Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Писателят Мартин Ралчевски за дълбоко погрешния жест да посегнеш сам на живота си

fire 

Мисля си тия дни за четиримата души, които влязоха в черната статистика. За 38-годишната майка от София, за човека от Сандански и за мъжа от кв. Редута, който преди това уби и малкото си дете.Тия новини някак ни убягват покрай преговорите за новото правителство. Дай Боже политиците да имат разум и да разберат, че това, че имаме толкова партии в този парламент е знак от Горе, че трябва да се обединим и да имаме обща отговорност. Но друга ми беше мисълта. 

Трима души (и едно детенце) вече не са между нас. Дори и да успеят да удължат живота на самозапалилите се, те така или иначе, скоро ще умрат. Много тъжна картина.
Опитах се тук-там да пиша каментари във вестниците под страшните новини, че това е нещо крайно неприемливо и безумно, но сякаш никой не ме разбра. А то е именно такова – грозно, неприемливо и безумно деяние. Каквито и да са мотивите, подобни публични прояви са недопустими според мен. Но това за публичността на деянието е второстепенното. Най-важното е, че човек е вечен. Веднъж получил битие, няма излизане от него. Небитие няма. Дори и да убиеш тялото си, душата ти продължава да живее. Има единствено: вечно битие. Тук то е факт, а отвъд то е: вечна радост или вечно страдание. За самоубийците участта е вечно страдание, уви!
Миналата есен, когато писах „Измама”, книгата ми за самоубийците, имах точно това предвид, че Бог не може никой да Го измами. Никой не може да се откаже от живота. Колкото и да му изглежда труден той. Е, разбира се, може да се опитаме да се самоизмамим, като допуснем, че ще изчезнем след като убием тялото, но ако се окаже, че после пак сме живи?! Не е ли много голям този риск?
Бог да помогне на тези тъжни хора, които сега берат души в болниците в страшни мъки.
А на онези от вас, на които дори и много отдалече минават като проблясаци някакви мисли за съпричастност към тези постъпки ще кажа: Ей, я се събудете! Животът по-често е хубав. На тази земя винаги има някой, който ви обича. А дори да мислите, че няма такъв човек, бъдете сигурни, че Христос ви обича. Наблюдава ви и бащински очаква, когато имате трудности, да се обърнете към Него само с две думи: ''Прости ми и ми помогни...''

   

lloonnm

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n