Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Историята, която превръща човека от млекопитаещо в духовно същество

bgИван Стамболов - СУЛА

Каква трябва да бъде позицията на България към Македония? Може да бъде всякаква – прагматична, дипломатична, рационална, сантиментална – и за всяка ще се намери

основание. Във връзка с очакваната на 17. октомври покана към Македония за започване на преговори за членство в ЕС, у нас се повдигнаха отново стари въпроси и то с острота, стигаща дотам, че да трябва да решаваме дали да подкрепим македонците или не.

От днешна гледна точка отговорът е прост – да я подкрепим, защото сме я признали за независима държава. Обаче днешната гледна точка не е единствена.

Макар че в момента България няма свой ясно дефиниран национален идеал (от което страда, защото се чувства недовършена), в най-новата си история е имала точно три и то големи национални идеала. Първият е в края на 19. век и това е мечтата за независима суверенна държава. С обявяването на независимостта през 1908 и същинското начало на Третото българско царство този идеал и на теория, и на практика е постигнат.

Вторият голям национален идеал е обединението на Отечеството в неговите етнически граници, тоест в границите на Българската екзархия, призната дори от Османската империя чрез султан Абдул Азис през 1870. До неговото осъществяване се приближаваме през Втората световна война, но историческите реалности след това ни принуждават да се откажем и така вторият голям национален идеал остава непостигнат.

Третият национален идеал беше свързан с падането на тоталитаризма и се изразяваше в стремежа ни за приобщаване към т. нар. „цивилизован свят“, тоест към членство в НАТО и Европейския съюз. Този идеал беше постигнат през 2007 и след него си нямаме сериозен, голям и истински национален идеал. Резултатът е 2:1 в полза на националните идеали.

Ако разглеждаме въпроса за Македония от гледна точка и на трите идеала, а не само на последния, той вече не е толкова прост, защото според другите два Македония не е отделна държава. И това убеждение се подразбира всеки път, когато честваме Съединението или Независимостта, Априлското или Илинденското въстания, славата и позора на войните. Но, както обичаха да казват бабите ми, всичко това е минало-бешело.

Нека първо си отговорим на въпроса добре ли е Македония да влезе в Европейския съюз? Докато сме на мнение, че този съюз трябва да продължи да съществува (а ние все още сме непоколебимо на това мнение), добре е да влизат нови членове, разбира се при покрити критерии и изпълнени условия, включително и без неизгладени противоречия със съседите. С присъединяването на нови народи „империята“ се разширява териториално, укрепва икономически и демографски и забогатява; светът я тачи повече. Извън всякакво съмнение е и практиката го е доказала, че влизайки в съюза, всяка нова държава получава две важни придобивки – икономически ползи и поне донякъде гарантирано върховенство на правото.

Върховенството на правото е необходимо, за да се знае какви са точно правилата на играта и да има гаранция, че стопанските условия няма да се променят час по час по нечия прищявка. Отношенията между държавите-членки могат да се осъществяват, единствено ако почиват на непоклатима нормативна основа. Най-сетне за гражданите е важно да знаят, че ако собствената им държава се самозабрави, „има на кого да се оплачат“. Затова едно от най-важните условия за присъединяване е синхронизирането на националното законодателство с европейското.

Икономическите ползи са очевидни дори и у нас, няма нужда да търсим доказателства по-надалеч. Без да изреждаме конкретни примери, нека си спомним как изглеждаше България преди 2007 и как изглежда сега – икономиката е сигурно в пъти по-голяма, износът расте, селското стопанство излезе от колапса и сега изглежда много добре, въпреки апокалиптичните стонове, че сме ударили дъното, че мрем от глад. За пътищата и за строителството в градовете няма какво да говорим. Само си представете днешна България без европейските фондове – най-големият кошмар на всяко управление е: „Ами ако ни спрат парите от Брюксел?!“; правителства са падали заради тези пари. Искаме ли и съседите ни да са така? Искаме, защо да не искаме! Е, с Турция е малко по-различно, но за България категорично е по-добре Сърбия и Македония да са членки на ЕС, отколкото да не са. Чувал съм вещи националисти дори да казват, че единственият начин да си върнем Македония в съвременните геополитически условия, е да ѝ помогнем да влезе в Европейския съюз. И тук стигаме до неизбежното „но“.

Проблемите между България и Македония, особено ако ги разглеждаме като две отделни независими държави, са много и засягат преди всичко идентичността, откъдето и държавността. А при неизяснени условия на държавността, нормалните взаимоотношения между държавите и между народите са невъзможни. Когато настана време да се иска от България подкрепа за членство на Македония в Европейския съюз, споровете за идентичността стигнаха до точката на своята неотложност. Изглежда въпросът наистина е от важно национално значение, защото станахме свидетели на радващо окото и душата единомислие между основни центрове на държавна и политическа власт – правителство, президентство и ВМРО, което – да не забравяме! – все още означава „Вътрешна македонска революционна организация“.

Президентът, след среща на засега безплодната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси, поиска българската подкрепа за Македония да е под условие и всички се съгласиха с него. Условието е да се обърне особено внимание на учебните планове и програми в македонските училища, на текстовете в учебниците, на надписите в музеи, на паметните плочи, както и на позициите на обществените медии.

Съвсем правилно. Не е нужно да изискваме нищо повече или по-малко от това. Но давате ли си сметка колко е трудно? Исканата промяна означава македонците да се отрекат от всичко, което са им втълпявали в продължение на две поколения. Или, хайде, ако не от всичко, то от важни и болезнени неща. Иначе нека се чувстват потомци на Александър Велики – това е тиха лудост, която не пречи никому. Дето се вика, тя и руската пропаганда може да прояви интерес към тази доктрина, защото ако македонците са потомци на Александър, то излиза, че Александър е славянин, пък всеки славянин е малко или повече руснак (дано не ме чуят поляците!).

Исканите от нас промени са трудни, фундаментални, но не и невъзможни. Да си припомним как след 1944 обучението в българските училища направи идеологически завой на 180 градуса, включително и що се отнася до националния ни възглед за Македония. В момента пък се опитваме да се обърнем от същото това обръщане и да се установим в първоначално положение, очиствайки се от лъжи и идеологически манипулации. И със сигурност ще го направим. Така че промяната в учебните програми на Македония не е нещо невъзможно. Трябва да настояваме за нея и с нея да обвързваме всеки следващ етап от подкрепата ни по пътя на Македония към Европейския съюз. Същото е и по останалите изредени от президента точки.

Либерално-технократските публични говорители, разбира се, заеха специфична позиция: обявиха застъпниците на всичко изредено дотук за „втренчени в миналото, поради което не виждат бъдещето“. Колко типично! И за комунистите беше изключително важно да не се интересуваме от миналото или пък, ако не може съвсем да минем без него, да се интересуваме по единствения правилен начин – начина на Партията и на класата!

Всъщност историята, която е наука за паметта, превръща човека от млекопитаещо в духовно същество. Историята е тази, която ни помага да разберем кой кой е, независимо от това за кого се представя. Затова комунистите стигнаха дотам в опитите си да заличат историята, че посегнаха и на родовата памет до такава степен, че и в момента има хиляди хора, които не знаят как се казват бабите и дядовците им.

Историческата тема била най-трудната, твърдят същите публични говорители. В крайна сметка важна е истината. Нищо трудно няма в историческата тема, когато крайна цел на нейното изследване е истината, а не идеологическата пушилка. Нали историята божем и тя е наука! Нали работи със световно признати ФАКТИ? Нека видим кои са тези факти в историята на Балканите от последните хиляда години, пък тогава ще ни стане ясно и кой кой е и за какво се бори. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

bg

-----------------------------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на този анализ е в авторовия блог „Ъплоуднати постинги за делитване“

 

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n