Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Всичко за хороскопите и хората, които вярват в тях

horosИван Стамболов - СУЛА

Когато стане свидетел на някаква диващина, модерният човек свива устни с отвращение и презрително процежда: „В 21 век живеем все пак!“, с което иска да каже, че вече сме

прекалено цивилизовани, прекалено еволюирали, науките за нас са шега-игра, а космическите технологии – част от ежедневието, в което няма място за отживелици като да издърпаш ухото на детето или други подобни гадости. И въпреки това, въпреки този изумителен 21 век на прогрес, дълбоко в себе си човекът си остава един суеверен неандерталец. Е, не всеки човек, разбира се.

Важна част от суеверието винаги е била неутолимата страст да надникнеш в бъдещето. Фейсбук много помага в нейното задоволяване. Например през последните седмици мнозина провериха как ще изглеждат на 75 години (интересно какъв резултат би получил един 80-годишен човек). Оказа се, че неколцина мои познати ще бъдат двойници – мускулести загорели старци с дълги бели бради, абсолютно еднакви като близнаци. Отсега се притеснявам как ще ги различавам. Вероятно ще спрем да общуваме.

Разновидност на това пророчество е как ще изглеждаш като жена. Едно време в търсене на този отговор се налагаше човек да се облече в женски дрехи и да се гримира пред огледалото. Сега вече си има готова програмка – кликваш, съгласяваш се да използват личната ти информация и всичко е готово – вече знаеш как би изглеждал, ако беше жена, и това узнаване прави живота ти още по-възторжен.

В навечерието на Коледа пророчествата се увеличават лавинообразно. Видях жена, която в рамките само на час научи, че през следващата година ще има бебе (вероятно през последните три-четири месеца, защото иначе щеше да знае и без фейсбук); че 1001 човека я обичат и никой не я мрази; че бившата ѝ любов я обича от цялото си сърце и не може да живее без нея; накрая узна какво ще ѝ се случи месец по месец през годината: ще ѝ повишат заплатата, ще я наградят, ще спечели от томбола, ще отиде на екзотична ваканция, ще се премести в чужбина, ще срещне истинската любов (очевидно не онази, старата, дето не може да живее без нея), ще се омъжи, ще роди тризнаци и ще се пенсионира. Всичко това само в рамките на следващата година. Дано догодина по това време се сети да провери кое от всичко предсказано се е сбъднало.

И изричайки последните думи, тутакси ме връхлетя идеята да проверя докъде са стигнали предсказанията за мен, направени в края на 2018. Лесно намерих хороскопа си за 2019 и прегледах основните моменти. Като начало се оказа, че 2019 била година на Жълтата Земна Свиня – през цялото време подозирах, че има нещо такова! За моята зодия (водят ме козирог, защото съм роден на Коледа – 7 януари 1963. Няколко години по-късно разместиха календара и сега на тази дата е Ивановден), та за моята зодия в хороскопа за 2019 пише, че:

– Ще пътувам доста по света – всъщност през цялата година напуснах София веднъж, за да отида до Троянския манастир, а офисът ми е на 300 метра от дома. Помня, че ходих до кв. „Младост“ и още не мога да се съвзема.

– Ще придобия ново жилище или вила – не се случи, дано останалите козирози са придобили.

– През пролетта ще направя ремонт на дома си – не направих, но поне знам откъде идваше това чукане, хлопане и стъргане – от ремонтите на другите козирози.

– През есента ще заема висока дружност и парите ще потекат като река – не бидѐ и това (сега нали няма да питате какво означава „бидѐ“?).

Но това пълно фиаско не заглуши копнежа ми да узная бъдещето и затова реших да се запозная и с хороскопа си за 2020, според който:

– „През есента мнозина представители на тази зодия ще имат късмета да спечелят от лотария или ще получат наследство“ – колко ли представители на другите зодии ще трябва да починат, за да се сбъдне това! Става ми някак траурно…

– През годината мога да стана жертва на предателство – добре че ме предупредиха за тази екзотична вероятност.

– През февруари не бива да постигам хармония на всяка цена за своя сметка – ще гледам да го изпълня, колкото и загадъчно да звучи.

– През юли не бива да се разсейвам в периода 8-18 май (защо го казвате чак сега!) иначе ще изпусна много важен делови шанс – тоест, ако през отпускарския юли не ми се случи нищо важно в делово отношение, то е защото през май съм се разсейвал.

– През ноември една жена ще се помъчи да влезе под кожата ми, защото си е обещала да провали част от целите ми – не се казва коя част, но успокоителното е, че не иска да ги провали всичките.

– През декември ще проверя какво се е сбъднало дотук, макар че хороскопът ми, освен общи приказки, не предсказва нищо друго. В такива случаи винаги се сещам за предсказанието на Нострадамус (според Уди Алън): „Ще воюват две държави и ще победи едната от тях“.

А сега да станем сериозни и да се запитаме откъде е този копнеж у човека да знае бъдещето. Види се, свързан е по някакъв начин с времето. Минало и бъдеще не съществуват. Миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува. Случилото се в миналото е спомен, а това, което ще се случи в бъдещето – предположение, план, намерение, но не и реалност. И в двата случая тях ги има единствено в ума на наблюдателя. Следователно остава да съществува единствено настоящето, но неговото съществуване е изключително кратко – само един миниатюрен миг, в който бъдещето се превръща в минало. Тъй че спокойно можем да кажем, че и настоящето на практика не съществува.

Аз никак не съм съгласен с тази теория, но всеки, който е съгласен, трескаво иска да погледне в бъдещето, за да превърне очакването за него в настояще и да го подържи в ръцете си малко повече, преди да се оттече в миналото – с очакването на щастливо бъдеще си доставя приятно настояще; очакването на празника е много по-празнично от самия празник и затова най-приятният момент в седмицата на труженика не е неделя, а петък вечер; петък вечер съдържа неделята, докато тя съдържа единствено понеделник.

Човек забравя, че самото узнаване вече променя бъдещето. На свой ред узнаването на промяната променя току-що промененото и така до безкрай – бъдещето не може да се знае дори само заради това, че ако научиш какво ще се случи, то само поради тази причина ще се случи нещо различно и с това не са съгласни може би единствено калвинистите. Времето е шанс, но и наказание.

Мисля, че то е частен случай на вечността и което се случва в него, се случва също и там и остава във вечността. В нея миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно (доколкото за вечността е уместно да се използват думи като „едновременно“), с тази разлика, че бъдещето може да се променя от човека в краткия миг на настоящето. Предполагам, че и миналото може да се променя, но не от човека.

Но каквото и да е, все пак мисля, че желанието да се наднича в бъдещето е нездраво, но силно, както е силно влечението към всяко неразрешено нещо. Желанието да научиш бъдещето е най-обикновено маймунско любопитство. „Но аз не вярвам в такива неща! – ще възрази някой. – Просто си запълвам времето“. Жалко за всеки, който си запълва времето с нещо, в което не вярва. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

----------------------------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на този текст е в авторовия блог „Ъплоуднати постинги за делитване“; заглавието е от редакцията

 

 

sa

 

   Fluida

lo

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n