Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Питаш някого „Как си?“, той отвърне „Като риба в тиган!“

sofРумен СТОЯНОВ

Днешният българин много люби да се вайка. Сам себе си тъй преобилно жали, та с пълно, чак препълнено право ликуващия възклик „Българи юнаци!“ следва да го преинаквим „Аз

горкана!“... Вместо юнашки да оправяме где що неизправност има, дай ни да – безполезно – мрънкотим/хленчотим за какво ли не. И да бездействаме. Себеугодливо забравяме народната мъдрост „от лаф не става пилаф“, сиреч от празни думи полза никаква.

 В чудното село Драганово изобилстват поуки за какво ли не. Питаш някого „Как си?“, той отвърне „Като риба в тиган“. По-ясно от съвсем ясно: по-зле не може да съм. А и пределно, възхитително кратко. Грамаднейша част българи своята особа я възприемат досущ като риба в тиган. Без да оправдавам когото и да било за преднамерено вършени или ради мърлящина безобразия, престъпления, нека отвъд границата зърнем, та по-точно ще разберем какво е действителното ни положение. Да го сравним с войните в Афганистан, Ирак, Иран, с ужасите в най-близката нам Сирия, преди туй с Виетнам, където американци гориха с напалм живи люде и ще проумеем какво е истинското измерение на злощастията ни. При население 14 милиона уродливо комунясалият Пол Пот и подчинените му избиват 4 милиона в Камбоджа. Братоубийствената Гражданска война в Испания (1936 - 1939) отнема човешки животи един милион. Къде у нас такива умонепостижими злодейства? Гладорията по Венесуела, държавата с най-големи петролни залежи в света? Къде тук цунами, помело хиляди къщи, удавило хиляди техни обитатели? Земетресения с по стотици мъртви? Богу слава, за България страховитите природни бедствия тайфуни, циклони, урагани, торнада са безопасно далеч. Къща, вдигната над земята и въртяна като хартиена играчка, Боже опази, само по телевизия може да видим. И тук спирам.

 Обаче напомням, че през Втората световна война самолети на SSCP сипеха бомбени килими от изток върху Германия, от запад същото правеха САЩ и Англия, но след края на боевете немците, в голямата си част жени, старци, баби, деца, сакати, от пожарища, порухи, пепелища въздигнаха своята родина и сякаш то бе малко, превърнаха я в образцова социална държава. Това с мрън-мрън и ох-ох не става, а, както е писал Дякон Игнатий: „и работа трябва, братя, работа“.  

 

  

 

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

webstarmax