Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Рехабилитаторката, която иска да влезе в Парламента с калашник

kalИван Стамболов - СУЛА

Добре че вече не наричат медицинските сестри „милосърдни“, както в миналото, защото щеше да е много смешно. Милосърдието е нещо различно. То е преди всичко скромно, смирено.

А никаква скромност и никакво смирение нямаше в сцената, която видях в петък по телевизията и която ме наведе на мислите, които ще споделя сега. Сцената беше следната: жена в червен анорак, клекнала на перваза на някакъв прозорец и с по един мобилен телефон във всяка ръка, викаща:

„Снимайте!… Снимайте!… Снимайте!…„

И правилно: ако телевизиите не ни снимат, няма смисъл да се хàбим. После стана ясна историята с барикадирането в сградата на Народното събрание, която няма да разказвам, защото всички я знаят. Ще отбележим само изявлението на рехабилитаторката от „Пирогов“ Бойка Атанасова (обикновено гледам да не споменавам имена на хора в такива случаи, но сега мисля, че ще ми се разсърди, ако я лиша от публичност и слава) при излизането ѝ от сградата:

Аз в тази сграда ще вляза някой ден, но с Калашник. Не съм терористка, не съм нестабилна, но някой ден това ще се случи.

Един ден Народният съд ще се върне,

ще има народни присъди, дано да съм жива, за да участвам!“

И понеже искането за народен съд и разстрели е по-скоро политическо, отколкото икономическо или синдикално, стана ми любопитно. Че става дума единствено за политика се потвърди и от обстоятелството, че едва ли не докато рехабилитаторката все още висеше от прозореца, в пленарната зала на Парламента (и в навечерието на конгреса, който ще решава съдбата ѝ) Корнелия Нинова се изказа:

„Случилото се с медицинските сестри е безпрецедентен акт на отчаяние“.

Изказване, очевидно приготвено предварително със старание и вещина. Забележете речника: „отчаяние“, „барикада“, „ескалация“, „лъжи“, „справедливост“, „мизерия“, „провал“, „воля“, „арогантност“, „цинизъм“, „безсилие“… Звучи ли ви познато? Има си цяла наука за политическите речи, самостоятелен дял от риториката.

На свой ред главнокомандващият Радев, който, докато всички ние с тревога броим мигрантите на границата и тръпнем пред апокалиптичните кошмари на коронавируса, е на посещение в Албания, се обади оттам, че:

„НСО (което е под негово командване – б.м.) трябва да действа съобразно своите инструкции за охрана на такива чувствителни обекти, но това не е проблем на сигурността, а дълбок структурен проблем на българското здравеопазване.“

Не, окупирането на Парламента е проблем на сигурността и на нищо друго. Като видяха, че става сеир, бързо изпратиха Джок Полфрийман (той защо е на свобода?) да се присъедини към протеста на сестрите, вероятно като представител на либералната общност. Присъедини се и Николай Колев Босия, но все още не е започнал да гладува. Това е в общи линии положението.

Странно обаче как организаторите и участниците в акцията се мъчат да ни убедят, че акцията не е политическа, не е част от масирания

поход за събаряне на правителството,

а има икономически и социални искания. Исканията са отправени към „уважаемите господа управляващи“ (къде е тук джендър балансът, няма ли дами управляващи?), както пише в документа. Забележете фигурата „г-да управляващи“. Кои са управляващите? Това са „ТЕ“, лошите, политиците, богаташите, „властимеющите“… Защо исканията не са адресирани до министър-председателя, до Народното събрание или даже до Конституционния съд? Защото не са от компетенциите на нито една от тези институции. И защото те всъщност не са адресирани до никоя институция, а единствено до медиите и чрез тях – до предразположените към възмущение и ропот маси. Ето ги впрочем и самите искания:

Без търговски дружества в здравеопазването. И аз смятам, че не е добре болниците да са търговски дружества. Ето едно разумно предложение, което само ще пострада, поставено от висящи от прозорците медицински сестри – рехабилитаторки. Аз също мисля, че болниците не бива да са търговски дружества, защото така, дори според Търговския закон, техните управители са длъжни да ги ръководят с „грижата на добри стопани“, тоест при всяка възможност да осигуряват максимална търговска печалба. А задача №1 в болницата не бива да е търговския баланс, а лечението и здравето на болните, дори с цената на загуби. Но преди, когато не бяха търговски дружества – та какво, да не бяха по-хубави? Докато не се промени човекът отвътре, нищо друго не може да се помени към добро – вече ставам досаден да го повтарям. Това не става с маскирана като синдикализъм партизанщина.

Еднаква заплата за всички специалности за здравни грижи, независимо от местоработата или собствеността на болницата (две минимални заплати). Удивително! Дори и при комунизма работниците имаха разряди и взимаха различни заплати. Какво да кажат например търговците? Има приказно богати търговци и търговци, които едва свързват двата края в магазинчетата си. Кой е справедливият начин да ги изравним по богатство? Възнаграждението на човека е част от плода на общия труд, в който участва, а не е нещо, което му се полага по принцип, но някаква зла капиталистическа сила отказва да му даде. Но при сестрите е друго, те могат да си позволят публични гневни изблици.

Те са професия, която може

да си позволи да изнудва.

Колко други професии не са доволни от заплащането си, обаче ако увиснат от прозорците на партийния дом, никой няма да им обърне внимание?

Допълнителните споразумения и техните размери да бъдат по регламентирани правила в зависимост от натовареността. Към кого е това искане? Когато сестрите са на държавна работа – окей. Но когато са на общинска или частна? Как правителството да се меси в отношенията им с работодателите? Или те искат абсолютен контрол на държавата чрез изпълнителната власт във всяка област и на всеки етап от стопанския живот? Не се ли наричаше това тоталитаризъм? Не беше ли премахването на тоталитаризма най-голямото ни постижение през 20 век? Или носталгията по калашниците и „народните“ съдилища всъщност е носталгия по тоталитаризма?

Връщане на медицинските стандарти. Какво значи връщане? Откъде да се върнат? Бърз поглед показва, че в момента има 47 медицински стандарта, разписани на сайта на Министерство на здравеопазването. Друг е въпросът доколко те са адекватни, това аз не мога да преценя. Друг е също и въпросът, доколко точно тези пет протестиращи сестри ги покриват. Стар закон на синдикализма е, че най-страстно протестират и се борят за права и справедливост най-калпавите работници.

Нощен труд по часово заплащане – 3 лв. на час. Ето, това е едно типично икономическо искане. Обаче то следва да се отправи към конкретния работодател чрез съответния синдикат, а не към „господа управляващите„. Как сестра в частна клиника ще иска от правителството да определи размера на заплащането на нощния ѝ труд? Как ще се почувства сестра с висока заплата, ако дойде правителството и каже на работодателя ѝ: ти няма да ѝ плащаш вече толкова, за да има за оная, дето виси от прозореца?

Колективен трудов договор на национално ниво задължително за всички структури в здравеопазването. Колективният трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ от 2018 г. (по-нов не виждам да има) е между работодателите (6 бр. организации) и синдикатите (2 бр.), а държавата „присъства“ при подписването в лицето на здравния си министър. В чл. 1 (2) на документа пише: „С този отраслов колективен трудов договор (ОКТД) не могат да се договарят условия по-неблагоприятни за работниците и служителите от предвидените в нормативен акт от националното законодателство или международен акт, ратифициран и влязъл в сила за Република България„. Следователно, ако има проблем, то той е законодателен и следва да се протестира пред Парламента. Странно как Мая Манолова, бидейки божем юрист, е пропуснала да обясни това на медицинските си сестри.

Нали е неотлъчно до тях

във всички неволи!

Възможност за регламентирана, самостоятелна сестринска практика. Ето това тук не го разбирам съвсем. Мигар сега, ако някоя сестра реши да започне работа в частен зъболекарски кабинет, някой ще я спре? Пък и за такова нещо протестира ли се? Протестира се, ако досега някой с кървави репресии им е пречил да имат самостоятелна сестринска практика и положението е станало наистина вече нетърпимо. Тогава се протестира и се търсят калашници.

Промяна в категория на труд. Според Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране сестрите попадат в трета категория, най-общо казано – „всички останали“. Те изглежда искат да се преместят в горните две категории заедно с водолазите, металурзите и миньорите. От друга страна може би имат право, защото не виждам с какво професията на тролейбусния шофьор е по-тежка и по-опасна от тази на някои от медицинските сестри. Не на всички, защото например в труда на сестрата на джипито не виждам нищо опасно или преждевременно похабяващо. Запознавайки се с документа, свежо впечатление ми направи, че цирковите артисти – „акробати, гимнастици, балансьори и еквилибристи“ – попадат в една категория например с „пещари, шлосери на смяна и пълначи при производството на карбид“. Да, една медицинска сестра със сигурност трябва да се пенсионира при условия не по-лоши от тези на еквилибриста.

Но въпреки че им отделихме толкова време и внимание, в случая исканията нямат абсолютно никакво значение. Става дума за две изключително грозни явления: за постигане на политически цели чрез обществено болезнени теми и за ексхибиционизма на малкия човек, попаднал случайно в лъча на прожектора.

Всяко нещо, споменато на тема „здраве“, звучи драматично: „Здравето няма цена!“. Толкова по-зъл е един политик, колкото повече избирателите повярват, че той поради корумпираност или некадърност посяга на тяхното здраве. Затова поредната глобална атака срещу нормалността, на която нашите власти се поддават с печална готовност, е под угрозата именно на коронавирус, а не на нещо друго.

Що се отнася до второто явление,

човек се опиянява от вниманието

на себеподобните.

От одобрението и възхищението – още повече. А вниманието на медиите му действа като наркотик. Сигурен съм, че на протестиращите сестри (и рехабилитаторки с калашници) са обещани реални изгоди, но за тях много по-сладка е славата. Защото човекът е тщеславен. И колкото по-крехък е нравственият му гръбнак, колкото по-скромен е културният му запас, толкова по-доминиращо е тщеславието.

Казвал съм го още при Орешарски и пак повтарям: внимавайте. Ако правите евтина политика под формата на искания за иначе сериозни неща, то намалявате вероятността иначе сериозните неща наистина да се постигнат и да се случат. Ето, според мен една реформа, при която болниците ще престанат да бъдат търговски дружества, е полезна, но висящите от прозорците протестиращи, „загрижените“ политици в Парламента и Президентството, лешоядно настроените медии я отдалечават.

По-почтено е да си кажете „искаме да свалим правителството“, а не „искаме болниците да не са търговски дружества“. Пак ще намерите последователи, защото едно правителство винаги има за какво да бъде свалено. Иначе е лицемерно, а лицемерието дразни. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен въпреки евентуалните протести от негова страна.

----------------------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на този коментар е в авторовия блог „Ъплоуднати постинги за делитване“

 

  

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

webstarmax