Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Още за консуматорския консенсус и суеверията, свързани с Коледа

dqИван Стамболов - СУЛА

Ако ви попитат какво е Коледа за вас, защо празнувате Рождество, вие сигурно ще отговорите, че защото е уютен семеен празник, заради добротата, която се излъчва от него,

заради особения коледен дух и дори може да добавите, че на Коледа стават чудеса. Заблуждавате се. Всичко това не е достатъчно. Коледа е нещо по-голямо и я празнуваме включително и по някоя от следните три причини: разкош, суеверие или християнство. Въпросът е да решим по коя. Или по-точно не да решим, защото сме го решили отдавна, а да си признаем.

За европейците, пък и за всички останали християни (настоящи или бивши) Коледа все още е празникът Рождество Христово, дори и в много от случаите само формално, само доколкото все още се поставя Витлеемската звезда на върха на елхата и по витрините на магазините се подреждат композиции от статуетки на пещерата, яслите, Младенеца, Мария, Йосиф, животните и влъхвите. Това личи и по все още нереформираните имена на празника в различните страни (няма ли вече да забранят думата „Рождество“, както забраниха „негър“!) – на френски е Noël, на испански – Navidad, на италиански – Natale – и в трите случая означава „рождество“ от латински nascentia (рождение) и natalis (рожден ден); на английски и немски е по-различно – Christmass (буквално „Христова литургия“) и Weihnachten или Weihnacht (свята, осветена нощ) от weihen – „посвещавам“, „освещавам“, но и „кадя“; на руски си е Рождество, на румънски – Nașterea Domnului (Рождество Божие), на сръбски – Божић (среща се и в български), на гръцки Χριστούγεννα (Рождество Христово) и на български – Рождество или Коледа. Защо „Коледа“? Според някои това е славянското божество на младото слънце Коляда или Колада, но пък аз и БАН сме на мнение, че 3-4 века преди славяните да ощастливят с присъствието си нашите земи, в обръщение е било латинското calendae (Колѧда), откъдето и „календар“.

Защо точно на 25 декември? Защото тогава – веднага ще отговорят просветените умове – е зимното слънцестоене, макар че ако не ме лъже паметта, то е на 22 декември, когато слънцето е над тропика на Козирога. Но така или иначе тогава са се чествали различни слънчеви божества и най-вече Митра, твърде популярен с култа си в легионите, преди да се християнизират. Следователно – ликуващо ще обобщят умовете, – Христос не се е родил на 25 декември и църквата само злоупотребява с тази дата, за да си прави пиар и да „яхне“ празника на наивните езичници. Друго доказателство, че Христос не се е родил на Коледа е и самото Евангелие, където дата не се споменава, но когато овчарите получават благата вест, те са със стадата си на открито, което не се случва в края на декември. Всъщност точната дата на събитие от такъв мащаб няма никакво значение, защото такива събития – грехопадение, Рождество, Преображение, Възкресение, Възнесение, Армагедон, (дори и разрушаването на Картаген в смисъла, в който го използвам за завършване на текстовете си повече от осем години), Страшния съд и т.н. не се случват във времето, присъщо единствено на сетивния свят, а във вечността или поне в едно по-особено време, наречено „кайрос“ за разлика от обикновеното „хронос“. Ето защо календарните дати за такива събития нямат значение, макар че за разлика от Рождество, датата на Възкресение се знае съвсем точно и около нея се изгражда целият годишен богослужебен цикъл.

Но идват времена, когато всичко това става вредно за маркетинга. И така стигаме до първата от трите причини да празнуваме Коледа.

Консуматорският консенсус

Маркетингът е най-демократичната система в пазарното консуматорско общество, може би единствената област, в която мнението на масите наистина има някакво значение. При маркетинга всичко започва със социологическо проучване и фокус групи. Мнението на всеки един потребител се проучва старателно, установяват се вкусовете, очертава се търсенето, за да му се отговори с предлагане. Разбира се, има го и обратния процес – с мощните средства на рекламата да създадеш у консуматора нужди, каквито той досега не е и сънувал, за да се появят потребности, а оттам и търсене, което да бъде задоволено с предлагане. Например кога от само себе си човек би се сетил, че се нуждае от пръчка, на която да закачи мобилния си телефон, за да се снима сам себе си, докато върви по улицата!

Коледа представлява сериозен интерес за маркетинга, но без мистичната, без религиозната част. Религиозната част първо ограничава обхвата на пазаруващите само до християните, второ, настройва потребителите някак самовглъбено и ги кара да се отдръпнат от пиянството, лакомията, алчността и всички останали сетивни изстъпления, на които маркетингът особено разчита. Магазините трябва необезпокоявано да провеждат своите „черни петъци“, да продават еленови рогца и червени носове, пластмасови елхи с блещукащи и пеещи китайски лампички, под които да струпаме всичко, което сме успели да домъкнем от мола. Да седнем и ние сред пакетите и да чакаме да ни обладае „духът на Коледа“ и да се случат чудеса, без да знаем какви и защо. Но стига тези чудеса да са за добро и да са пожелани с любов за близките – всичко е наред.

Суеверията

Някои ще ги нарекат „традиция“, за да покажат колко обичат народ и родина. Такъв човек не е постил през последния месец, дори на обяд на 24 декември е разкъсал сочна пържола във весела компания, но на Бъдни вечер смирено ще се прибере у дома, за да хапне постни сърми и боб, като не забрави да преброи колко са манджите и дали са чифт или тек, защото от това зависи бъдещето!

Въпреки двайсетте века християнство, много хора са все още езичници в душите си. Изключвайки Христос от празника на собственото Му рождество, превръщайки св. Николай Мирликийски в дебело рекламно човече с червен анцуг и бяла брада, човекът създава цяла модерна коледна митология, пълна с елени, снежанки, елфи, джуджета, шейни, комини, подаръци и чорапи; изпълнява всевъзможни наследени и домъкнати кой знае откъде ритуали, за да си осигури здраве, богатство и просперитет чрез благоволението на безличните вселенски сили – украсата на дома го пази от демоните; лампичките не се палят, преди да изгрее първата звезда в коледната нощ (тук е моментът който желае да се възмути от смога над София, скриващ звездите); на прозореца слагаме свещ, за да ни намери късметът и много други. На практика на Коледа ни повече, ни по-малко правим магии. Но дори да е така или пък просто да вършим всичките тези неща от уважение към бабите и дядовците си, ако ги правим за добро и с любов към близките – всичко е наред.

Християнството

Какъв смисъл влага християнството и какво учи Църквата за празника Рождество? Историята на човека е нещо извънредно, нещо извън тъканта на вечността. Тя е ограничена и праволинейна, има начало и край. Началото е грехопадението, краят е Страшният съд. Целта на историята е спасението на човека и връщането му от състояние на увреда и смърт към първоначалния му замисъл на образ и подобие. Това връщане е възможно единствено чрез взаимодействието (синергѝя) между Божията намеса (благодат) и човешката свободна воля – без свободна воля и доброволен избор, човек не може да се уподоби и би бил само един много добър робот, който не греши, но пък само свободната воля не е достатъчна. За да се случи взаимодействието, трябва да се появи същество, което съчетава „неразделно и неслитно“ Божията природа и воля с човешката природа и воля, за да може втората да се очисти и обнови чрез първата. Това същество е Иисус Христос, а появяването Му в сетивния свят се нарича Боговъплъщение. След като съедини двете природи и воли, Богочовекът трябва да премине невинен през смъртта, за да я победи и да освободи човечеството от нея. Това е кръстната смърт и Възкресението. Два са ключовите моменти в историята – Боговъплъщението и Възкресението. На първото отговаря празникът Рождество, а на второто – Великден. Ето това празнува Църквата, като под Църква разбираме всички живи и починали кръстени християни, ангелските чинове и самия Христос като неин Глава. Заради това Честъртън пише: „Рождеството не е просто повод за весела компания. Не е само индуистко мирно събиране, нито само скандинавско зимно пиршество. В Рождество Христово има нещо дръзко – нещо, което прави резките камбани в полунощ да звучат като славните оръжия в току-що спечелена битка“.

Ето ги трите причини да се празнува Коледа. Дали е възможно в нашето празнуване да има по нещо от всяка? Със сигурност е възможно и със сигурност има. И щом го правим за добро и от любов към близките – всичко е наред. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

----------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на този текст е в авторовия блог „Ъплоуднати постинги за делитване“

 

 

sa

 

   Fluida

lo

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n