Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Френският президент е безчувствен, ненадежден и обсебващ

makГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Външнополитическото поведение на френския президент през последните месеци е безчувствено, ненадеждно и обсебващо. Но със сигурност е неевропейско. Когато в Германия в

понеделник възпоменателните мероприятия приключиха, във Франция училищата и магазините останаха затворени. 11 ноември, денят, в който преди 101 години приключи Първата световна война, е празник във Франция. Повод за възпоменание на стотици хиляди млади мъже, загубили живота си в борбата срещу германците.

Този път Еманюел Макрон се ангажира с 11 ноември много незабележимо. Денят е отбелязан с посещение в Берлин, където празнува падането на Берлинската стена в неделя вечерта заедно с федералния президент Франк-Валтер Щайнмайер и канцлера Ангела Меркел. И с мирна конференция, която Макрон организира в Париж на 12 ноември.

От гледна точка на Германия фактът, че споменът за Първата световна война остава толкова жив във Франция може да събуди учудване. На него държат не само учителите по история, но и семейства в цялата страна. Националните възпоменателни календари следват различен ритъм.

Не пречи да изясним, колко сериозен е Макрон по отношение на френско-германското сътрудничество. И доколко неговата политика е фокусирана върху бъдещето.

Миналата година, когато беше отбелязана 100-годишнина от края на Първата световна война, Макрон завърши едноседмично историческо турне. То беше посветено колкото на миналото на страната, така и на него самия като президент, стремящ се да пише история. То не беше скромно. Освен това се превърна в контрапункт на остарялата политика за историческата памет, която Франция често подхранва. Национална гордост, шовинистично жестове на превъзходство – всичко това липсваше. По-малкият по мащаб военен парад накара генерали и офицери да възнегодуват срещу своя президент.

Година по-късно Макрон вече се представя в друга светлина. Той изглежда все по-малко като равен партньор и повече като наследник на империя.

„Франция Ви обича”, заяви по-рано президентът пред депутатите на германския Бундестаг. Междувременно любовта на Макрон изглежда повече като любовта на родителите към детето: „Обичам те, така че трябва да си сложиш шапка“. Или да увеличиш бюджета си за въоръжение.

Външнополитическото поведение на Макрон през последните месеци е безчувствено („НАТО е в мозъчна смърт”), ненадеждно (няма присъединяване към ЕС за Албания и Северна Македония) и обсебващо (Европейският парламент трябва да одобри неговия кандидат). Но едно нещо категорично не е – европейско.

Макрон е с катер в открито море

В продължение на две години Макрон наблюдаваше как Германия не се грижи за шапката си, защото беше заета с прическата си. САЩ се оттеглят от споразумението за трансатлантическото партньорство? Добре, трудно е. Но какво ще стане, ако Хорст Зеехофер взриви голямата коалиция?

Ако човек се концентрира върху начина, по който Макрон съобщава своите външнополитически планове, това дава повод за раздразнение. В свое интервю той описа геополитическата ситуация в света, сякаш е единственият, който я осъзнава. Това прави сътрудничеството изтощително. В същото време то е лесно, защото Макрон е последователен и ясен. Както и преди той иска сближаване на европейците на военно, финансово и социално-политическо ниво. И вижда себе си не само като източник на идеи, но и като лидер.

Ако се запитаме честно, защо Макрон е толкова раздразнен, единият от възможните отговори е, че това негово поведение е предвестник на несигурно бъдеще. Начело на Германия все още стоят големи играчи като ХДС и СПГ, които продължават да се движат, независимо от пробойните в корпуса им. Във Франция пък популярните (народните) партии вече залязоха. А Макрон се е качил в моторна лодка в открито море. Вдясно или вляво, важното е да бъде той. Това е опасно за демокрацията във Франция. Успехът на Макрон се основава на факта, че той облагородява крайната десница с единствената опозиция. Но именно тази радикализация на дискурса заплашва и Германия…

 

Франция може само да се надява възможно най-скоро срещу Макрон да се изправи една сериозна опозиция. Европа разбира колко дразнещо може да бъде господството на Макрон. Французите живеят с него вече две години и половина. Страната има нужда от демократична и избираема алтернатива.

-------------------------------------------

Анализът е на “Зюддойче Цайтунг”; заглавието е от редакцията

 

 

sa

 

   Fluida

lo

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n