

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n