Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Чуйте и една драматична изповед от първо лице

ulkГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

На този ден преди 34 години се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света. Последствията от ядрената авария са страшни. Според доклад на „Грийнпийс” от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 000 са се оказали фатални. През 2011 година Съюзът на загрижените учени – една

неправителствена организация, предполага, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 000 – шест пъти над прогнозата на ООН. Според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 000 европейци до 2065 г.

Ръководството на БКП начело с Тодор Живков скрива от българското общество аварията в съветската АЕЦ през 1986 г. Престъпното мълчание довежда до това, че хората, поставени в информационно затъмнение, не могат да предприемат елементарни мерки за своята защита. В същото време след аварията Пето управление на ДС – Управление за безопасност и охрана (УБО), се грижи подобаващо за комунистическата върхушка като в специална лаборатория проверява храната и напитките, предназначени за висшето партийно ръководство, които разнася в домовете им в защитени от радиация контейнери. Нещо повече - в България е регистриран двоен скок на раковите заболявания след чернобилската трагедия.

За финал – една истинска история, разказана от плавдивчанина Р. Антов:

„Днес ще ви разкажа една история. В нея няма нито една дума, която е лъжа. И ви моля да я споделите. За да я чуят и тези, които никога не са живели при социализма. И да разберат истинското му лице. И братската руска любов да разберат.

Годината е 1986. Студент съм в Свищов. На 22 април се ражда големият ми син. Изписват ги от болницата на 30 април. Носят се някакви слухове за гръмнала атомна централа, ама само слухове. Аз и колеги организираме грандиозно посрещане. Стенли отговаря за салатата от марули. Домати през април нямаше. НЯМАШЕ. Гибона купи виното и ракията от македонската махала. Хубаво вино и ракия НЯМАШЕ. Друг отговаряше за мръвките, трети за бирата, четвърти за скарата. И на първи май сме на поляната пред седми блок. Търкаляме се в тревата, мезим с марули и се кефим на прекрасната пролет. Млади сме. Не вярваме на слухове. Празнуваме, че на света се е появил първородният ми син. Преди 3 дни същото магаре стана на 33. Мъж и половина. Но...

Винаги има едно "но". Братовчед му, който се роди малко преди него остана на три. Завинаги. На три. Братовчед ми чува слухове, че има радиация. И почват да купуват краве мляко. Пак по слухове. Било безвредно. И го хранят. Било чисто. Няма кой да им каже какво и как да го правят. По телевизията даваха парадите на победите. Първи май. Девети май... И победителите на трибуните. Ядящи храни от Австралия. И когато детето почна да тича и се радва на света, радвайки всички, разбраха страшното. Левкемия. Докторите няма как да помогнат. Остават врачките. Стигат до баба Ванга. Тя казва:

- Не се притеснявайте! Това е Божие дете.

Нали се сещате, че е безпогрешна. Ако оцелее, го е запазил Бог, защото е негово дете. Ако умре, Бог го е прибрал, защото е негово дете. Мразя врачките!

А ние гледахме и се молехме за чудо. Представям си какво е било на най-близките му. Тези, които всеки ден са били до него и то до тях. Тригодишно дете да си отиде. И се обвиняваха. За кравето мляко. За дъжда. .. За всичко. Отиде си на три годинки. Тодор се казваше. Както е спал. До баба си. Тихо. В съня си. Тригодишен. Заради мълчанието и лъжата. На Тодор Живков. На СССР. На социализма. На системата, която днес някои хвалят, защото билетът за рейса бил 6 стотинки. И са живели спокойно.

Това исках да ви кажа. И ще се радвам, ако го чуят повече хора. Докато тогава някои живееха спокойно, други умираха спокойно. На три години. В съня си. Гушнали баба. Заради мълчанието. Мълчанието, което убиваше. И ще продължава да убива. Докато мълчим. Защото забравихте. И лъжете децата, че сте живели спокойно и е имало всичко. Едно време. Едно нещо имаше тогава. Мълчание и лъжа. Това е…

А Тошко остана на три години. На три. Завинаги...

ПП  Бях на погребението. Няма нищо по-страшно от това - да спуснат малък ковчег в малък гроб…“

 

 

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n